- Велко Кънев на 60 години по какво се различава и по какво си прилича с Велко Кънев на 20 години?
- На 20 години бях влюбен в работата си, сега - също. Тогава бях луд и мечтател, исках много, сега е същото. Тогава се радвах, влюбвах се и много мечтаех. На 60 години правя същото. На 20 обаче не бях толкова уравновесен и толкова "помъдрял", правех повече бели от сега. Падал съм от оркестрината в Твърдица по време на представление, в Народния театър едно стъкло падна върху ръката ми, по време на снимки съм падал дори в пропаст. На 20 години много падах, а сега повече сядам. На 60 години сякаш съм някъде между полета и равновесието. Някъде по средата съм - между емоциите и чувствата на 20-те ми години и сега.
- На какво се гневи Велко Кънев?
- Всъщност, аз никога не съм харесвал неразгневените и спокойните. Винаги съм търсил герои, които се раздират. Такива, които се съпротивляват на съществуващите порядки, на това, което, едва ли не, е вечно и не може да бъде променено. Повечето ми герои са бурни и често си удрят главата в стената. Обединява ги тази стръв да променят света, а така също това, че са мечтатели и че не им достига поетиката в живота. Те искат да избягат от бита, да се опитат да полетят.
- Какво предстои през следващите поне 40 години?
- Същото - с чужди думи да откривам себе си, доколкото мога. Това всъщност е автопортретът на актьора - с чужди думи да нарисуваме себе си. И в това е очарованието ни. Много ми се иска следващите думи да бъдат още по-близки до мен. Колкото повече чуждите думи се приближават до моите, толкова автопортретът е по-истински и публиката няма да изпитва колебание в откриването на моето Аз. В това се крие магията на изкуството.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА