2009 г.

Започва работа 41 Народно събрание. За негов председател е избрана Цецка Цачева от политическа партия ГЕРБ.

 Председателят на Европейския парламент Жозеп Борел се обръща с послание до либийския Генерален народен конгрес (парламент), в което призовава за справедлив процес срещу петте български медицински сестри и палестинския лекар, обвинени за умишлено разпространяване на вируса на СПИН сред стотици деца в детската болница в град Бенгази. Борел отправя остри критики към методите, използвани от либийските власти за изтръгването на фалшиви самопризнания от българките, сред които физически и психически тормоз. Жозеп Борел настоява за “незабавно освобождаване на българките и прекратяване на делото срещу тях”. 

2006 г.

 Древната столица на китайската династия Шан, разположена на територията на град Анян (провинция Хенан) е вписана в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Това е 33-ят китайски обект, който преминава под опеката на ЮНЕСКО. 

 Губернаторът на американския щат Калифорния Арнолд Шварценегер обявява извънредно положение заради пожар, който се разпространява на над 23 000 хектара и унищожава над 100 сгради за 4 дни. 

 НДСВ обявява своя девиз "Ново време с нов морал и нова икономическа политика".
Национално движение Симеон Втори (НДСВ) е българска политическа партия.
Символите на НДСВ са: знак — седефена раковина на жълт фон; знаме — жълто, с правоъгълна форма и изобразен в средата знак на НДСВ; печат — кръгъл, с изобразен в центъра знак и изписано наименованието на партията.
Лидер на НДСВ е Симеон Сакскобургготски. Той е роден на 16 юни 1937 г. в София. Син е на цар Борис ІІІ и царица Йоанна. На 28 август 1943 г., след внезапната смърт на цар Борис ІІІ, 6-годишният Симеон ІІ се възкачва на престола. Назначено е регентство, което управлява България от негово име. След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. Симеон ІІ остава на трона, но регентите, сред които и чичо му княз Кирил, са екзекутирани, както и голяма част от интелигенцията в страната. Две години по-късно, през 1946 г., след проведен референдум, цар Симеон, сестра му - княгиня Мария-Луиза и царица Йоанна са принудени да напуснат България. Без да е абдикирал от престола, младият цар заминава в дългогодишно изгнание. В Египет Симеон се записва в прочутия “Виктория колидж”. През юли 1951 г. испанското правителство предоставя политическо убежище на българското царско семейство. В Мадрид Симеон ІІ завършва Френския лицей, следва право и политически науки. В периода 1958 г.- 1959 г. той е курсант във авторитетната военна академия “Вали фордж” - САЩ. През 1962 г. Симеон ІІ сключва брак с испанската аристократка доня Маргарита Гомес–Асебо и Сехуела. Те имат пет деца - четирима сина и една дъщеря. През 1996 г. Симеон ІІ се завръща в България. През 1998 г. Конституционният съд взима решение да върне имотите на семейството му. На 6 април 2001 г. Симеон ІІ декларира своето желание да се установи в България и да работи активно като приложи целия натрупан опит през годините на изгнание и използва всичките си създадени контакти за възраждането на страната. В обръщение към българския народ, той оповестява намерението си да създаде Национално движение с неговото име. Като лидер на това движение той се явява на парламентарните избори на 17 юни 2001 г. След победата на НДСВ на изборите, на 24 юли 2001 г. Симеон Сакскобургготски полага клетва като министър-председател на Република България и остава на този пост до 25 юни 2005 г. На Втория редовен конгрес на НДСВ на 15 октомври 2005 г. Симеон Сакскобургготски е преизбран за лидер на партията. На 3 юни 2007 г. партия НДСВ е преименувана на Национално движение за стабилност и възход. 

1997 г.

Съдът на ООН за военните престъпления осъжда по 11 обвинения босненския сърбин Душан Тадич на 20 години затвор заради ролята му в кампанията за етническо прочистване срещу цивилни мюсюлмани през 1992 г. Той е първият, обвинен от Трибунала. 

1994 г.

 Конституционният съд отказва да се занимава с Наредбата-Закон за Народния съд, приета на 30 септември 1944 г .
На 30 септември 1944 г. Министерският съвет приема Наредба-Закон за Народния съд, а на 3 октомври тя е утвърдена от регентите. Обнародвана е в ДВ, бр. 219/6.X.1944 г. Наредба-Закон за Народния съд е за съдене на виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Народният съд е за министрите в правителствата от 1 септември 1941 г. до 9 септември 1944 г. Образувани са 135 процеса в цялата страна и са произнесени 9 155 присъди, от които 2 730 смъртни и 1 305 доживотен затвор. Освен смърт и различни срокове затвор “Народният съд" присъжда и други наказания: глоби, конфискация на движимо и недвижимо имущество, лишаване от права и др. Самата наредба-закон нарушава Търновската конституция, забраняваща създаването на изключителни съдилища, противоречи и на действащия тогава наказателен кодекс. Първата отменена присъда на Народния съд е на 30 юни 1993 г. 

1992 г.

В знак на протест срещу отнемането на депутатския имунитет на Андрей Луканов депутатите на БСП напускат парламента за 10 дни.
По искане на Главния прокурор на Република България, на 7 юли 1992 г. на Луканов е отнет депутатският имунитет, арестуван е, и е подведен под отговорност за отпускане на кредити и безвъзмездна помощ на някои развиващи се страни. През март 1997 година Европейският съд за правата на човека в Страсбург решава, че тези действия на Прокуратурата са неоснователни. На 2 октомври 1996 година е убит пред дома си в София. 

1987 г.

Публикуван е указ № 2242 за реда на създаване на свободни безмитни зони на територията на Народна Република България за насърчаване на стопанската инициатива. Стопанските дейности в тях могат да се осъществяват от чуждестранни юридически и физически лица или от български самоуправляващи се стопански организации чрез сдружаване с чуждестранни юридически и физически лица. Извършваната в тези зони стопанска дейност се освобождава от облагане с мита и данъци. 

1977 г. Родена е Виктория – коронована принцеса на Швеция. Тя е най-голямата дъщеря на Карл XVI и кралица Силвия. След промяната на Правилата за наследяване през 1979 г., законът дава правото на първородното дете, независимо от пола му, да бъде престолонаследник. Така от 1 януари 1980 г. Виктория става коронована принцеса на Швеция.

1958 г. Иракският крал Фейсал е убит заедно с обкръжението си при военен преврат. Свалена е монархията и Ирак е провъзгласена за република.

1948 г. В Рим е извършен неуспешен опит за покушение срещу лидера на италианската комунистическа партия Палмиро Толиати. Палмиро Толиати е деец на италианската комунистическа партия. През 1915 г. завършва Юридическия факултет на Торинския университет. Демобилизиран след 2-годишна служба по време на Първата Световна война, продължава да учи във Философския факултет на университета в Торино; отдава се на политическа дейност. В края на 1920 г., след създаването на комунистическа фракция в Социалистическата партия, става редактор на нейния печатен орган “Ордине нуово”. Толиати участва в основаването на Комунистическата партия на Италия (1921 г.); заедно с Грамши основава (1924 г.) в. “Унита” (“L’Unita”). От 1926 г. е представител на КПИ при ИККИ в Москва, а през 1928 г. е член на Президиума на ИККИ. През 1943 г.-1945 г.става член на Президиума и Секретариата на ИККИ. През 1946 г.-1947 г. е депутат в Учредителното събрание, а от 1948 г. - депутат и председател на парламентарната група на Комунистическата партия; вицепредседател на комисията по външните работи в Палатата на депутатите (1949 г.).

1946 г. Излиза първото издание на книгата на американския лекар-педиатър Бенджамин Спок “Грижи за детето и неговото възпитание”. С претърпените след това преводи и преиздавания, тази книга се смята за най-издаваната след Библията.

1941 г. Съветската армия за пръв път използва новосъздадените ракетни установки “Катюша”. Ракетните установки “Катюша” са създадени от група конструктори начело с Георгий Лангемак през 1938 г., като отговор на 6-зарядните немски Небелверфер (1936). На 21 юни е подписано постановление за серийно производство на ракетните установки, след като през март 1941 г. са проведени серия от успешни опити с нея.

1933 г. В Германия нацистката партия на Хитлер забранява всички опозиционни партии. След като взема изпълнителната власт, нацистката партия установява в страната националсоциалистическата диктатура и въвежда тоталитарно управление. След смъртта на президента П. Хинденбург Хитлер се обявява за държавна глава като “фюрер и райхсканцлер”. Обявява всички политически партии, организации и профсъюзите извън закона и конфискува имуществото им. Остават само Националсоциалистическата партия и създадените държавен синдикати под името Германски трудов фронт. Структурите на нацистката партия се вплитат във всички държавни структури. Изгражда концлагери, в които започва да затваря “общественоопасните” елементи и които превръща в оръдие за разправа с политическите си противници. По време на Втората световна война завладява почти цяла Европа и налага навсякъде с много терор и насилие нацистката идеология. С цената на много жертви силите на демокрацията и прогреса, начело със съюзните държави, побеждават Германия и ликвидират нацизма. В края на войната Хитлер се самоубива.

1921 г. Роден е Джефри Уилкисън - английски химик, член на Лондонското Кралско дружество (1965 г.). Завършва Императорския колеж за наука и технология в Лондон (1941 г.), работи в американско-канадски проект по атомна енергия (1943 г.-1946 г.), в Калифорнийския университет заедно с Глен Сибор (1946 г.-1950 г.) и Масачузетския технологически институт (1950 г.-1951 г.); преподавател в Харвардския университет (1951 г.-1956 г.), професор в Императорския колеж за наука и технологии в Лондон (от 1956 г.). Един от създателите на химията на металоорганичните съединения на преходните метали. Особено забележително е откриването на т. нар. “катализатор на Уилкинсън” - универсален катализатор за хидриране на олефините и ацетилените. Лауреат на Нобелова награда по химия (1973 г., съвместно с Е. Фишер).

1918 г. Роден е Ернест Ингмар Бергман - шведски филмов и театрален режисьор, сценарист, драматург, прозаик, есеист, продуцент; световно признат лидер на "авторското" кино. Роден е в Упсала, Швеция, в семейство на пастор. През 1944 г. завършва факултета за литература и изкуства на Стокхолмския университет. Работи като режисьор в градските театри на Хелсингборг (1944 г.), Гьотеборг (1946 г.-1949 г.) и Малмьо (1952 г.-1958 г.). От 1960 г. поставя пиеси на сцената на Стокхолмския кралски театър "Драматен"; през 1963 г.-1966 г. е негов директор. През 1944 г. дебютира и в киното (сценарист на филм на режисьора А. Шеберг).

1913 г. Роден е Джералд Форд - американски политик-републиканец, 38-и президент на САЩ (1974 - 1977). Завършва университета в Мичиган през 1935 г. През 1941 г. учи в Йейл. Служи във военноморските сили на САЩ (1942 - 1946) в Южния Пасифик. Вицепрезидент е от 6 декември 1973 г. Става президент след падането на Ричард Никсън.

1877 г. По време на Руско-турската освободителна война, главнокомандващият руската армия княз Николай Николаевич отхвърля предложението на ген. Гурко за настъпление към Пловдив. В същия ден части от Долнодунавския отряд освобождават Черна вода - Кюстенджа, Добруджа. Йосиф Владимирович Гурко е руски военен деец, генерал-фелдмаршал. Роден е на 16 юли 1828 г. По време на Руско-турската освободителна война (1877 - 1878) на него е поверено командването на Предния отряд на руската армия, в състава на който влиза и Българското опълчение. Под негово ръководство отрядът, след преминаването на река Дунав при Свищов, се отправя на юг, освобождава редица селища, стига до Търново и оттам се прехвърля през Хаинбоазкия проход, считан от противника за непроходим. Води бойни действия и при Стара Загора. Под натиска на превъзхождащия го противник е принуден да отстъпи към Стара планина и се установява на Шипченския проход. След като укрепя позициите на Шипка, на генерал Гурко е поверено командването на руските войски, които водят боеве в района на Плевен. След освобождаването на селата Горни Дъбник и Телиш Гурко поема ръководството на руската армия по прехвърлянето й през Арабаконашкия (дн. Ботевградски) проход и въпреки тежките зимни условия в началото на януари 1878 г. достига до София. След това генерал Гурко освобождава Пловдив и превзема Одрин. Със своето бойно майсторство допринася изключително много за крайната победа на руската армия на Балканския боен театър и с това ускорява подписването на Санстефанския договор през 1878 г. Умира на 15 януари 1901 г.

1867 г. В графство Съри, Англия, производителят на експлозиви Алфред Нобел за първи път демонстрира действието на динамита. Алфред Нобел е шведски химик, инженер и индустриалец. Той е член на Кралската шведска академия на науките и на лондонското Кралско дружество. През 1867 г. създава динамита, а двадесет години по-късно нитроглицерола. Основава фабрики за нитроглицеролови взривни вещества в Швейцария, Франция, Германия и др. Кавалер е на Почетния легион. По завещанието му (1895 г.) са учредени и се финансират пет нобелови награди.

1862 г. Роден е австрийският художник Густав Климт (1862 - 1918), представител на стила модернизъм. Учи в Художествено-промишленото училище във Виена (1875 - 1883). Един от основателите (1897) и президент (до 1905) на дружеството “Виенски сецесион”. Автор е на декоративни композиции, портрети, пейзажи. Сред по-известните му творби са: декоративно пано за Градския театър във Виена (1888 г.), алегорични композиции за аулата на Виенския университет (1901 –1903), “Портрет на А. Блох-Бауер” (1907) и др. Умира във Виена на 6 февруари 1918 г.

1816 г. Умира Франсиско де Миранда - венецуелски държавник, генералисимус. Един от ръководителите на борбата за независимост на испанските колонии в Америка. Начело на освободителната борба в Каракас (1810 г.). През 1812 г. е назначен за ръководител на Венесуелската република. След разгрома на венесуелската армия е заловен от испанските власти и изпратен в затвора (Кадис, Испания), където умира.

1789 г. Жителите на Париж превземат затвора, известен като Бастилията - символ на монархията, с което започва Френската революция. Денят се чества като национален празник на Франция.

1602 г. Роден е Кардинал Мазарини - Джулио (Жюл) Венсан Мазарини (1602 - 1661). Френски държавник, син на сицилиански аристократ. Служи в папските войски; от 1630 г. е на дипломатическа служба при римския папа. По време на сключването на мира в Кераско (1631.) като папски нунций в Париж (1634-1636 г.) привлича вниманието на кардинал Ришельо с изключителните си дипломатически способности и става негово доверено лице. По настояване на Луи ХIII е издигнат в сан кардинал (1641 г.). След смъртта на краля (14 май 1643) регентката Ана Австрийска го назначава за първи министър. Продължава политиката на укрепване на френския абсолютизъм. Завършва 30-годишната война с Вестфалския мир (1648). Потушава Фрондата, заради което е обявен от парижкия парламент за враг и е принуден (1651 и 1652) да напусне Франция; завръща се през 1653 г., след разправата с фрондистите. Налага на Испания Пиренейския договор (1659), организира Рейнската лига. По времето на управлението му Франция налага своята хегемония на Европа. Умира на 9 март 1661 г.

1456 г. Унгарската армия нанася едно от първите в Европа поражения на османската армия при обсадения от турците Белград.

Агенция “Фокус”

ndtnews.hopto.org