9 МАЙ - ДЕН НА ПОБЕДАТА НАД ФАШИЗМА ТРИМА ЖИТЕЛИ НА ПОЛК. ИВАНОВО ОЩЕ ПАЗЯТ СПОМЕНА ЗА ВОЙНИТЕ
2009-05-08 @ 13:00 EEST
Трима от жителите на добричкото село Полковник Иваново все още пазят спомена от войните. Селото е дало своя принос в българската армия, като 12 от жителите му са участвали в боевете на фронта.
Най-възрастният жител на Полковник Иваново и участник във войната е Петко Михайлов Найденов, който тази година на 1 май навърши 96 години. Независимо от годините дядо Петко, както го знаят всички в селото, се чувства изключително добре и дори помага в стопанството на дъщеря си и зет си, които също са пенсионери. Днес дядо Петко живее с щерката и зетя. Той е роден в далечната 1913 г. в с. Росеново. Израснал в многодетно семейство - четирима братя и една сестра, чиракувал в по-заможни семейства. Вземан е в запас в Бесарабия, участвал в направата на пътища. През май 1932 г. заедно със съпругата си Димитра се преселва в Полковник Иваново, където се установяват и отглеждат 5 деца - четирима синове и една дъщеря. Годините му след фронта минават в строителството и работа в ТКЗС-то. Във войната срещу хитлеризма дядо Петко участва като мерач на оръдие от 5-и артилерийски полк в Шумен, а по-късно е произведен и в чин ефрейтор за добра служба. Военните действия, водени от армията ни, в чийто редове е и той минават през Сърбия, Албания, Черна гора, Унгария. Достолепният мъж е свидетел и на много жестокости - пред очите му е убит братът на съпругата му и ранен негов другар от селото, който успява да се спаси. Днес дядо Петко се радва на уважението на съселяните си и обичта на деца, внуци и правнуци. Другият жител на селото - свидетел на страшните военни години е Тодор Георгиев Костов, роден на 3 юли 1922 г. в село Ловчанци в многочленно семейство с петима братя и две сестри. И той като дядо Петко, идва в селото след брака си с Николинка, с която вече 67 години са заедно и са най-възрастното семейство в селото днес. Трудовият му път е минал в ТКЗС-то. Тодор Георгиев като фронтовак първо отива на турската граница, а оттам с частта си до Нова Загора и стигат до Прищина. В окопите става свидетел на една от много жертви на войната - Йордан Василев от Ловчанци. Не по-лека е била съдбата и на третия жив съвременник на Великата Отечествена война - Атанас Митев Атанасов, роден на 3 март 1923 г. в селото, в семейство с 2 братя и 2 сестри. На 6 години Атанас остава, заедно с братята и сестрите си, кръгъл сирак и бива отгледан от вуйчо си, като работи в стопанството му. Жени се за бедна девойка от селото Ненка Иванова, с която свиват свой дом и с трудолюбие отглеждат трима синове. И неговия трудов път в онези години е преминал през ТКЗС-то. На фронта участва в редовете на 3 армейски свързочен полк в Шумен, 8 рота, 1 взвод. И днес дядо Наско често си спомня и разказва на младите моменти от военния период в живота му. Въпреки годините не губи чувството си хумор и вяра в живота. В навечерието на 9 май - Денят на победата над фашизма, специален поклон с поздрав и уважение към тримата живи свидетели на тежките военни години отправят чрез страниците на вестника кметският наместник на Полковник Иваново, ръководството на клуба на пенсионера, техните близки и всички съселяни.