С 12 процента намаляват оптимистите за бъдещето на страната в сравнение с пролетта на 2006 г. и сега те са 41 процента, а песимистите нарастват с 8 на сто, до 45.5 процента, показват данни от национално представително проучване на НЦИОМ, направено между 19 и 27 февруари сред 1000 души.
С 9 процента намаляват оптимистите за собственото си бъдеще - 42.1 на сто, а със 7 на сто нараства делът на песимистите - 46.3 на сто през февруари. Една от основните причина за ръста на песимизма е в опасенията на хората, че кризата ще ги засегне пряко и че за дълго време ще загубят част от постигнатото през годините на прехода, коментира Христо Солунов от НЦИОМ.
Няма сфера, в която за последните три месеца да не нарастват чувствително притесненията на хората от възможни неблагоприятни последици от кризата. Обща 47.1 на сто се опасяват, че могат да останат без работа и в бъдеще да се окажат без средства за препитание.
Две трети се страхуват дали занапред ще могат да си позволят обичайните покупки на вещи за лична употреба. За 60 на сто е под въпрос плащането на сметките за ток, парно, вода. Общо 53 на сто се опасяват, че няма да имат достатъчно пари за стоки от първа необходимост - храна, лекарства.
Три четвърти от българите с кредитни задължения смятат, че ще имат проблеми с обслужването им, а обичайната почивка и ремонтите на жилището преминават в категория "недостъпен лукс", посочват социолозите.
Страховете от кризата и възможните персонални последици за хората водят до радикализация на обществените нагласи и засилват търсенето на алтернативи на сегашното управление. Може да се каже, че има едно растящо недоверие към държавните институции, към политиците, коментира директорът на НЦИОМ Лидия Йорданова. Общо 17 на сто одобряват работата на правителството, докато през последните месеци от управлението на кабинета на Симеон Сакскобургготски положителните оценки за работата на МС бяха 28 на сто, а за екипа на Иван Костов - 25 на сто.  dir.bg