Пред НДТ Атанас Генчев - един от основателите на Професионалния фолклорен ансамбъл "Добруджа", прецизен музикант и истински професионалист. Днес той свири на тарамбука и с удоволствие ръководи групата при Дома за стари хора в Добрич

* Атанас Генчев свири на шест инструмента

* Той е сред първите, които преподават народни инструменти по ноти

* На 85 години разказва с умиление за началото на добруджанския ансамбъл преди повече от половин век

- Г-н Генчев, вие сте един от основателите на ансамбъл "Добруджа" преди 55 години. Разкажете ни за първите стъпки състава, как беше създаден той?

- Важно е да отбележа, че всъщност основателите на ансамбъл "Добруджа" сме трима - аз, Паскал Паскалев /ръководител на танцовия състав/ и Димитър Димитров, който ръководеше хора. Огромна роля за сформирането на този състав имаше и тогавашният председател на читалището Кирчо Павлов, който осигури условия за репетициите.

Официалното създаване на добруджанския ансамбъл е през 1954 година. Но всичко започна малко по-рано. По него време Димитър Симеонов Острото бе направил танцов състав към профсъюзния дом и през 1952 г. ме покани да направя оркестър. Събрахме се тримата с Паскал и Димитър - кавал, гайда и гъдулка. Започнахме да изнасяме радиочасове, тогава директор на профсъюзния дом беше Борис Колев. Една вечер, жена ми като се прибра, научих от нея, че в читалището набират жени за сформирането на хор и мъже - инструменталисти. Реших да се поинтересувам за какво става въпрос и се оказа, че има около 25 жени-певици, но нито един музикант. Нека вметна, че тогава аз свирех в симфоничния оркестър като кларнетист и познавах всички музиканти в града. Успях за десет дни да събера 15 инструменталисти. Започнахме репетиции, направихме няколко хора и песни. Последваха и концертите, които изнасяхме в Добрич и региона. Дори участвахме в прегледа на читалищната самодейност. А през 1956 г. станахме отличници на националния преглед в София. Оказа се, че сме най-добрите в страната - само две години след официалното създаване на Добруджанския ансамбъл.

- Как стана така, че решихте да предадете ръководството на състава в ръцете на известния добрички музиколог и композитор Петър Крумов?

- Както вече споменах аз тогава работих в Симфоничния оркестър и бях категоричен пред неговия ръководител, че ще напусна ансамбъла, едва когато го оставя в добри ръце. Моето предложение беше да го поверим на Петър Крумов. Той бе завършил Консерваторията в специалността "Народна музика" и тогава бе на стаж в ансамбъл "Филип Кутев". Предложих той да стане главен художествен ръководител на състава. Поканата към него отправи Благой Паскалев, който тогава беше секретар на Общинския народен съвет. Петър Крумов се съгласи и пое ансамбъла през 1957 г. Аз му дадох една тетрадка, пълна с репертоар за десетина години напред. Работих м Симфоничния оркестър на Добрич до моето пенсиониране.

- На колко инструмента свирите? Какво е нужно, за да бъде един музикант наистина добър?

- Владея кларинет, саксофон, кавал, гайда. Свирил съм и на цигулка. Сега свиря и на тарамбука, ръководя групата към Дома за стари хора в Добрич. Аз смятам, че всеки инструмент си има своята характерна психология. Необходим е много труд, за да се овладее до съвършенство( За да се получи едно напластяване на знанията, което трябва да притежава добрият музикант.

- От нашия предварителен разговор разбрах, че още като дете, свирейки на кавал, сте имал няколко интересни случки. Бихте ли ни ги разказал?

- Да, още от най-ранна детска възраст съм свирил на кавал. Бях на десет години, когато ме викаха да свиря на тържества в родното ми село Лесово /Елховско/ - кръщенета, рождени дни, сватби. Традицията бе при сватби, когато музикантите отидат да водят кръстника, жените да се събират да пеят. Обаче песните са, как да кажа... абе, не са за пред хора. Та жените ме извикаха да свиря, качиха ме на едно столче и почнаха да пеят. По едно време обаче се усетиха, че съм дете и песните не са подходящи за мен и набързо ме изведоха. Имаше и друга сватбарска традиция - в един комат хляб всеки да набучи монета. Един дядо се беше объркал и сложил сребърна монета. Тогава бях на 13 години и това бяха моите първи спечелени пари.

- Какво е характерното за добруджанския фолклор?

- Аз винаги съм казвал, че добруджански фолклор няма. Характерното за нашата област е, че фолклорът ни е смесица от тракийски и румънски мотиви.

- Забелязва ли се ново, по-модерно използване на традиционните народни инструменти като кавал и гайда?

- Да, определено. Музикалните училища в Котел и Широка лъка направиха прелом в народната музика, особено по отношение на тези два инструмента - кавал и гайда. Ето, например, Теодоси Спасов изключително успешно изпълнява на кавал естрада, джаз и т.н. Винаги вдига публиката на крака. Георги Андреев пък свири концерти за гъдулка с камерен оркестър. Тези млади музиканти доказаха, че това са огромни инструменти.

- Вие сте един от първите, които започват да преподават по ноти. Разкажете ни как стана това.

- През 1964 г. аз станах ръководител на кръжок за народни инструменти в училище "Христо Ботев". Интересното обаче е, че сам си пишех учебниците. По него време дори в училището в Котел преподаваха по слух, по т.нар. подражателен метод, което обаче на мен не ми допадаше. И веднъж, когато трябваше, да изнесем концерт пред Политбюро в София, колегите останаха изключително изненадани, че аз преподавам по ноти.

- С какви чувства наблюдавате в момента изпълненията на Професионалния фолклорен ансамбъл "Добруджа"?

- Винаги много се вълнувам. Аз съм дал част от своя живот за този ансамбъл. Може и да прозвучи нескромно, но смятам, че, ако не бях аз, днес ансамбъл "Добруджа" нямаше да го има. Това е на сто процента сигурно.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА

Снимки Любен ЖЕЛЯЗКОВ и архив ПФА "Добруджа"