Бразилският президент номинира за свой наследник Дилма Русев, дъщеря на преселник от България

Дилма Русев е дъщеря на преселник от България, който се установява в бразилския щат Минас Жераис. Лула подчерта, че би желал след като изтече мандата му, страната да бъде поета от подходящ човек, а това е именно Дилма Русев. Кандидатурата й ще бъде официално подкрепена от Работническата партия. Досега Русев отричаше, че възнамерява да се кандидатира.

Дилма Русеф е родена на 14 декември 1947 г. в град Белу Оризонте. Баща й - Петър Русев - е от български произход. След училище Дилма Русеф се мести в Рио де Жанейро, а оттам - в Сао Паулу. Там тя ръководи лявата партизанска групировка "Палмарес". Лежи 3 г. в затвора. Излязла на свобода, Русеф завършва икономика. Била е секретар на финансите в град Порту Алегре и министър на мините и енергетиката на щата Риу Гранде ду Сул. На 1 януари 2003 г. оглавява федералното министерство на мините и енергетиката на Бразилия.
След серия обаждания на "Труд" Русеф позвъни в редакцията и даде интервю. Разговорът бе на португалски език.

- Г-жо Русеф, бихте ли разказали за баща си?
- Той се казваше Петър Стефанов Русев. Знам, че през 20-те години на ХХ век е бил свързан с комунистическата партия в България. Живял е в София. През 1929 г. е напуснал България по политически причини и е отишъл във Франция. Там баща ми е живял близо 15 години. В края на Втората световна война, през 1944 г., се е отправил към Аржентина, а след това - към Бразилия. Първо е работил за германската компания "Манесман". Оженил се е за майка ми Дилма Коимбра Силва. Днес тя е на 81 г. Аз нося нейното име. Имам брат Игор, роден на 1 януари 1947 г. Най-малката ми сестра Жана, родена през 1951 г., почина твърде млада - само на 26 години.
Но имам и полубрат в България, с когото никога не сме се виждали. Той е от първата съпруга на баща ми. Казва се Любен Камен и живее в София.
- Какво си спомняте за баща си?
- Той беше личност със силен характер, много образован. Четеше много книги. Почти всичко, научено в детството ми, го дължа на него. Бях само на 15 години, когато татко почина. Той беше симпатизант на левицата - комунистите, социалдемократите и други партии с подобна ориентация. Доколкото знам, преди да се сдобие с деца, той е помагал на левите. Но след това се е отдал на бизнеса и семейството.
Татко стана строителен предприемач. Слава Богу, че не доживя идването на военните на власт през 1964 г. Отиде си две години по-рано от инфаркт.
Но ще ви кажа и нещо много любопитно. Баща ми беше близък с поетесата Елисавета Багряна. Тя ни гостува през 1960 г., когато бе на конгреса на международния ПЕН клуб в Рио де Жанейро. След това Багряна живя цял месец в дома ни в Белу Оризонте.
- Научихте ли български покрай баща си?
- Разбирах малко, но след като почина, не съм имала възможност да говоря. Преди два месеца бях в Бон, Германия, на международната конференция "Възобновяеми енергийни източници 2004". И там се запознах с българския ми колега Милко Ковачев. Седяхме един до друг, така бяхме подредени, тъй като по азбучен ред България е веднага след Бразилия. И разбирах някои думи, които той разменяше с членовете на своята делегация.
- Идвали ли сте досега в България?
- Не, но мисля, че ще я посетя догодина. И се надявам тогава най-после да видя брат ми.
- Разкажете за партизанското ви минало.
- Както знаете, през 1964 г. в Бразилия бе извършен военен преврат. На власт дойде жестока диктатура. Тогава живеех в Сао Паулу. Младежите масово влизаха в леви групировки. Аз основах и оглавих "Палмарес". Така се е наричала организацията на негрите в Бразилия, създадена през XVII век за борба срещу робството. Макар повечето от нас да бяха бели, ние напълно споделяхме тези идеи на нашите чернокожи братя - свобода, равенство и справедливост.
- Името ви се свързва с обира на 2,5 милиона долара от резиденцията на губернатора на щата Сао Паулу. Как извършихте тази акция?
- Първо искам да уточня, че аз лично не съм участвала в акцията, макар да я ръководих. Така че не мога да ви разкажа как точно бяха отмъкнати парите. Но обирът бе дело на ръководената от мене група, така че изцяло нося политическа отговорност. Това стана през 1969 г. Губернаторът Адемар де Барос бе протеже на хунтата. Той беше един от най-корумпираните хора в Бразилия. Тези пари бяха откраднати от народа.
Де Барос имаше любовница на име Ана Каприльоне. Един от моите хора обаче бе неин племенник. Така научихме къде губернаторът крие парите.
- Какво направихте с милионите?
- С част от парите, може би една трета, подпомогнахме бразилци, които хунтата принуди да емигрират в чужбина. Останалата сума за съжаление режимът си я върна, след като залови повечето от нас след година.
- Как ви хванаха и какво се случи по-нататък?
- Заловиха ме при една от многото полицейски хайки. Първо ме откараха в една казарма. Измъчваха ме жестоко. Най-много обичаха да пускат ток. И до днес имам белези от тези изтезания. Военен трибунал ме осъди на три години затвор. Излязох през 1973 г. Вече други хора се включиха в нелегалните организации.
Аз започнах да следвам. Преселих се в Порту Алегре, столицата на щата Риу Гранде ду Сул. Омъжих се, родих дъщеря ми Паула. Сега съм разведена.
Същевременно режимът постепенно се демократизира. Почти бивши партизани влязоха в лявото Бразилско демократично движение. Военните окончателно си отидоха през 1985 г. Сега съм член на Партията на трудещите се. От нея е и президентът Инасиу Лула.
- Как се ръководи министерството на мините и енергетиката в петата по територия и население държава в света?
- На първо място трябва да реализираме програмата "Ток за всеки". Бразилия има население от 180 милиона души. От тях 12 милиона, или повече от една цяла Унгария, и до днес живеят без ток. Това е ужасно. Много от тези хора живеят в бедния североизток. Важното е да се изградят далекопроводи и те да заживеят нормално. Бразилия е една от малкото страни в света, където се използва възобновяемо гориво. Много от колите у нас се зареждат не с бензин, а с етилов алкохол, получен от преработката на захарна тръстика. Така хем опазваме околната среда, хем пестим енергия.

Братът инж. Любен Русев: Тайно получавах пари от Бразилия

Никога не съм виждал баща ми", сподели синът от първия брак на Петър Русев.
По паспорт той има две собствени имена - Любен Камен. Братът на Дилма Русеф бе посетен в дома си в София от репортер на "Труд".
Любен, който е инженер и е проектирал язовирни стени в цяла България, е роден през април 1930 г. Баща му напуснал родината, докато първата му жена Евдокия Янкова била бременна.
Роденият в Габрово Петър Русев - далечен роднина на писателя Ран Босилек, бил търговец на платове. Според сина му той напуснал България не по политически причини, а заради фалит.
Тръгнал към Франция и обещал да се обади на жена си, щом стъпи на крака. Но така и не се обадил. Евдокия починала през 1959 г., на 48-годишна възраст. Любен получил първото писмо от баща си през 1948 г.
"Пращаше ми редовно колети. Но вътре имаше и пари. Банкнотите бяха между две залепени една за друга пощенски картички. Кога 50, кога 100 долара. Веднъж дори получих 500. С парите си купих фолксваген", спомня си Любен Русев.
"Пращах моите писма по хора, пътуващи до Бразилия. Молих постоянно баща ми да ме изтегли, но така и не получих отговор. За смъртта му ми писа втората му съпруга Дилма."
От Елисавета Багряна той научил, че баща му се замогнал в Бразилия. След смъртта му Любен подавал няколко молби до външно министерство в София да му отпуснат пари да отиде до Бразилия, за да уреди въпросите със своята част от наследството.
"Дълго нямаше отговор. И изведнъж от консулския отдел на Външно получих предложение срещу 1500 долара да се откажа в полза на Дилма Коимбра Силва от моята част от наследството, която така и не разбрах каква е. Първо се опъвах, но после кандисах, защото си дадох сметка - или някакви пари, или нищо. Сумата ми бе преведена от бразилското посолство в София", казва Любен. Той престанал да пише до Бразилия. Подновил кореспонденцията чак в края на 1988 г. Но досега той никога не си е писал със своите брат и сестра.
Любен искал много да отиде на карнавала в Рио де Жанейро през 1991 г., година след пенсионирането си. Но на 5-6 писма той не е получил отговор и връзката отново прекъснала.

Багряна написала стихове за Педру

Поетесата Елисавета Багряна (1893-1991) посветила стихотворението "Шепа сняг" на Педру Русеф, сподели пред "Труд" писателят Йордан Василев. Той и съпругата му Блага Димитрова (починала през 2003 г.) са автори на биографичната книга "Младостта на Багряна", издадена в два тома през 1975 г.
"Шепа сняг" е написано, след като "вечната и святата" научава за смъртта на Педру Русеф. Стихотворението е от "Бразилски цикъл", включен в събраните съчинения на поетесата от периода 1958-1963 г.
"Багряна ми е разказвала за това познанство. Доколкото знам, двамата са се срещнали за пръв път в Париж през 30-те години на ХХ век. И дружбата им е продължила чак до смъртта на Педру. Тя много е скърбяла за своя добър приятел. Това обаче не го пише в книгата ни. То беше предназначено за третия том, но властта го спря. Имахме го в записките ни с Блага, но сега не мога да ги открия", каза Йордан Василев.
"За дружбата между Багряна и Русеф знам от Дилма Силва Коимбра - вдовицата на Педру", разказа Румен Стоянов - писател, преводач, университетски преподавател и дългогодишен дипломат в Бразилия.
През 1972 г. той бил културен аташе в южноамериканската страна. Тогава Стоянов организирал българска фотоизложба в град Белу Оризонте.
"Внезапно ме заговори една жена и ми прошепна, че е вдовица на българин. Покани ме на гости в дома си. И ми разказа подробно за това познанство.
Тя сподели между другото, че дъщеря й има прблеми с полицията. Жената не посмя да каже повече, но очите й се насълзиха", каза Стоянов.
Според него г-жа Коимбра Силва явно се е страхувала да се разприказва пред дипломат от комунистическа страна в момента, когато в Бразилия властва диктатура. Нищо чудно след това и тя да си има проблеми с властите.
"През 2003 г., когато Дилма Русеф стана министър, бях консул в Бразилия. Веднага разбрах чия дъщеря е. Но чак тогава научих, че е лежала в затвора", каза Стоянов.
От семейството на Педру Русеф той и до днес пази снимки от гостуването на Багряна в неговия дом преди 44 г.

Българска следа грейна в екипа на новия бразилски президент Луиш Инасиу Лула да Силва - министърката на мините и енергетиката Дилма Вана Русеф Линяриш. Фамилията Русеф й е наследство от нейния баща, който бил българин.
Уви подробности за нашенския корен бразилската преса не съобщава. Може би защото екзотичният произход не е нищо изключително за тамошната публика, съставена именно от потомци на какви ли не преселници.
Много поводи за прехласване обаче дава личността на самата 54-годишна министърка, наричана - въпреки миловидната си и до днес външност - "желязната лейди" на новия кабинет. Нито една публикация за нея, нито едно интервю не минава без припомняне на буйната й младост. А тя е

ДОСТОЙНА ЗА ПРИКЛЮЧЕНСКИ ФИЛМ

Дилма е едва на 18 години, когато през 1967 г. - годината на гибелта на легендарния Че Гевара в съседна Боливия - се включва в лявата групировка "Работническа политика" (ПОЛОП) в щата Минас Жераис. По онова време тя вече е омъжена и влиза в политиката заедно с мъжа си Клаудиу Галеану де Магаляиш Линяриш. Пак заедно с него малко по-късно напуска ПОЛОП и се прехвърля в още по-лявото, радикално и нелегално Командване за национално освобождение, в чието ръководство е избрана през април 1969 г.
Междувременно - през 1968 г. - в Бразилия е извършен военен преврат и е установен суров репресивен режим, който поставя извън закона всички партии. С особен хъс се преследват представителите на левицата. Развихрят се т. нар. "ескадрони на смъртта" - военизирани десни групировки, които под закрилата на властите избиват противниците на режима. Мнозина са отвлечени и изчезват безследно.
Отговорът отляво е още по-рязко радикализиране. Тенденцията е обща за цяла Латинска Америка и става типична за политическите настроения там в края на 60-те и началото на 70-те години, когато е и най-бурният възход на т. нар. "ултралеви".
Ярък епизод от този период е отвличането на американския посланик в Бразилия през септември 1969 г., за което повече от две десетилетия по-късно бе сниман излъчваният и у нас филм "Четири дни през септември".
Дилма Русеф по това време развихря бурна конспиративна дейност вече в редиците на Революционния въоръжен авангард "Палмариш". Сменя нелегални квартири и имена. Подвизава се ту като Естела, ту като Луиша, ту като Патрисия, ту като Ванда. Любим певец й е американският бунтар Боб Дилан.
При един вътрешен конфликт я отстраняват от участие във въоръжени акции, но на нейна страна застава видният революционер Карлуш Франклин Паишао ди Араужу. Тя заживява с него и двамата продължават борбата в друг щат - Риу Гранди ду Сул. После - в Сау Паулу. Но там ги застига провал.
На 16 януари 1970 г. 21-годишната

ДИЛМА Е АРЕСТУВАНА И ПРЕКАРВА 22 ДНИ В ЗАТВОРА В САУ ПАУЛУ,

където я подлагат на жестоки изтезания.
33 години по-късно - в едно неотдавнашно интервю - я питат как преживяното зад решетките е повлияло на характера й. "Мъченията ни научиха да преодоляваме слабостите си", отговаря днешната министърка.
Темпераментът й и сега е същият. Езикът й е остър, позициите - принципни. Тя продължава да мрази екстравагантните тоалети и да работи по 15 часа на ден. Заради твърдостта си е спечелила и прозвището "желязната лейди". С тази особеност, че всичката й настъпателност е подчинена на социалните ангажименти, които пое новият управляващ екип, дошъл на власт заедно с президента Лула на 1 януари т. г.
В Работническата партия на Лула - който с подвизите си на профсъюзния фронт също като Дилма е дете на революционния дух на 60-те и 70-те години - тя влиза преди 3 години. Бившата "градска партизанка" е и един от авторите на икономическата програма, с която Лула спечели изборите с 63% от гласовете през октомври м. г. Сега тя не само оглавява министерството на мините и енергетиката, но и координира инфраструктурните проекти на новия кабинет.
Днешната й роля е преди всичко на

СОЦИАЛНО АНГАЖИРАН ТЕХНОКРАТ

Бурната й революционна биография не й попречва навремето блестящо да завърши икономика във Федералния университет на Риу Гранди ду Сул. Има и докторат по теория на икономиката и финанси.
След падането на военните от власт през 1985 г. - от 1986 до 1988 г., Дилма работи като икономически секретар в общинския съвет на Порту Алегри. През 1991-1993 г. е председател на фондация за икономика и статистика в Риу Гранди ду Сул. Пак там от 1993 до 1994 г. и от 1999 до 2002 г. е секретар по енергетиката, мините и комуникациите в щатското правителство. Целия си революционен хъс тя хвърля в реализирането на социални проекти. Местните гаучоси дълго ще я благославят за усилията й да прокара ток до бараките им.
Какъв е приносът за това на българската кръв във вените на бразилската Пасионария никой не знае, но със сигурност за нас е ласкателно да знаем, че тъкмо нашенска издънка отървава милиони бразилци от познатия и нам режим на тока.
В Бразилия и днес има между 12 и 20 милиона души, които практически са лишени от електричество.

"НАШАТА ЦЕЛ Е ДА ГИ ВЪВЕДЕМ В ЦИВИЛИЗАЦИЯТА,

като достъпът до електроенергията стане всеобщ", зарече се Дилма Русеф в дадено наскоро интервю за най-големия бразилски вестник "О Глобу". Звучи почти като прочутата Ленинова фраза: "Комунизмът е съветска власт плюс електрификация на цялата страна." Прагматици се зачудиха за цената на един такъв експеримент на бразилска почва.
Публикацията в "О Глобу" беше с красноречивото заглавие "Огнената сила на една бивша партизанка". Кой знае обаче дали тази сила ще й е достатъчна, за да се пребори с изискваното от МВФ 30-процентно увеличение на тока в Бразилия, което ще удари тъкмо по най-бедните слоеве... Икономиката на страната е в тежка криза и само обещаният от МВФ 30-милиарден заем може да й помогне. Но ако рецептите на световните финансисти не се спазват, щедростта им може да пресъхне. А това ще е тежък удар за амбицираното да подобри живота на обикновените бразилци ново правителство,

ЗАКЪРМЕНО С ЛЯВАТА РОМАНТИКА НА 70-ТЕ

При встъпването си в длъжност Лула изрече прочувственото заклинание: "Ако до края на мандата си осигуря на всички бразилци възможността да закусват, обядват и вечерят, аз ще съм изпълнил мисията на своя живот." Същата емоция със сигурност зарежда живота и на Дилма, и на цялата плеяда други бивши борци с диктатурата, които днес са из министерските кресла и висшите държавни постове в Бразилия. Ако те успеят, може би това ще е реваншът на мечтите от барикадната им младост. Ако се провалят, може би това ще е поредното убийство на копнежа за един по-човечен свят.