Това стана ясно на започнала вчера в Добрич международна научна конференция "Руско-турските войни и етнодемографските процеси в Добруджа ХVІІІ-ХІХ век”

Първите военно-стратегически карти за руските щабове по време на руско-турските войни през 18-19 век са били разработени с помощта на българи от Добруджа. Това бе съобщено на започналата вчера в Добрич двудневна международна научна конференция "Руско-турските войни и етнодемографските процеси в Добруджа ХVІІІ-ХІХ век”.

Тя се организира от Дирекция "Музеи, галерии и изобразителни изкуства" при Министерството на културата, Института по история при БАН, Община град Добрич и Регионален исторически музей - Добрич. Посветена е на 130-годишнината от Освобождението на България. В проявата участват около 30 наши и чужди учени, сред които и учени с международна известност.

При откриването на конференцията директорът на Регионалния исторически музей Дияна Борисова посочи, че в този период в Добруджа протичат бурни процеси, които правят региона особена земя и определят за дълго време нейната специфика. Тя добави, че и тази конференция ще постави още много въпроси, чиито отговори ще се търсят занапред. Участниците в научния форум бяха приветствани от зам.-кмета на Добрич Камелия Койчева, както и от Руско Русев – директор на дирекция “Музеи, галерии и изобразителни изкуства” при Министерството на културата.

Динамиката в развитието на Добруджа и добруджанския край е от значение за руско-турските войни от  ХVІІІ-ХІХ век, бе посочено на конференцията. Както и че именно от Добруджа са голяма част от включилите се в руско-турските войни българи. От региона руските войски са получили огромна икономическа помощ. Те са били не само парични суми, но и храни, и фуражи за армията, част от които безвъзмездно. 

Научен ръководител на конференцията е проф. д.и.н. Стефан Дойнов от Института по история при БАН. Неговият доклад бе на тема “Руско-турските войни през ХVІІІ-ХІХ век в политическата съдба на българския народ". Той посочи, че русите са предпочитали да преминат Дунава в посока на Османската империя поради няколко причини. Тук, в богатия земеделски край,  те са можели да намерят достатъчно храни и фуражи. При нужда са можели да бъдат подпомогнати от военни и търговски кораби. Руските монарси са разбирали, че без усвояването на Балканския полуостров, Босфорът и Дарданелите ще останат недостъпни за тях.

"Нито руската агресия за създаването на Задунайска губерния на Балканите, нито руския алтруизъм са причината за Руско-турската война от 1877 година. Най-големият “виновник" за обявяването на войната е българското национално-освободително движение. Ние - българите сами извоювахме тази война" - изтъкна проф. Дойнов в своя доклад. НДТ

Снимка Любен ЖЕЛЯЗКОВ