Ако при предишното изследване е преобладавало предпочитание към колективизма и равенството и е имало очакване държавата да има грижа за абсолютно всичко, настоящото изследване показва отместване и по-висока оценка в полза на личната свобода. Нарастват очакванията работата да е поле за личностна реализация, за което пък стимул е заплащането. Отчетливо нараства обществената нетърпимост към мързела.
Когато българите имат свободно време с най-висока популярност е посочено „Да правя това, което искам”, тоест да бъда свободен. Два пъти повече се цени личната свобода пред равенството. Едни от най-високите стойности показваме в Европа по показател конкуренция, като тя се счита за положително явление.
86 % определят семейството като много важен и основен фактор в светогледа на българина, отбелязва се и висока толерантност към други форми на съжителство – около 60 %.
През последното десетилетие се наблюдават негативни тенденции по отношение на междуличностното доверие. 82.3 % смятат, че на повечето хора не може да се има доверие и трябва много да се внимава с тях. Доверието към хората изобщо е по средната стойност и достига 4.61. През последното десетилетие е намаляло и доверието към социалните институции. Средните стойности са под 2 или малко над 2. Изключение правят две институции – църквата и Европейския съюз при които има увеличение на степента на доверие. Според екипа причината за това е , че се явяват външни в някаква степен.
По степента на нетолерантност през 1999 сме били на второ място след Унгария, сега тя спада с 10 пункта, като най-нетолерантни са хората, живеещи в селата. Два пъти намаляват тези, които искат да се забрани на чужденци да пристигат в страната. Немалък процент обаче поставят строг лимит на броя на хората, които да пристигнат. Най-големият страх е за увеличаване на престъпността, по-малко – от загуба на работата заради идващите. Българите стават по-отворени, като запазват националната си гордост, което е положително явление, отбелязва екипът.
Обратно – най-големи еврооптимисти са хората, живеещи в селата. Страхът от ЕС е свързан най-вече с възможни плащания. Като цяло обаче има висока степен на одобрение към ЕС.
Изследването е проведено от екип от академичен консорциум, включващ Българската социологическа асоциация, СУ "Св. Климент Охридски", Института по социология на БАН и Асоциацията за социални изследвания
Изследването се провежда през девет години, първата вълна от него е осъществена през 1981 година и тогава са участвали 7 страни. То се извършва едновременно във всички страни участници с единна анкетна карта, в която са използвани над 480 индикатора.
Измерено е отношението към ценности като национална гордост, семейство, политика, религия, благосъстояние, гражданска активност, доверие в институциите и др.
Четвъртата вълна на европейското изследване на ценностите в България и проектът „Изграждане на гражданско самосъзнание за нашата европейска отговорност” са финансирани от Тръст за развитие на гражданското общество в Централна и Източна Европа, Софийския университет, EVS Foundation, Делойт България.
Методът на регистрация е пряко лично интервю в дома на респондента. Целевата група е населението над 18 г. Достигнатата извадка е 1500 души. Изследването е проведено в периода 21 април – 15 юни 2008 г. от Маркет ЛИНКС.

Агенция "Фокус"