Украйна започва процедура по излизане от Общността на независимите държави

2014 г.

Новият министър-председател на Индия Нарендра Моди встъпва официално в длъжност.

Сенатът на САЩ одобрява номинацията на генерал Майкъл Хейдън за директор на ЦРУ. Генералът е предложен за поста от президента на Съединените щати Джордж Буш

2006 г.

След повече от четири часа дебати българският парламент ратифицира на първо и второ четене споразумението за използването от страна на САЩ на три български военни бази. То е подписано в края на април от американския държавен секретар Кондолиза Райс. "За" ратификацията гласуват 150 депутати, “против” - 20, а двама са “въздържал се”.
От парламентарната трибуна вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин уверява народните избраници, че целта на споразумението между САЩ и България не е нападението срещу трети страни. Калфин уточнява, че все пак предприемането на военни действия от т.нар. бази не е изключено. Те щели да бъдат насочени не към определени страни, а срещу евентуални терористични заплахи. Министърът уверява, че влизането в подобна колективна система за сигурност намалява риска от нападение срещу България. Основният мотив на тройната коалиция между НДСВ, ДПС и БСП за подкрепа на подписаното споразумение е, че българските военни бази ще бъдат модернизирани, ще бъдат привлечени повече чуждестранни инвестиции и ще се открият нови работни места в регионите, където се намират базите. Десните сили подкрепят мнозинството и гласуват “за” споразумението със САЩ, но отправят остри критики към начина на водене на преговорите.

2006 г.

Нурпаша Кулаев е осъден на доживотен затвор. Той е единственият заловен терорист след атаката в училището в Беслан през септември 2004 г. Съдията заявява, че извършеното от Кулаев заслужава висша мярка на наказание, но окончателната присъда е произнесена с оглед на съществуващия в Русия мораториум над смъртното наказание.

2002 г.

Завършва посещението на папа Йоан Павел II в България. Това посещение е възприето като косвено доказателство, че България не е свързана с опита за покушение срещу папата през май 1981 г.
Към папа Йоан Павел II многократно са отправяни покани за посещение на страната ни. При изключителни мерки за сигурност Папата каца на летище София на 23 май 2002 година. Сред посрещачите са президентът Георги Първанов, министър-председателят Симеон Сакскобургготски, Соломон Паси. И Патриарх Максим и др.
На 24 май 2002 година папа Йоан Павел Втори е приет от президента Георги Първанов в Гербовата зала на Президентството. По време на срещата папа Йоан Павел Втори заявява, че т.нар. българска следа е една инсинуация, една несправедливост към българския народ и Негово Светейшество не е вярвал никога в нейното съществуване.
Папа Йоан Павел II е на посещение в България. Това посещение е възприето като косвено доказателство, че България не е свързана с опита за покушение срещу папата през май 1981 г.
Към папа Йоан Павел II многократно са отправяни покани за посещение на страната ни. При изключителни мерки за сигурност Папата каца на летище София на 23 май 2002 година. Сред посрещачите са президентът Георги Първанов, министър-председателят Симеон Сакскобургготски, Соломон Паси. И Патриарх Максим и др.
На 24 май 2002 година папа Йоан Павел Втори е приет от президента Георги Първанов в Гербовата зала на Президентството. По време на срещата папа Йоан Павел Втори заявява, че т.нар. българска следа е една инсинуация, една несправедливост към българския народ и Негово Светейшество не е вярвал никога в нейното съществуване.

2001 г.

По инициатива на бившия президент Ж. Желев в София е създаден Балкански политически клуб, в който участват бивши и настоящи балкански политици. Мотото на клуба е: "Да европеизираме Балканите". Между учредителите са Желю Желев, Ахмед Доган, Симеон Сакскобургготски, Киро Глигоров, Емил Константинеску, Сюлейман Демирел, Драголюб Мичунович. Балканският политически клуб през първия си работен ден публикува и своя етически кодекс.

2000 г.

XXXVIII Народно събрание одобрява с мнозинство външната политика на българското правителство във връзка със затварянето на първите 4 глави от преговорите с Европейския съюз. Елена Поптодорова обявява, че за първи път от 10 г. в България има консенсус по външната политика, което й осигурява приемственост.

1994 г.

Народното събрание отхвърля поредния вот на недоверие към правителството на проф. Любен Беров, предложен от СДС.
Към правителството на Любен Беров са искани шест вота на недоверие.
Любен Борисов Беров е роден на 6 октомври 1925 г. в София. През 1949 г. завършва икономика в Софийски университет "Свети Климент Охридски". В периода 1950 - 1962 г. изпълнява длъжността асистент във Висшия икономически институт "Карл Маркс", София. През 1962 г. става доцент, а през 1971 г. - професор. От 1992 г. до 1994 г. е министър-председател на Република България с мандата на ДПС. Автор е на повече от 200 книги, учебници и научни статии по икономическа история на Балканите и България.

1993 г.

В София умира Цола Нинчева Драгойчева (Соня). Родена е на 18 август 1898 г. в Бяла Слатина. Член е на Комунистическта партия от 1919 г. През 1931 г. завършва висш педагогически институт (Русе и София), след което работи като учителка. Взема участие в Септемврийския селски бунт през 1923 г. След потушаването на бунта е осъдена на 15 години затвор и лишаване от право на упражняване на професията. Драгойчева е амнистирана през май 1924 г. и работи във Военната организация на БКП. След април 1925 г. е осъдена на смърт, но по-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. Отново е амнистирана през 1932 г. През 1933 г.-1935 г. учи в Международната ленинска школа в Москва, работи в женския секретариат към ИККН. През 1937 г. е избрана за член на ЦК, а през 1940 г. - за член на Политбюро на ЦК на БКП. През 1941 г. Драгойчева е затворена в концлагера "Св. Никола", откъдето избягва. Задочно е осъдена на смърт през следващата година. Участва в подготовката и политическото ръководство на Деветосептемврийския преврат 1944 г. В периода 1944 г.-1948 г. е главен секретар на Националния комитет на ОФ, председател на Комитета на български жени, председател е на Националния комитет за защита на мира (1949 г.-1952 г.). В периода 1947 г.-1957 г. е министър на пощите, телеграфите и телефоните. Тя е авторка е на мемоарните книги: "Повеля на дълга" (1972 г.), "Щурмът" (1975 г.), "Победата" (1979 г.). Избирана е за народен представител в ХХVI НС, във Великото, в I, II, III, IV, V, VI и VII НС.

1986 г.

Европейската общност приема Европейското знаме.

1977 г.

В Москва завършва двудневното заседание на Комитета на министрите на външните работи на страните от Варшавския договор. На 14 май 1955 г., по време на Варшавското съвещание България, заедно с Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, участва в създаването на Военно-политическата организация на Варшавския договор. Договорът е сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока. Държавите участнички в договора се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването £, и да разрешават всички спорове с мирни средства. По време на своето съществуване Варшавският договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. На 1 юли 1991 г. договорът е прекратен.

1976 г.

Умира германският философ Мартин Хайдегер. Той е роден на 26 септември 1889 г. Завършва Фрайбургския университет, където учи философия при Г. Рикерт. От 1916 г. е асистент на Е. Хусерл. От 1923 г. е професор и преподава в Марбургския в периода 1923 г.-1928 г. От 1928 г. до 1951 г. преподава и във Фрайбургския университет, където е ректор за годините между 1933 г.-1934 г. В началото на философската си дейност той е привърженик на различни тенденции в идеалистичната философия от края на ХIХ в. и началото на ХХ в. Сред тях са феноменологията на Хусерл и М. Шелер, философията на живота на В. Дилтай и отделни мотиви от диалектическата теология. В произведението си “Битие и време” (1927 г.) разглежда въпроса за смисъла на битието, който според него е забравен от традиционната европейска философия. Опитва се да строи онтологията върху основата на хусерловската феноменология и иска да разкрие “смисъла на битието” чрез разглеждане на човешкото битие, тъй като само човекът може да разбере битието (нему е “открито” битието). Според Хайдегер онтологичната основа на човешкото съществуване се състои в неговата временност и ограниченост. Затова времето трябва да се разглежда като най-съществената характеристика на битието. Той се стреми да преосмисли европейската философска традиция, разглеждаща чистото битие като нещо извън времето. Хайдегер се опитва да обясни самия човек, изхождайки от “истината на битието”. Откриващият “истината на битието” език продължава да живее преди всичко в произведенията на поетите. В последните години от живота си в търсене на битието Хайдегер все по-често се обръща към източните религии и в частност към дзен-будизма, който му допада със своята тъга по “неизразимото” и “неизреченото”, склонността към мистично съзерцание и метафоричния способ за изразяване.

1974 г.

От 26 до 28 май на официално посещение в България е министърът на външните работи на Италия Алдо Моро.

1972 г.

Завършва десетдневното посещение в България на кубинския лидер Фидел Кастро. Кубинският лидер Фидел Кастро е на десетдневно посещение в България. Кастро е роден на 13 август 1926 г. Несменяем лидер на Куба е от 1959 г. Идва на власт след свалянето на режима на Фулхенсио Батиста. Фидел Кастро е първи секретар на Кубинската комунистическа партия от 1965 г. През 1976 г. става председател и на Държавния, и на Министерския съвет.

1964 г.

Роден е Лени Кравиц – американски рок музикант и продуцент. Роден е в нюйоркския квартал Бруклин. Баща му Сай Кравиц, с руски произход, е ТВ продуцент, а майка му Рокси Рокър е актриса. Израства сред Дюк Елингтън, Сара Вон, Каунт Бейси, Ела Фицджералд и Майлс Дейвис, които са приятели на родителите му. Лени се научава да свири на китара, бас, пиано и барабани, а през 1978 г. е приет да учи в музикална паралелка.
Първият му албум “Let Love Rule” излиза през 1989 г. Две години преди това певецът се жени за актрисата Лиза Бонет. Имат дъщеря Зоуи. Кравиц продуцира парчето на Мадона “Justify My Love”, на което е и съавтор на текста.

1950 г.

Издадено е решение на Политбюро на ЦК на БКП за закриване на Британския съвет и Британската библиотека в София.

1947 г.

В София е подписана спогодба за просветно и културно сътрудничество с Румъния.

База за правното регламентиране на двустранните отношения в новите условия е Договорът за приятелство, сътрудничество и добросъседство, подписан на 27 януари 1992 г. и влязъл в сила на 8 октомври с. г.Основа за българо-румънските културни връзки е Спогодбата за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата (Букурещ, 10 ноември 1998 г.). От началото на учебната 1999/2000 г. в София и в Букурещ са открити паралелки в рамките на средното образование с преподаване на езика на другата страна. Постигнат е напредък в сътрудничеството по съхраняването на общото културно-историческо наследство с подписването на протокол за започването на ремонтни и реставрационни работи по гробницата на братята Евлоги и Христо Георгиеви в Букурещ. На 21-23 януари 1999 г. е подписана двустранна Спогодба за взаимно признаване на дипломите и научните степени. На 4 февруари 2005 г. в Русе е подписана спогодбата за Българо-румънския интеруниверситетски Европа център (БРИЕ). На 31 март 2005 г. министрите на външните работи подписват новата Програма за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата. От октомври 2005 г. в училището с преподаване на български език в Букурещ работи преподавател, изпратен от България.

1938 г.

В град Волфсбург (Германия) Адолф Хитлер поставя първия камък на завода на Фолксваген. В края на Втората световна война, в автомобилния завод работят 9 000 души.

1937 г.

В Сан Франциско (САЩ) е открит мостът “Голдън Гейт”. "Мост Златната порта"/ в превод от английски / е висящ мост над входа на Санфранцисканския залив. Той свързва град Сан Франциско от южната страна на пролива с градчето Саусалито на северния бряг. Завършен е през 1937 и остава мостът с най-голям отвор в света (1280 m) до построяването на Веразено Нероуз в Ню Йорк през 1964 г.

1935 г.

От 26 до 28 май се провежда посещение на Херман Гьоринг в София ("сватбено пътешествие" - Будапеща-София-Белград) за укрепване връзките на Третия райх с балканските страни.
Херман Гьоринг (1893 – 1946 г.) участва в Първата световна война като пилот на изтребител. Той е член на националсоциалистическата партия от 1922 г. и ръководител на щурмовите отряди. Като политически пълномощник на Хитлер от 1930 г. и председател на Райхстага от август 1932 г. има заслуги за спечелване на изборите. Става имперски министър на авиацията и министър-председател на Прусия в правителството на Хитлер от 1933 г. Главнокомандващ е на военновъздушните сили от 1935 г. и ръководител на един от най-големите германски промишлени концерни "Гьоринг" от 1937 г. Гьоринг е един от организаторите на нацисткия терор в Германия и окупираните европейски страни. Херман Гьоринг е Райхсмаршал от 1940 г. Осъден е на смърт от Международния военен трибунал в Нюрнберг (1946 г.). На 15 октомври 1946 г., два часа преди да бъде обесен в Нюрнберг, Гьоринг поема капсула с отрова.

1932 г.

Роден актьорът Григор Вачков. Той завършва винаро-лозарски техникум в Плевен и един от преподавателите му там го съветва да кандидатства във ВИТИЗ. През 1951 г. е приет в Театралното училище и четири години по-късно завършва. След това работи известно време във Врачанския театър. Започва работа в Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" още със самото му основаване. Там работи до 1980 г. Дебютира в игралното кино с филма "Дом на две улици" през 1960 г. На Международния кинофестивал на авторския филм Сан Ремо, Италия през 1974 г. получава "Златен медал за мъжка роля" за ролята на Иван Ефрейторов във филма "Последно лято". Сред филмите, в които се снима са: "Хитър Петър" (1960 г.), "Дом на две улици" (1960 г.), "Бедната улица" (1960 г.), "Призори" (1961 г.), "Тютюн" (1962 г.), "Смърт няма" (1963 г.), "Веригата" (1964 г.), "Невероятна история" (1964 г.), "Непримиримите" (1964 г.), "Вечен календар" (1965 г.), "Горещо пладне" (1966 г.), "Привързаният балон" (1967 г.), "Бялата стая" (1968 г.), "Гибелта на Александър Велики" (1968 г.), "Белият кон" (1969 г.), "На всеки километър" (1969 г.-1972 г.), "Кит" (1970 г.), "Князът" (1970 г.), "Най-добрият човек, когото познавам" (1973 г.), "Последно лято" (1974 г.), "Мера според мера" и др.. Умира на 18 март 1980 г. в София.

1926 г.

Роден е Майлс Дейвис.
Майлс Дейвис е роден в Алтън, Илинойс. Едва на 10 годишна възраст той вече свири, а няколко години по-късно изнася представления в гимназията и свири с няколко местни банди. На 18 годдини Davis заминава за Ню Йорк за да учи в музикално училище, но скоро прекратява обазованието си и излиза на местната джаз сцена. През 40-те години той свири с множество банди и издава с тях наколко албума. Годината в която Майлс Дейвис решава да поеме сам по пътя на джаза е 1948-а, а годината когато излиза първия му самостоятелен албум "Birth of the Cool" е 1949-а.

1924 г.

Закрит е VIII конгрес на Добруджанската организация, на който се стига до разцепление. Избрани са два ръководни органа начело с д-р Петър Вичев и Аспарух Айдемирски. На 5 юни под натиска на Никола Кямилев е постигнато формално, но не и фактическо обединение.
Петър Вичев е роден е на 22 септември 1884 г. в с. Айдемир, Силистренско. Завършва право с докторат в Брюксел (Белгия). След завръщането си в България се занимава с журналистика. След установяването на румънска власт в Южна Добруджа се включва в националноосвободителната борба на нейното население. През февруари 1914 г. основава дружеството "Добруджанско братство". През 1925 г. е един от основателите на Добруджанската революционна организация и член на Централния й комитет до 1931 г. Междувременно се занимава и с активна журналистическа дейност. Редактор е на вестниците "Добруджанско знаме" (1920 г.-1921 г.) и "Свободна Добруджа" (1926 г.-1934 г.).

1917 г.

Загива полковник Борис Дрангов като командир на Девети пехотен полк при местността Завоя на р. Черна. Той е роден в Скопие на 3 март 1872 г. През 1891 г. постъпва във Военното училище в София, но през 1894 г. е освободен от него. Разжалван, той е изпратен в строева част и получава офицерско звание през следващата година. Дрангов посвещава целия си живот в преданост и служба на България. Във Военното училище дружи с Ал. Протогеров, Борис Сарафов, Петър Дървингов и др., отдали живота си за освобождението на Македония.
По време на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г. Дрангов напуска военната служба и възглавява чета в Македония. След въстанието продължава образованието си в Генералщабната академия в Русия. През 1907 г. се завръща в България и продължава службата си в армията. Той взема участие в Балканската война 1912-1913 г. и Междусъюзническата война 1913 г. След въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. отново е на фронта.
Освен като храбър офицер Дрангов се проявява и като отличен педагог. Автор е на “Помни войната! Съвети за строеви офицери", "Подробна програма за обучение на младите и старите войници", "Юнаци, изпълнете клетвата", и "Началник - съвети".

1916 г.

В хода на Първата световна война седма Рилска дивизия овладява Рупелското дефиле на Струма след предварително споразумение с правителството в Атина. Първата световна война е война между Германо – австрийския блок и Антантата. Отначало във войната се включват само 8 европейски държави - Германия и Австро-Унгария, от една страна, и срещу тях - Великобритания, Франция, Русия, Белгия, Сърбия и Черна гора. По-късно в нея са въвлечени и други страни. Във войната участват общо 38 държави - 4 в т. нар. Централни сили - Германия, Австро-Унгария, България, Турция, и 34 в Антантата. Повод за войната е убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц-Фердинанд в Сараево на 28 юни 1914 г. България е принудена първа от Централните сили да капитулира. На 29 септември 1918 г. е подписано Солунското примирие, на 30 септември 1918 г. капитулира Турция, на 3 ноември 1918 г. излиза от войната Австро-Унгария, на 11 ноември 1918 г. капитулира Германия. Условията за мирен договор с Германия и съюзниците й са изработени на Парижката мирна конференция 1919 г.-1920 г.

1907 г.

Роден е Джон Уейн – американски актьор и режисьор. Той учи в университета в Южна Калифорния. В киното работи като статист от края на 20-те години. Първата си значителна роля получава при Раул Уолш в “Голямата пътека” (1930 г.), след което се снима в над 150 приключенски, военни, исторически и каубойски филми. През 1939 г. участва в легендарния уестърн на Джон Форд “Дилижансът”. Той участва още във филмите: “Дългото пътуване към дома” (1940 г.), “Назад в Батаан” (1943 г.), “Принесени в жертва” (1945 г.), “Ангелът и нехранимайкото” (1946 г.), “Синовете на Кейт Елдър” (1966 г.), “Елдорадо” (1966 г.), “Бронираният фургон” (1967 г.), “Истински характер” (1970 г., “Оскар”), “Каубоите” (1971 г.), “Стрелецът” (1977 г.) и др.. Режисьор и изпълнител на главните роли в спорните военно-националистични филми “Аламо” (1960 г.) и “Зелените барети” (1968 г.). Получава награда Оскар за филма “Истински характер” ( 1970 г.).

1896 г.

В катедралата “Успение Богородично” в Москва се състои коронацията на последния руски император Николай II. Николай Александрович Романов е роден в Царско село, Русия на 18 май 1868 г. Той заема престола на 20 октомври 1894 г. и абдикира на 2 март 1917 г. Николай II е син на император Александър III. През април 1894 г. се жени за германската принцеса Аликс Виктория Елена Бригита Луиза Беатрис Хесен-Дармщадска, приела в Русия името Александра Фьодоровна. От брака се раждат 5 деца. Той има изключително силно влияние в международната политика на Великите сили в Европа и Далечния изток. След избухването на Първата световна война Николай II е върховен главнокомандващ на руската армия. След Февруарската революция е принуден да абдикира. Арестуван е с цялото си семейство и интерниран отначало в Тоболск, а после - в Екатеринбург. Там, на 16 срещу 17 юли 1918 г. е убит заедно със съпругата и децата си.

1885 г.

В Стара Загора е роден поетът Николай Лилиев. Николай Лилиев в псевдоним на Николай Михайлов Попиванов. Творчеството му е свързано с поетиката на символизма. През 1903 г. той завършва Търговската гимназия в Свищов. След това следва литература в Лозана в периода 1905 г. - 1906 г. До 1909 г. работи като чиновник и учител. От 1909 г. до 1912 г. Лилиев следва търговия в Париж. Завръща се в България и през 1921 г. отново заминава. Този път за Виена и Мюнхен заедно с Н. Михов, за да събира сведения за българския стопански живот. Лилиев е драматург на Народния театър в София (1924 г.-1928 г. и от 1934 г. до края на живота си). Взема участие в редактирането на "Известия на института за литература". Първите си стихове публикува през 1905 г. Сътрудничи на литературния периодичен печат, съредактор е на сп. "Златорог". Автор е на съчиненията: "Птици в нощта" (1918 г.), "Лунни петна" (1922 г.), "Стихотворения" (1932 г.), "Стихотворения" (197 г.) и др. Умира на 6 октомври 1960 г. в София.

1880 г.

Окръжията са разделени на околии с княжески указ.

1879 г.

Открит е Върховният (по-късно Върховен касационен) съд. За председател е избран Димитър Греков, а за членове: Марко Балабанов, Христо Стоянов и Иван Пенчович.
Димитър Панайотов Греков е роден на 2 септември 1847 г. в Болград, Бесарабия. Завършва право във Франция през 1875 г.-1877 г. , след което работи като адвокат в Браила. След Освобождението се преселва в България и е назначен за председател на Софийския областен съд. Като висш магистрат участва в работата на Учредителното събрание 1879 г. В него се изявява като един от водителите на консервативното течение, което след закриването на събранието се обособява и в самостоятелна политическа партия. Като депутат в 3 -то Велико народно събрание е включен в състава на делегацията за намиране на нов кандидат за овакантения от княз Александър I Батенберг български престол. През януари 1899 г. княз Фердинанд I го назначава за министър-председател, и този пост Греков заема до началото на октомври същата година. Това става повод отново да възглави Народнолибералната партия до април 1901 г., когато неочаквано умира.

1876 г.

След неуспеха на Априлското въстание Панайот Волов се отправя за Румъния, но при с. Бяла е предаден и при опит да премине буйните води на р. Янтра се удавя.
Панайот Волов е роден в Шумен в бедно занаятчийско семейство. Първоначално учи в занаятчийско училище в родния си град, а след това продължава образованието си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев. През 1873 г. Волов се завръща в Шумен и става учител, а след това и директор на класното училище. Едновременно с това се включва активно в обществения живот на града и влиза в състава на местния революционен комитет. Не след дълго е издигнат за негов председател. В това си качество през 1874 г. взема участие в Общото събрание на Българския революционен централен комитет. Волов става един от инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет. Той е и един от инициаторите за свикването на Оборищенското събрание през април 1876 г. Избухването на въстанието в Копривщица го заварва в Панагюрище, но той бързо сформира чета, с която обикаля Копривщица, Карлово, Клисура и околните им селища, за да оказва помощ на въстаналото население.

1868 г.

Ирландският националист Майкъл Барет е обесен заради бомбено нападение в Лондон – това е последната публична екзекуция в Англия.

1867 г.

Четата на Филип Тотю се сражава при с. Върбовка, Търновско.
Тодор Тодоров Топалски е роден през 1830 г. в колибите Гърците (днес Градците) край Килифарево, Великотърновско. След възникнал конфликт с турците около 1850 г. той бяга с неколцина другари и дълго обикаля из Търновско, Еленско и др. По-късно преминава на юг от Стара планина и действа в Новозагорско. На няколко пъти е залавян и затварян в Търновския и Сливенския затвор, но успява да избяга и отново да стане хайдутин. През 1863 г. бяга от Сливенския затвор и се прехвърля в Румъния. За да прикрие следите си, променя името си на Тотю. В Румъния се запознава с Г. С. Раковски и под негово влияние осъзнава нуждата от организирана борба за освобождението на България и приема четническата тактика. След Освобождението живее в с. Две могили и в Русе. Занимава се със земеделие и получава пенсия за участието в националноосвободителните борби. Умира на 23 март 1907 г.

1836 г.

В Пирот пристига българският първенец хаджи Нешо Филипович. Той трябва да се представи на пиротския аянин. Уплашени от множеството хора - около 8000 души, които придружават Нешо Филипович, местните турци откриват стрелба и убиват няколко души.

1805 г.

В Миланската катедрала Наполеон Бонапарт е коронован за крал на Италия.
Наполеон Бонапарт е роден е в град Аячо на остров Корсика през 1769 г. През 1785 г. той завършва военно училище в Париж и става подпоручик. През 1795 г. ликвидира роялистки метеж в Париж, след което е назначен за командващ на френската армия, действаща в Италия. През своята военна кариера Наполеон печели повече от 60 сражения. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига (1804) – политически съюз, насочен срещу Франция. Победата на Русия в Отечествената война (1812-1813 г.) позволява да се съхрани самодържавието в продължение на повече от 100 години. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г.) съюзните армии окупират страната, Наполеон абдикира в двореца Фонтебло и е заточен на о-в Елба. През пролетта на 1815 г. напуска о-в Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на т. нар. "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло през 1815 г. Наполеон е заточен на о-в Св. Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. След смъртта му са публикувани неговите "Мемоари от о-в Света Елена" и "Мемоари", написани по време на заточението.