Сивият сектор не дава възможност на хората, останали без работа, да се регистрират в Бюрата по труда. Това заяви в интервю за НДТ регионалният координатор на КНСБ в Добрич Гинка Василева

- Г-жо Василева, фирма "Контекс Дружба" освободи 320 работници, можем ли да кажем, че с това започнаха черните дни на световната икономическа криза в Добричка област?

- Неминуемо е кризата да не се отрази и в Добрич. Предвид на това, че самото развитие на реалния сектор в Добрич е много свързан с отраслите, които най-сериозно ще бъдат засегнати от икономическата криза. Става дума за строителство, за туризъм, за леката промишленост във всичките й разновидности и браншове - обувна, шивашка, текстилна и всякаква друга. Тя започна в края на месец декември 2008 г., когато приключваха поръчките за работа в тези предприятия. Започнаха първите съкращения в шивашките предприятия и строителството, започнаха и първите финансови затруднения за изплащането на работните заплати в тези предприятия, и особено силно и видимо започнаха признаците на икономическата криза през този месец.

За съжаление най-сериозно засега в нашата област, като че ли най-засегнат е браншът на леката промишленост и най-вече шивашката.

- Имате ли информация колко хора са изхвърлени на улицата и колко от тях могат да се ползват от социалната закрила на държавата?

- Освен фирма "Контекс Дружба", която освободи 320 души, имаме информация, че цехът в село Зърнево на фирма "Делфи" също е прекратил трудовите правоотношения със 70 работници. Известни съкращения се направиха и в шивашкото предприятие "Албена стил". Говори се, че предстоят съкращения и в италианското предприятие в Балчик. Така, че това са едни много сериозни проблеми, тъй като се оказва, че голяма част от работещите в тези предприятия са цели семейства. Остават на улицата, остават без доходи. Да, вярно е, че в продължение от 4 до 12 месеца те ще получават обезщетение в Бюрата по труда, но ние определено считаме, че анализите, които сме направили, че икономическата криза ще се разпростре в тези отрасли и през 2010 година. 

Единственото спасение на тези хора от леката промишленост, ако останат без работа, е те да бъдат преквалифицирани, за да бъдат конкурентноспособни на пазара на труда. Обучение, обучение и пак обучение за тях.

- Обръщат ли се към синдиката освободените от работа за правна помощ, за информация, дали биха могли да намерят работа, за преквалификация?

- За съжаление идват твърде късно при нас, след като вече са им прекратени трудовите взаимоотношения, и тогава много малко може да бъде направено за тях.  Българският наемен работник не се научи, че когато сключва своето трудово правоотношение и че когато преговаря за промени в трудовото си правоотношение, той тогава трябва да търси правната помощ.  

- По ваши данни, в момента колко души са оставени без работа?

- Мисля, че техният брой вече наближава 1000. Тези хора все още не са се регистрирали в Бюрото по труда по много причини. Една от причините е, че голяма част от хората, които идваха при нас, работят в сивата икономика и няма как той да направи регистрация в Бюрото по труда, защото знае, че той може да се регистрира като безработен, но няма да получава обезщетение. На второ място, хората знаят, че от прекратяване на договора до регистриране на Борсата имат тримесечен срок. Те все още не са тръгнали да направят тази регистрация. Пикът обаче на регистрация на безработни ще бъде в края на февруари и месец март.

- Кои са най-фрапантните случаи на незаконно освобождаване?

- Най-лошото е, че една част от фирмите имат натрупани задължения към работниците и служителите си - неизплатени работни заплати. Примерно в строителството - месеци неизплатени заплати, работниците освободени, офисите затворени и хората се чудят какво да правят и какви действия да предприемат. Оказва се, че част от шивашките фирми се дължат заплати, през януари е направено съкращение, хората излизат на улицата като безработни и са останали без всякакви средства за издръжка. В този смисъл това са сериозни проблеми и би трябвало работодателите честно и много открито и почтено да разговарят с работниците си и да има яснота - да ги информират примерно, че ноемврийската заплата ще могат да я дадат през февруари. Така работниците ще могат да си направят сметката и няма да бъдат в неведение.

Разликата между 2008 година, е че търсенето от страна на работодателите беше голямо, търсеха квалифицирани работници, и даваха по-големи заплати, за да ги задържат. Тази година се наблюдава страх у работниците и служителите и това ги кара да работят на всяка цена без да търсят увеличение на работни заплати и да търсят социални придобивки.

Отделни проблеми очаквам и в сферата на публичния сектор. Всяка година, работещите там знаят, че се стремим да договаряме по-добри социални условия за тях, вероятно тази година не навсякъде ще можем да получим по-добри социални условия, реално бюджетът ще се разчита на 90 процента от средствата. Това означава, че ние ще прецизираме социалните си програми за публичния сектор и конкретно община по община ще преценим какви социални условия да се договарят. Да не говорим, че в някои отрасли на публичния сектор ще има и проблеми с увеличение на работните заплати. Кризата ще засегне не само реалния сектор, но ще даде отражение и в публичния, защото те са неминуемо свързани.

Интервюто взе Руслан ЙОРДАНОВ