На главната улица „Радецки” на сами пешеходната зона около тридесетгодишен мошеник спира жените – подбира ги по възраст и по наивност по лицето. Първо им набутва календарче с образа на Девата и Младенеца и когато те са вече в ръцете на нищо неподозиращите достопочтени лелки, той си иска двата лева за лечение на несъществуващо дете. Разбира се, той е нахален и те пита кой си ти, че да му искаш документ някакъв си от името на коя фондация събира тези средства... И да съм се разкарал, че...

Обаждам се на телефон 166 в петнадесет часа и тридесет и пет минути, представяйки се по телефона, като не забравям да съобщя номера си – въпреки че отсреща се изписва, и името си. Казвам защо се обаждам и какво би трябвало да направи дежурният по РПУ. И чувам изумителния отговор:

- Че какво можем да направим ние бе? Нали ще го пуснем след малко. И ми затръшва телефона.

В петнадесет часа и тридесет и осем минути пак се обаждам, оня ми тегли една да не го занимавам. Поисках да ми се представи, така както аз направих, и, дришльото му с дришльо, ми рече, че няма за какво да ми се представя.
Покрай мен мина полицайка - късмет. Комисар Иванова.

Казвам, че би трябвало да помогне, и тя дойде, прибра този, който отдавна трябваше да бъде прибран. Беше й изтекло работното време, прибираше се за вкъщи вероятно. Защото може и полицай да си, но си жена и трябва да сготвиш нещо, да изпереш, да се гримираш или някакви такива работи да свършиш като жена...

Но комисар Иванова се върна – заряза манджите за децата, заряза мъжа си, заряза разкрасяването си и прибра този Пламен, който е от Сливен, но живее във Варна, пък пребивава във Велико Търново. Който, докато се обаждах до този анонимен дришльо, който в този момент съсипваше в собствените ми очи доверието в полицията, градено от десетки, ако щете, загинали в последните години негови колеги, разговаряше дълго по мобилния си телефон с някого, който вероятно му е някакъв началник...

Иванова обаче извади от анонимност полицията и като една истинска жена се опита да изпере насраните й гащи – на полицията – и прибра един мошеник.

Жена е – съпроводих я до полицията – не зная тоя дали няма да направи нещо на полицайката – като зная какви са й колегите вече...

След час тоя Пламен се върна.

Аз пак се обадих на моя дришльо, който съвсем истински ме наруга – толкова истински, че направо си помислих, че ще пратят мен да приберат, не тоя Пламен.

А можеше да прати кола, можеше пак да му съставят на тоя акт, можеше да поиска задържане за двадесет и четири часа – защото има кметска заповед за нерегламентирана търговска дейност, защото още няколко акта и тоя вече няма да може така да продължава...

И най-важното – щеше да създаде необходимия респект така, че да не е нужно да се казва „дежурен РПУ”, а да каже името си с гордост на човек, който изпълнява и служебни задължения. Защото полицията не е повод да се скриеш зад анонимните й плещи, а да застанеш и да кажеш, че тя има име и това име е и твоето.

И така полицията ще има и авторитет, и доверие, и...А така полицията в Габрово се казва само „комисар Иванова”, която се връща от къщи, за да изпере не мъжа си и децата си, а насраните гащи на „дежурен РПУ на тринайсти май 2009 г. Между 15,35 часа и 16,54 часа в Габрово...

Защото полицията изпълнява някаква превантивна дейност, а тя е не да се осираш пред данъкоплатеца, а да се опиташ да направиш нещо...А Мишо Миков пък си беше изключил и телефона. Но ако случайно го включиш, Мишо, обади се. Да ти кажа колко дришльовци ти омирисват ведомството.

Христо Стоянов, писател

МЯСТОТО НА ПИСАТЕЛЯ Е В КНИЖАРНИЦАТА, НЕ В КРЪЧМАТА

ХРИСТО СТОЯНОВ ЩЕ СЕ СРЕЩА С ДОБРИЧЛИИ

АНАТЕМОСАНАТА КНИГА НА ХРИСТО СТОЯНОВ ИЗЛИЗА НА ФРЕНСКИ

ПРИЯТЕЛЯТ НА НДТ - ПИСАТЕЛЯТ ХРИСТО СТОЯНОВ - ЖИВ И ЗДРАВ ЩЕ ГЛАСУВА НА 149 ГОДИНИ

Първият български порнороман, посветен на Лора