Здравко Арменчев - пътен полицай на България за 2008 година, пред НДТ

- Г-н Арменчев, позволете ми първо да Ви поздравя с първото място, което спечелихте на националното състезание "Пътен полицай на годината"! Очаквахте ли да станете първи? На какво се дължат отличните Ви резултати?
- Да, очаквах да стана първи, защото за 11-а година участвам в това престижно състезание и винаги съм давал всичко от себе си, но все нещо не ми е достигало. Тази година състезанието се проведе в КК "Албена". Аз работя в този комплекс вече 20 години и, както се казва, всеки камък ми е познат и това много ми помогна в оспорваната надпревара да покажа най-висок резултат в състезанието. Много от състезателите са ми познати и приятели и са ми казвали, че всяка година нещо не ми достига и аз съм отговарял, че ще стана "Пътен полицай на годината", когато състезанието се проведе на моя територия.
А отличните ми резултати се дължат на много труд и желание за победа.
- С какви чувства българският полицай посреща професионалния си празник?
- С чувство на изпълнен дълг и достойнство, защото нашата професия е достойна за уважение, макар че през последните години много хора се опитваха всячески да принизят достойнствата й. Аз продължавам да се гордея, че съм полицай, който служи на страната си и на народа си.
- Кое Ви накара да изберете точно тази професия? Кои са основните качества, които трябва да притежава пътният полицай?
- Това бе моя отколешна детска мечта, колкото и тривиално да звучи. Когато разбрах, че има училище за милиционери - вече полицаи, през далечната 1985 година аз кандидатствах в Средното милиционерско училище "Ф. Е. Дзерджински" в Пазарджик, където бях приет и учих през следващите три години. Завърших с отличен успех и от тогава започнах да работя в системата на МВР. Съжалявам, че това училище след демокрацията беше закрито, защото излизаха много добре подготвени професионалисти. Дори и в състезанието "Пътен полицай на годината" 20 процента от състезателите са кадри на това училище. А основните качества на пътния полицай, които трябва да притежава, са: знания на цялата нормативна база, да познава Закона за МВР, за движение по пътищата в детайли и всички подзаконови нормативни актове. Трябва да бъде вежлив с гражданите - дори и нарушители, да помага на обществото в бедствени ситуации. Да е честен и справедлив и не на последно място - некорумпиран.
- През последните няколко години стават все повече тежки пътно-транспортни произшествия - както в страната, така и на територията на Добричка област. С времето притръпва ли се към човешката болка? Това ли са най-тежките моменти в ежедневието на пътния полицай?
- Никога не може да се притръпне към човешката болка, защото под униформата си носим човешки сърца и на нас са присъщи страданието и сълзите. Това са наистина едни от най-тежките моменти в нашата работа - когато виждаме болката в очите на хората, а сме неспособни да помогнем в дадени моменти, когато е късно за пострадал в пътно-транспортно проишествие. Но не виждам вина в нашите действия. Според мен, вината за тези проишествия е в културата на управление на автомобила и в инфраструктурата на нашите пътища. Навярно и на Вас Ви прави впечатление, че в град Добрич много рядко водач би дал предимство на пешеходец. Наскоро посетих със семейството си нашата съседка Турция и огромно впечатление ми направи това, че хората строят не вили и палати, а правят пътища, но минимум с две ленти за движение в едната посока, а не като при нас, само да се подменя пътната настилка. За мен главната причина за пътно-транспортните произшествия са несъобразената скорост и неправилното изпреварване.
- Какви пожелания отправяте към колегите си по повод професионалния празник на българския полицай?
- На моите колеги по случай професионалния празник искам да пожелая преди всичко здраве, лично щастие, нека бъдат по-бдителни и безкомпромисни към нарушителите на пътя. Да дадем всичко от себе си във войната по пътищата, за да може да опазим повече човешки животи!

Разговаря Мариела БОНЧЕВА