На анкетираните бяха дадени четири възможности за отговор: Да, Не, Не мога да преценя, Не ме интересува.

Ето и резултатите от анкетата:

1. Да    10.60%

2. Не    83.32%

3. Не мога да преценя  3.40%

4. Не ме интересува     2.68%

Ведна се набива на очи ниският процент на участвалите в анкетата, които споделят, че този въпрос не ги интересува. Най-вероятно това са хора напълно аполитични или пък смятат, че бизнесът им не се влияе от работата на правителството. Тъй като много млади хора участват в анкетата, не е изключено просто да изпитват отвращение от политиката, а това да е довело и до твърдостта им да не се интересуват какво става в Народното събрание, Министерския съвет, а и в другите държавни институции.

Нищожно по-висок е процентът - едва 3.40,  на анкетираните, които не могат да преценят одобряват ли, или не работата на хранените хора на Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган като лидери на основните политически сили, съставили този кабинет. Може би това са хора, които имат собствен бизнес или са на работа, която им гарантира относително добро икономическо състояние в момента и не се чувстват нито застрашени, нито облагодетелствани от дейността на кабинета Станишев. Тук най-вероятно попадат и анкетирани, които се чувстват стабилни на този етап на развитие на държавата и не са пристрастни в политическите си убеждения, ако изобщо имат такива.

Интересно е, че само 10.60% от участвалите в анкетата одобряват работата на правителството. Защо казвам това?  Защото от други анкети на ndtnews.hopto.org се вижда, че зад тези три партии стоят повече хора, ползващи Интернет и сърфиращи в най-посещавания в Добруджа сайт ndtnews.hopto.org. Към този момент при едни парламентарни избори за БСП, НДСВ и ДПС биха гласували общо 18.37%. Правя това сравнение, защото партийци от тези три политически сили - особено от БСП и ДПС, биха казали, че техните електорати не ползват в по-голямата си част Интернет. От сравнението обаче идва изводът, че половината от заставащите зад БСП, НДСВ и ДПС не одобряват работата на това правителство. Най-вероятно това са хора, които си харесват партиите, в които членуват или на които симпатизират /става въпрос като програми и идеология/, но се чувстват излъгани или разочаровани от персоналните действия на лидерите  С. Станишев, С. Сакскобургготски и А. Доган, както и от техните най-близки сподвижници - членове на ръководствата на партиите или участващи на най-високо равнище в изпълнителната власт, а защо не и по места. Това са хора, които са преки свидетели на резултатите от корупцията и организираната престъпност, от предателството спрямо националните интереси, от политическата партизанщина, от възпроизвеждащия се т. нар. политически елит, от безнаказаността на висшите държавни чиновници - било депутати, било министри и зам.-министри и още хиляди хрантутници, лапащи алчно от държавната ясла. Сравнението обаче подчертава и една задаваща се политическа опасност, продиктувана от българския синдром "Може и да крадат, но са от нашите".

При едно нормално правителство логично би било обратното - одобрението за неговата работа да е по-високо от одобрението на политическите формации, съставящи министерския кабинет. Казано простичко - ако кабинетът Станишев си вършеше добре работа, то към хората, заставащи зад БСП, НДСВ и ДПС, трябваше да се добавят и гласове от опозиционните партии и движения, от неучастващите и в политическия живот хора.

Неодобрението към правителството на Сергей Станишев сред хората, ползващи Интернет, е огромно и то се измерва в нашата анкета с изключително високия процент - 83.32. Искам да добавя, че Интернет се ползва най-вече от младите и образованите, които имат и много по-широк поглед не само у нас, но и в целия свят. Това са хора, които имат реален достъп до информация, което ги прави по-информирани и по-способни за реалистично сравнение. Някога имаше едно тънко книжле на секретаря на ЦК на БКП Стоян Михайлов, озаглавено "Сравнението". То не бе много популярно, защото не бе удобно за определени хора от висшия ешелон на БКП, но и днес не е остаряло с дефинициите си, защото само този, който има реална информация, може да прави реалистично сравнение. Това е важело и за робовладелческия строй, то ще важи и за бъдните времена, които днес и водещите философи в света не могат да определят как ще се наричат. Бъдещето принадлежи на младите и информираните, макар и намаляващият им брой в тази държава да ги поставя в положение на мъченици на едно пагубно за България управление. Но такъв е животът, който си стои у дома или се мандахерца по екскурзии по време на избори, няма право да се сърди на вземащите властта. Така ще бъде и на следващите парламентарни избори у нас, пък били те 2 в 1 или 2 в 2, а защо не и 2 в 3?

Защо 83.32% от участвалите в анкетата 3501 души не одобряват управлението на правителството на Сергей Станишев /БСП-НДСВ-ДПС/?

Имам чувството, че в ndtnews.hopto.org влизат достатъчно интелигентни хора, интелигентни хора четат и вестник "Нова добруджанска трибуна" - всички те по-добре от мен сами могат да отговорят на този въпрос, защото чувстват и изтърпяват отговора близо 4 години, бих добавил - вече близо 20 години.  Животът си тече. Някогашните хлапета, за които периодът 1989-1994 г. беше по-скоро площадно и телевизионно  шоу, днес имат семейства, работят или са безработни, успяват в бизнеса или се чувстват омерзени. Тези хора най-добре знаят дали живеят по-добре или по-зле, най-добре виждат за техния труд колко вземат техни колеги в други държави от Европейския съюз. Те най-добре преценяват кой за какво си подава оставката в белите европейски страни и кой български темерут стои непоклатим като пън на този или онзи държавен стол, устояващ балканското право "Власт без кръв не се дава". В коментарите на тези хора в ndtnews.hopto.org има много истина, колкото и някои да са груби и неподходящи за печатно издание.

В момента тече тотална пропаганда по медии и по политически срещи колко добре живеем, колко по-богати сме станали, колко много пари сме спестявали, колко по-високи средни заплати и пенсии получаваме.

Вярвате или не вярвате на управляващите, това си е ваше право. Аз не вярвам, че животът на мнозинството българи е станал по-добър от този преди четири години!

Димитър ДУКОВ