На 24 май 2004 г. Енчо и Костадин с техни помощници ограбват и убиват грънчаря Атанас Атанасов-Гърнето (50 г.) във вилата му в русенското с. Божичен. Вземат му 7360 евро, припечелени от гурбет в Гърция. Жертвата беше открита с размазан череп и оковани ръце в белезници, завързана към табла на легло в стаята.

“На предишното заседание затаих истини, тъй като се притеснявах за семейството си. Нямам нищо общо с убийството на Атанас. Костадин дойде и ми предложи да свършим една работа, от която с минимален риск ще изкараме добри пари”, твърди затворникът. Според него жертвата им била посочена от техния познат Ивайло, чиито родители живеели в Божичен. За шофьор наели приятеля им Христо, а в плана посветили и брата на Костадин - Ангел, който е действащ полицай.

“Ивайло беше близък с Наско и знаеше, че ще тегли пари от банка в София, като се върне от Гърция. Ангел, Ивайло и Костадин обсъждаха по какъв начин трябваше да се вземат парите. Ивайло щеше да сложи разхлабително в кафето и безалкохолното на Наско. След като си тръгнеше за Русе, очаквахме той да спира по-често за тоалетна и така на удобно място Енчо и Костадин да му вземат парите от кожена чантичка в жабката на колата”, разказва Енчо замисъла за грабежа.

На 23 април 2004 г. той, Костадин и Христо потеглили с автомобил от София и изчакали в крайпътно заведение жертвата да се появи с фолксвагена си. Костадин поддържал връзка с Ивайло по телефона и знаел какво се случва. Нищо неподозиращият грънчар спрял чак в Ябланица, но мястото било оживено и бандата не рискувала. След Плевен той прибрал проститутка от пътя и се отбил в шубраците. Христо предлагал на съучастниците си да го нападнат и вземат парите, все едно, че са сутеньори. Енчо отказал и смъртоносният керван потеглил към Русе. Разбойниците се скрили в гора до Божичен и изчакали да се стъмни. По телефона Ивайло им обяснил къде е вилата на Гърнето и Енчо се вмъкнал с Костадин през прозорец. Пачката със 7360 евро ги чакала на нощно шкафче, но Костадин настоял да търсят още.

Внезапно гурбетчията се прибрал. “Кои сте вие? Какво правите тука?”, развикал се домакинът на обирджиите. Те го повалили на пода. Бившият полицай заключил жертвата с белезници към леглото и започнал да я разпитва на руски език за парите. “Спокойно, момчета, ще се разберем!”, предлагал Наско и им посочил 120 лв. в джоба на ризата си. Костадин изпратил Енчо до гаража, за да претърси автомобила на гурбетчията за кожената чантичка. Не открили нищо и двамата изчезнали с чакащия ги Христо към Твърдица. Когато се прибрали, разделили плячката. Енчо и Костадин взели по 2500 евро, за Ивайло и Ангел имало по 1500 евро, а за Христо - 500.

“След няколко дни Костадин ми каза, че мъжът от Божичен е починал. Изпаднах в паника и го питах какво ще правим, дали да не се предадем. Костадин ми каза да не се притеснявам, тъй като Ивайло имал приятели ченгета и оттам щели да го информират за хода на разследването. Даже се знаело, че следствието вървяло в друга посока”, обясни Енчо пред съда. След време Ангел му казал, че брат му Костадин е в чужбина. Съветът му бил, ако го арестуват, да не намесва останалите заради връзките на Ивайло със силови групировки.

“Нашият клиент няма нищо общо с това, в което го обвиняват”, заяви адвокат Марин Марковски. Съдът не уважи искането му делото да се гледа по съкратената процедура след причинена смърт. “Беше ужасяваща гледка, измъчвали са го като животно”, обясни участник в огледа. Според аутопсията смъртта на Атанас Атанасов настъпила от удари с брадва по главата и тялото. Вероятно той бил още жив, докато мъчителите му тършували из стаите и издъхнал по-късно от черепно-мозъчната травма. По шията му имало и следи от душене.

Магистратите отхвърлиха и претенциите на защитата процесът да върви при закрити врати заради използваните СРС-та и разкриването на данни от интимния живот на подсъдимия. Съучастниците му Ангел и Христо бяха разпитани от съда, но делото беше отложено за 25 май. Дотогава се очаква Ивайло да излезе от психодиспансера и да пристигне в Русе.

Наско имаше златни ръце и искаше да захване собствен бизнес, като произвежда керамика”, спомнят си хората в село Божичен. Той кроял планове да си обзаведе собствена работилница и да изнася продукция, за да представя България по света. Рискувал с гурбетлъка, за да натрупа капитал и да осъществи плановете си. “Беше истински майстор, каквото пипнеше, ставаше за приказ, язък, че си отиде на тия години. Такива занаятчии се броят на пръсти”, категорични са съселяни на Гърнето. Той бил добряк по душа и никога не отказвал услуга. Майсторът на грънци обитавал триетажната си вила сам, а семейството му живеело в апартамент в Русе. Освен син, имал и дъщеря. Близките му са завели дело с иск за над 70 000 лв. обезщетение. http://www.trud.bg