Когато обаче се смесят стари и нови стилове, най-често се появява още един празник и още един повод за празнуване.
Основната семантика на Бабинден е неговата очистителна функция, каза етнологът д-р Константин Рангочев пред "Фокус". Той обясни, че във всички фолклорни изследвания е посочено как „бабата” (жената, която помага на родилките) е била закарвана на реката и е била изкъпвана с вода. Така тя става ритуално чиста. От друга страна жените се събират на ядене и пиене, и в определени моменти прекаляват с алкохола.
„В живота хубавото върви ръка за ръка с лошото - жената много се радва, когато се роди дете, но то се ражда с мъка и с болка. Затова на празника Бабинден се допускат двете крайности – на пречистването и на освободеността”, обясни етнологът.
Бабинден е празник, на който празнуват само омъжените жени. Тези жени имат друг социален статус – те са социално зрели. На този ден мъжете са се скривали. Единствените мъже, които присъстват на празника в някои региони на страната, са музикантите. На този ден се позволява жените да бъдат груби към мъжете, за да избегнат това мъжете е трябвало да се откупуват - да черпят жените.
„Тази свобода е много уникална в Европейския Югоизток, защото във фолклорната традиция жената има определени функции, а тук жената излиза извън своята роля в социума”, разказа още д-р Рангочев. Той обясни, че това излизане е толкова екстремно на моменти, за да донесе плодородието обратно върху хората. Това е и семантиката на празника. Затова се достига и до крайности.
Даже в дряновските села има един обичай наречен „Ялова пунда”, който е за жени, които не могат да заченат. Символично се разигравал театър с една кукличка, за да може жената да зачене през годината, разказа още д-р Рангочев.
Според него чист вариант на Бабинден има само във фолклористичните записи и в тефтерите на фолклористите. През 50-60-те години на миналия век традицията започва да отмира. „Това е свързано със социализма, с голямото преселване на хора от селото в града, с прекъсването на социалните и родовите връзки. Самата власт едва ли е гледала с добро око на подобна разпуснатост на жените. Освен това в селата се появяват акушери, появяват се родилни домове.
Статусът на „бабата” се променя и тя изчезва като функция в обществото”, разказа д-р Рангончев. dir.bg