На този ден Православната църква отбелязва деня, в който Архангел Гавраил съобщава на Дева Мария благата вест - че ще зачене с Божията помощ Спасителя на света
По този повод празникът е известен още с името Благовец или Благовест. Денят е наричан още Половин Великден, защото поверие гласи, че тогава долитат кукувиците и лястовиците и известяват на хората благата вест, че идва пролетта. Според народните вярвания, на този ден, щом чуете кукането на кукувица, веднага трябва да се хванете за джоба с пари в него или за хляб, за да сте имотни и сити през годината. Според традицията, на този ден трябва да се приготвим да посрещнем лятото. Жените от предния ден изчистват къщите, помитат дворовете, като събират сметта отвън навътре и после я изгарят. Вярва се още, че на този ден раните не болят и зарастват по-бързо. Затова навремето именно на Благовец майките пробивали ушите на малките момиченца за обички, а стопаните дамгосвали животните, за да ги познават. Днес се засаждат и новите овошки, като се смята, че те ще растат добре и ще дават сладки плодове. В някои краища на страната денят е наричан още "зъмски ден", тъй като се вярва, че змиите излизат на Благовец от леговищата си, следвани от жаби, гущери и бълхи. По този повод във всички дворове се палят огньове, за да бягат змиите. Момчетата ги прескачат, за да не ги ухапе змия, а домакини и стопани тропат с маши, ръжени и други железни предмети, като наричат: "Бягайте, змии и гущери, че дядо Благовец иде с топуза!". Заради змиите на този ден не се пипат конци, игли, ножици, за да не хапят влечугите. На Благовец се става рано сутрин, за да ти е богата годината. На този ден задължително се яде риба. Който не може да си вземе риба, поне трябва да почисти за здраве зъбите си с рибя кост. На празничната трапеза на Благовещене се хапва и за първи път нещо зелено - коприва, киселец, за да потече в човешкото тяло "нова, млада кръв".