Васил Г. отишъл в магазин за бяла техника в Добрич с намерение да закупи въпросната машина на изплащане. Той представил на продавач-консултантите данните от личната си карта и заявил, че работи във фирма, в която е установено, че никога не е бил ангажиран. Продавач-консултант попълнил искането-договор за отпускане на стоков кредит, а  Васил Г. го подписал. Искането му било одобрено от фирмата – лизингодател,  подсъдимият заплатил първоначалната вноска от 20%, равняваща се на 269 лв. и получил миялната машина. В следващата 1 година той е трябвало плаща ежемесечно вноски от 50,25 лв. Васил Г. не е привел нито една от тях. В хода на досъдебното производство било установено, че той е посочил адрес, на който не живее и не би могло да бъде открит за изпълнението на договора.

Васил Г. е осъждан многократно, включително и с ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”. Срещу него се водят и други досъдебни производства. Той е завършил основно образование, безработен е, неженен.

Добричкият окръжен съд прецени, че претенцията на подсъдимия да бъде оневинен е несериозна и съдебният акт на районния съд следва да остане в сила. Наложената наказателна принуда съответства на степенна на обществена опасност на деянието му и на неговата личност и е необходима за поправянето и превъзпитанието му.

Решението на Добричкия окръжен съд е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

15.06.2009 година                                        Пресслужба Добрички окръжен съд