В народната представа е съхранен приказният образ на по-стария брат Павел, който носел със себе си огън и затова трябвало да бъде умилостивен и почетен в деня след Петровден. В някои села в страната този ден е наричан аталия ден - лош ден, на който все нещо ще се запали. Затова в годините назад на този ден било табу да се пали огън - да не бие град и мълния през годината. Жените не месели хляб, за да не гние и червяса брашното. Стопанките не трябвало да работят и никаква къщна работа, за да се пазят от паяци. Старо поверие гласи, че ако такава животинка те полази на Павльовден, то ще заболееш от неизлечима болест.