Божията ръка: Малък гъст обект, широк само 19,3 км. в диаметър е “виновен” за тази рентгенова мъглявина, която се разпростира на разстояние от 150 светлинни години.

 

Звездата на снимката напомня на планетарните мъглявини Хеликс, чиито син център, заобиколен от бели облаци, напомня на око. “Ръката” била открита, когато звезда избухва като свръхнова, образувайки пулсар. Пулсар е бързо въртяща се неутронна звезда, генерираща тясно насочено радиоизлъчване и се ражда при избухването на свръхнова (бялото петно на юмрука). Пулсарът изхвърля много голямо количество енергия под формата на гравитационни лъчи, като така образува бял газов облак около себе си. Облакът привлича отделените от ротацията на пулсара частици енергия и е основният “виновник” за тази интересна форма. “Чандра” е заснела небесното явление, когато е започнала наблюдение на енергиен поток частици, излъчвани от пулсара. Пулсарът е 19,3 км широк, но се върти толкова бързо, че прави пълен оборот приблизително на всеки 7 секунди. При този процес от ядрото се отделят частици които създават мъглявина, разпростираща се на разстояние 150 светлинни години.
“Чандра” обикаля около Земята за 64 часа и достига почти на 1/3 от разстоянието до Луната. Нейната силно елиптична орбита й позволява да прави непрекъснати наблюдения в продължение на 55 часа извън радиационните пояси, които съществуват около Земята.
Това е най-голямата и най-сложната от всички създадени досега обсерватории, които работят с рентгенови лъчи, способна да “види” останки от свръхнови, черни дупки и квазери, да открива източници на рентгенови лъчи на разстояние милиарди светлинни години, да изследва тъмната материя, за която се счита, че представлява 90% от масата във Вселената. /БЛИЦ