Ивелина ОПРИКОВА, специален кореспондент на НДТ в НС
Г-н Гронев, предстои конгрес на БСП. Струва ми се, че той няма да премине тихо и спокойно без скандали. Какво очаквате да се реши на него? Ще има ли смяна на лидера на партията-столетница?
Скандали на конгреса на БСП не би следвало да има. Защо? Има едно събитие и това събитие се нарича избори, а те са само след 9 месеца. Има една схема, според която и най-бедните партии, /а партиите в България може да са всичко друго, но не и бедни/ се нуждаят от един предизборен период от 8 месеца. Очевидно е, че в България официално обявена или не предизборната кампания вече си върви. При предизборна кампания сътресения в една партия не би трябвало да се очакват. Не се сменя лидер преди избори. А специално за БСП независимо от направления, личности, хора около тези личности в цялата си история като се започне от хората на Лилов, хората на Луканов и всякакви друси кръгове вътре в партията винаги преди избори се наблюдава феноменът консолидация на партията и нейната мобилизация за победа на изборите. Който излезе от тази схема, колкото и значим да е в очите на членове и симпатизанти, гори, в случая се превръща не в политически труп, а примерно в човек, който задълго време не може да очаква значима позиция като политик. Да не забравяме също така, че един конгрес се подготвя, а това означава, че има една много важна фаза и тя е номиниране на делегати.

Предполагам, че ми говорите за "правилните" делегати - тези, които няма да поднесат изненади и ще бъдат послушни в конгресната зала?
Да, точно така. Номинациите тръгват от основните партийни организации, които провеждат събрание, на които се правят предложения. Много важно е кои хора ще отидат на конгреса. На конгреса реално 70% са правилните хора.

Добре, приемам, че 70% са проверените, а останалите 30% - те не биха ли могли да създадат проблем?
Вижте, събранията, които номинират кандидати, никога не се провеждат без контрол. Пристига съответният партиен началник, той присъства на събранието, хората му се радват, вярват му. Той одобрява всички номинации, но предлага и своята кандидатура за делегат на конгреса, както Вие се изразихте на "правилния човек". Впоследствие номинациите се одобряват на конференция на Обшинската организация или на заседание на Общинския районен съвет. "Правилният човек" може да бъде млад, но може да бъде и на 70-80 г. Когато се отива на конгрес, винаги отиват съответните правилни хора. За всеки един делегат се водят битки. Ако ръководството на партията добре си върши работата, то на конгреса ще отидат хора, които изцяло подкрепят ръководството. Изпращат се делегати, които са удобни и минават през филтъра на ситуацията.
В конгресната зала не случайно местата са разпределени по райони и това е с цел да се държи под контрол цялата група. Така много лесно се осъществява и правилният избор. Конгресът вече е предрешен и делегатите ще знаят за какво и кого ще гласуват. Конгресът е един постоянно действащ орган според устава. Депутатите от миналия конгрес наричаха себе си конгресмени, заради това, че той може да се свиква непрекъснато, а не както преди на 3 години веднъж. Ако на този конгрес да речем всичко върви под знака на консолидация и мобилизация за спечелване на изборите, може да има друго заседание на конгреса, където да се поставят кадрови въпроси. Всякакви сценарии са възможни. Искам да припомня един случай. Преди време на един конгрес на БСП имаше настроения срещу "неправилният човек" по онова време шеф на Софийската организация Александър Маринов и на този форум стана така, че много "правилни хора" - делегати от провинцията - гласуваха така, че в състава на ВС на БСП нямаше нито един делегат от София. Абсолютно сигурно е, независимо от критичните изказвания, че 70% от делегатите знаят за какво и кого да гласуват. А останалите 30% са от т.нар. "блато", което може да се обработва в кулоарите и това се прави и те евентуално биха се повлияли от някакви ефектни изказвания, но затова пък има ръководство на конгреса, което да напомня. То внимателно следи дейността на конгреса. Ръководството на конгреса може да прекрати изказванията на някои делегати с мотива, че няма време, а след това да ги помоли да предадат изявленията си в писмен вид, както това се случи с Костадин Паскалев на един предишен форум. Всякакви маневри са възможни.

Колкото и да ме уверявате, че всичко в БСП е спокойно, в медийното пространство съществуват различни кръгове в партията - например този около Румен Овчаров, другият около Румен Петков. Как редовият делегат да повярва след всички тези скандали, че партията е консолидирана и обединена и готова за избори, както и че между тези кръгове няма лидерска битка?
В БСП се наблюдава нешо много интересно и това е старата схема на левите партии. Всичко преминава през филтрите на ситуацията. Има ситуация, която изисква лидерът да те поведе на бой и всички тръгват след него, но има ситуации, в които е по добре да бъдеш много балансиран.

Да, добре да говорим конкретно - в първият случай говорим за Румен Петков, във втория за Румен Овчаров така ли е?
Да, в случая говорим за две силни личности, но не забеавяйте - има и други кръгове на влияние. Защо пропускате например Стратегическият център на Александър Лилов, има и Федерация "Открит форум" с председател Красимир Премянов и те имат своето влияние. Но вече казах - всичко минава през филтъра на ситуацията. Този лидер би стоял добре при участие на БСП в управлението, той би реализирал различни управленски практики, но другият би стоял по-добре в опозиция. Различни варианти и сценарии са възможни, но филтрът на ситуацията е определящ.

Ще има ли все пак други кандатури за лидер на конгреса?
Винаги има такива, които реално предявават претенция за лидерския пост. Такъв беше например г-н Румен Овчаров на предишния форум. На предишно заседание на конгреса той получи най-малко гласове, очевдино бе надвишил възможностите си. На конгреса винаги има една опашка от личности, номинирани за лидер, които си правят самоотводи. Много често те искат само да напомнят за себе си, други за да покажат политически зрялост и с удоволствие приемат номинациите. Винаги има такива, сигурен съм в това. Конгресът на БСП, който ще се проведе през ноември, е предрешен и без изненади така, както го виждам.

Оставката на зам.-председателя на ДАНС Иван Драшков предизвика много полярни мнения и в средите на БСП и в други партии. Голямата уста на БСП депутатът Татяна Дончева "взе главата" на зам.-шефа на ДАНС Иван Драшков заради участие в подписка срещу нея, Румен Петков застана на противоположното мнение и го защити като професионалист и дори нападна премиера заради уволнението. Две безспорно силни личности в БСП с две абсолютно различни мнения по важен въпрос за кадровите промени в ДАНС. Те участват в редица медийни скандали, понякога, признавам, и неоснователно. Какво бъдеще им предричате в партията? Как ще се приеме поведението им на конгреса?
Има една класификация, че членовете на една партия или дори електорат може да се сведат до три групи - идеологическа, нормативна и ролева. Няма да визирам имена, но много лесно те се разпознават. В идеологическата група влизат хора, които имат модел, каква да е партията и обществото. Това са най-сигурната опора на ръководството на една партия. Ако те са достигнали до убеждението, че това ръководство или ръководител са тези, които ще водят политика, която съответства на модела, който имат в главата си, ще го подкрепят. И обратното ако преценят, че се разминава, те стават най-яростните противници на ръководството.

Добре Румен Петков влиза ли в тази група?
Нека да продължим с класификацията и след това да конкретизираме. В нормативната група влизат онези членове, които смятат, че всичко което прави ръководството, е правилно. Те подкрепят всяко законно ръководство на партията. То в момента, в който е на власт, няма никакви негативи в техните очи. Третата ролева група са хора, чието отношение към властта, партията и държавата се определя от мястото, което заемат в обществената и политическата система. Ако трябва да ги класифицираме по групи, ще дам пример с идеологическата група. Например с Румен Овчаров. Той направи един гаф преди време - обяви, че грешат тези привърженици на БСП, които смятат, че като влезе БСП във властта, ще гради социализъм. Веднага се явиха част от привържениците на БСП, които го отрекоха. Конфликтът утихна, но думите му се запомниха от част от електората. А Румен Петков остана верен на партията. Това е човекът, който е на предни позиции от 90 г. насам и е бил в партията и в добри и в лоши моменти, и в победи и в кризи. Той остана верен на партията и това ще се оцени от идеологическата група на електората. Петков не е изменил на себе си. И Румен Овчаров и Румен Петков попадат и във втората група - нормативната. Те са членове на ИБ на БСП. Ако се говори, че те са в конфликт с ръководителя, това леко намалява шансовете им за добро политическо бъдеще. Рулевата група подържа всеки един от тях при определени ситуации, когато всеки един от тях е силен. За двамата излизането им от правителството им даде политически шанс - постави ги в ролята на жертва. Симпатизантите на БСП обаче не ги видяха в тази светлина.

Можем ли да твърдим, че в рулевата група влизат тези привърженици, които виждат в лицето на ГЕРБ евентуални партньори във властта. Ще цитирам думите на един политолог, близък до средите на БСП - Юрий Асланов. Той каза, че ГЕРБ ще бъде принудителен партнъор на БСП във властта. След като се изказват толкова обидни думи между примерно кмет и премиер как ще заровят томаховките след това и ще управляват заедно, дори и по принуда?
Ще припомня интервюто на президента Георги Първанов пред в-к "Стандарт". Буквално той им каза: "Политици, не се карайте помежду си, защото не се знае после какви коалиции ще се наложи да се правят". Това е вярно. Понякога се провалят големи проекти, заради създадени междуличностни негативни отношения. Ако в България наистина имаше политици от класа, сигурно биха се ръководили от една аксиома, която формулира преди 10 г. Уилям Джеймс: "Като моралист знам, че той е отвратителен човек, но като политик знам, че той може да ми бъде съюзник", в случая коалиционен партнъор. Всички приказки за морал в политиката са приказки за наивници или за сутрешни блокове за хора, които не са се събудили още. Моралът в политиката, за който ни говорят политиците, също е аксиома. Няма морал в политиката! Има вечни интереси! Едно от основните правила в политиката е "Никога не натискай някого в ъгъла или поне му остави 2 хода напред". Има различни електорати, но този на левицата, според мен, е най-толерантен и най-податлив на въздействие. Левият електорат ще приеме всякаква схема, ако му се обясни добре, ако се направи професионално - да речем му се обясни, че националните интереси стоят над всички нас. В БСП лесно се приема съюзът или компромисът, ако се обявят някакви цели, ако се обясни, че се решават значими проблеми. В този смисъл наистина не изключвам всякакви конфигурации, може и да се стигне до идеята "гласувам с отвращение", както в аксиомата.

Говорите ми за отворена врата на БСП към ГЕРБ след предстоящите парламентарни избори, а аз си мисля за подписката за "уволнение на кабинета" на Станишев. Тя е инициитрана от парламентарната опозиция, но и от ГЕРБ и може да се тълкува като знаков индикатор на 1 млн. българи, които са недоволни от управлението.
Ако са създадени някакви негативни отношения между Бойко Борисов и Сергей Стани-ев, оттук не следва, че е невъзможно да се направи някаква коалиция в бъдеще. В политиката е валиден принципът "Никога не казвай никога".

Може ли следващото управление да бъде пак брак по сметка?
Разбира се. Ако говорим за левицата, най-големите кавги са между първи братовчеди, така е и между партиите. За електората на левицата няма проблем да се направят всякакви коалиции, стига да се обяснят добре защо се правят.

Ако разгледаме обаче обратния вариант - ГЕРБ спечели убедително на следващите избори, или друг вариант намери друга формула за управление като вкара като коалиционен партнъор "Атака", тогава колко години ще трябва на левицата да дойде отново на власт?
Няма нищо трагично, няма нищо страшно в това. Ако това стане, би означавало, че на българския народ му остават малко варианти. Сега е моделът на коалициите. Ако допуснем, че няма да се родят "чудовищата", за които намекна президентът Първанов, то тогава ще последва моделът на силната ръка. Президентът предупреждава, че тоталното обществено отрицание на политическите модели ражда чудовища. Много малко политици в България разбират тази максима.

В медийното пространство очакват с нетърпение публичния диспут между Бойко Борисов и Сергей Станишев. Как ще завърши според вас, ще има ли победител?
Те ще говорят на различни езици. Премиерът Станишев ще говори примерно за някое решение от Лисабонския договор, а кметът ще говори за завод за боклука и кой ще излезе победител е трудно да се каже. Всяка страна от диспута ще има своя победител. Когато демокрацията малко се изхабява, полека лека и в хората се ражда идеята за силна ръка. За Бойко Борисов мога само да направя един коментар. Говори добре, говори открито, говори това, което хората очакват, но има само 2 грешки, които трябва да промени. Няма по-голяма грешка за един политик от тази да абсолютизираш жизнения си опит. И втората грешка. Много хора като него говорят ясно и открито и всичко излиза просто - причина-следствие, причина-следствие, но в политиката това не е така. Политическите процеси са сложни - те противоречат на формалната логика и за тях е нужна гъвкавост.

Вчера имаше едно важно значимо събитие в страната - 4 конгрес на НДСВ, Смятате ли, че смяната на името, устава и смяната на ръководството ще предначертаят едно по-светло бъдеще за царистите? На предишния конгрес, знаем, НДСВ се разцепи.
Преди 1989 г. беше ясно, че за да бъдеш член на единствената тогава партия, трябва да приемеш устава и програмата на партията. В момента тези неща са малко по-размити. Основно правило за всяко партийно строителство е когато се правят промени в устава, те да се правят през филтъра на ситуацията. Понякога това се случва и когато става дума за някакви вътрешно партийни промени в конфигурацията. НДСВ имаше своя голям шанс, когато беше движение, когато стоеше над партиите, когато беше нещо ново. Сега като партия им пожелавам успех естествено в предстоящата кампания. При една добра кампания и както се говори за някакви предизборни конфигурации, в които НДСВ ще влезе, биха могли да имат успех, независимо социологическите проучвания сега. А за името пак ще повторя, че те най-добре стояха като движение, а не като партия. В началото там се говореше за Симеон Сакскобурггорски като за харизматичната личност, сега нещата там поувехнаха. Да, наистина могат да си сменят името, защото старото очевидно се е поизносило. Това е един конгрес, който предварително се е състоял, тъй като бунтарите или онези, които виждат политическото си бъдеще в друга конфигирация, вече са се отделили.

Вчера министър председателят каза едни много мили думи за лидера на НДСВ Симеон Сакскобургготски. Ще ви цитирам - той каза "учил съм се от него на мъдрост, такт и коалиционна култура". Как ще ги тълкувате - като заявка за партньорство в следващо управление или като реверанс - "моля ви не напускайте коалицията преди края на мандата"? Как гледате на един възможен вариант трите партии от управляващата коалиция да загърбят идейните си различия и да се явят заедно на изборите в името на властта и интересите?
Всичко е възможно, разбира се. Въпрос на политическо решение. А думите на Станишев едва ли могат да се приемат като индикатор. Когато си гост на конгреса, обикновено говориш добри неща. Да, Симеон Сакскобургготски е един балансиран човек. Има една максима, "че царете се готвят да царуват, а не да управляват". Това е част от техния специфичен начин на живот. В случая Станишев е направил една констатация, която звучи добре, звучи и протоколно и не е далеч от истината. Всичко е възможно в политиката. Могат да решат и да излязат от коалицията. В политиката нещата се разделят така: ако имаш сили и достатъчно информация, правиш стратегически анализи, предвиждания, а след това и ходове, които са в съответствие с тях. Ако това нещо трудно се отдава, тогава подчиняваш поведението си като политическа сила на някакви краткосрочни анализи. Това, което се опитвам да наложа като идея, е, че в България има разлика между отделните електорати и колкото да е учудващо за някои, най-склонен към компромиси и конфигурации е единствено електоратът на БСП.