- Доцент Радев, Вие сте сред учредителите на Висшето агробизнес училище. На какъв етап е амбициозната инициатива Добрич да има свой собствен университет?

- Много дълъг път изминахме, откакто преди седем години тръгнахме с идеята да направим едно самостоятелно висше училище в Добрич. Разработвахме проекта в продължение на три години, като подготвихме възможно най-добрите и модерни планове и ги координирахме със западни университети. Търсихме възможно най-добрия ресурс - като академичен състав, база и т.н. Тази сграда, в която се намира в момента Международният колеж, всъщност е отредена за Добруджанското агробизнес училище. Колежът временно запълва потенциала, за да може да се изплаща инвестицията, тъй като другият университет все още не е стартирал.

Висшето училище беше акредитирано от Националната агенция по акредитация по много строги критерии. Аз, като един от учредителите, се гордея много, че ние успяхме да свършим най-тежката работа, а именно акредитацията. Тя е 99 процента от успеха. Досега няма случай в България акредитирано училище да не е било открито. Въпросът е, че откриването се бави. По закон акредитираното ново висше училище трябва да бъде представено от министъра на образованието в Министерски съвет и той да го придвижи в парламента, който единствен има право да открие ново висше училище в България. За съжаление, нашите усилия спряха до бюрото на министъра на образованието, който намери дупката в закона и каза: "Да, аз трябва да го придвижа наистина, но нямам срок. Законът не ми казва в какъв срок, аз мога да го придвижа след 50 години".

От всичко това страда най-вече градът ни, който е съвсем естествено място за един аграрен и бизнес университет. За съжаление, през последните години Добрич е малко позадрямал град, който няма желанието да открие университет. Вие нямате представа с какъв ентусиазъм се борят някои малки градчета - пращат делегации, създават лобита, ангажират министри, президент, премиер, защото искат висше училище. Това го няма в Добрич, за съжаление. А училището е готово - 99 процента от пътя е извървян. За този един процент обаче нямаше кой да отиде да лобира. Да не говорим, че ако бяхме активен град, трябваше да се изсипем пет хиляди души пред министерството и да кажем на министъра, че докато не подпише, няма да освободим пътя.

 Ние се опитахме да потърсим подкрепа, но не мога да кажа, че е много успешна. Едва в последната година имаме уверението на новото ръководство на ОбС, че ще ни бъде помогнато. Пътят е много лесен - новият министър на образованието да подпише, проектът да влезе в МС и парламента и още наесен Добрич може да има своя университет. Трябва малко политическа воля, натиск, малко желание у Добрич да има свое висше училище. Без него градът ни е загинал.

Само преди седмица в Перник се акредитира университет със съдействието на президента, със страхотно лоби на местните депутати, кметицата и т.н. Успяха да си го акредитират и, доколкото знам, смятат наесен да приемат студенти. Това е проект, който е правен 3-4 години след нас, а ще ни изпреварят със стартирането на университета.

- Каква е визията на университета на Добрич? Какви са специалностите, в които той ще обучава студенти?

- Преди четири години ние много далновидно разбрахме, че ще има проблем с усвояването на еврофондовете. Още тогава много добре знаехме, че баба и дядо на село няма да могат да привлекат тези средства и да подготвят съответните проекти. Както знаете, голяма част от проектите се правят от консултантски фирми, които пък взимат сериозна част от средствата за себе си. Нашата идея е да подготвим млади, можещи хора, перфектно владеещи английски език. И те да станат наистина предприемачите на селското стопанство, които да умеят да привличат средства, да разработват проекти, да мобилизират ресурси. Ако университетът беше стартирал навреме, вече щеше да има първите завършили - 100-200 души. За съжаление, ние изпуснахме момента, но винаги е по-добре по-късно, отколкото никога.

Предвиждаме, например, специалности като агропроизводство и агропредприемачество, агротуризъм и т.н. В нашето селско стопанство липсва предприемачът. Има много добри агрономи, животновъди и други специалисти, но липсва централната фигура, която да мобилизира ресурсите. Има техника, има страхотни условия за производство, но липсват инициаторите по цялата верига. Сега всичко е разпокъсано - изкупвачите имат едни интереси, арендаторите - други, собствениците на земи - трети. Оказва се, че ние използваме един много малък процент от аграрния потенциал на региона.

Идеята, концепцията, мисията е това да бъде модерно аграрно и бизнес училище. Мисля, че Добрич заслужава това. Разбира се, идеята е да има мост между двете училища - университета и колежа, като съвместни катедри, проекти, преподаватели. В този смисъл, голямото предимство е, че университетът няма да започне на голо място и има потенциала да изпревари много други.

- Разчитате ли на подкрепата на институциите, както и на новоизбраните народни представители от Добрич, за да може идеята за Висше агробизнес училище да бъде доведена до успешен край?

- Проблемът е поставен многократно и той се знае - от кметския екип, ОБС и т.н. Имаме някакво уверение, че сега при новите управляващи ще имаме сериозна помощ. Но ние не трябва да чакаме само на помощта на трима или петима души, колкото и влиятелни да са те. Градът ни трябва да пожелае това и с цялата си категоричност да каже, че има право на свой университет. Висшето училище ще спаси Добрич от обезлюдяване. Децата ни няма да бягат да учат във Варна, София или чужбина и да не се връщат. Идеята е да стане обратното - от големите градове студентите да идват тук, защото това училище ще привлича много хора.

- Какви, според Вас, ще бъдат ползите за Добрич от това да има собствен университет - в икономически, социален, културен и т.н. аспект?

- Висшето училище е много важна съставка от стратегията на един град. Когато един чужд инвеститор иска да инвестира някъде, гледа три неща - инфраструктурата, местното управление и доколко то е гъвкаво, както и дали има качествени обучени кадри. Така че един университет е пряко свързан с привличането на инвестиции. Една община, която не привлича инвестиции, е обречена на загиване. За съжаление, и в това отношение сме изпреварени от много общини, включително и в област Добрич. Инвеститорът трябва да  види насреща си обучени млади хора, знаещи английски, говорещи неговия бизнес език. Важно е обаче и  да се осъзнае, че печалбата идва постепенно - от данъците, заетостта и т.н. Много общини дават безплатно територия, сгради, знания само и само дадена инвестиция да бъде в тях, а след това получават стократно повече. Опасявам се, че разбирането на част от общинските съветници и общинската управа е - каквото вземем в момента, това да е. Важното обаче е да се гледа в дългосрочен план.

Разбира се, има и много други предимства. Не знам в Добрич точно колко големи  предприятия има и колко от тях надхвърлят оборот от 5-6 милиона лева. В момента колежът, заедно със съпътстващите структури, се превръща в един от големите бизнеси на града. В икономиката на Добрич се вливат няколко милиона лева ежегодно по линия на това, че ние развиваме колежа. А представете си, ако имаме един университет, който ще бъде по-голям, по-мощен и по-стабилен?! Да не говорим за престиж, за интелектуален потенциал. Там отиват парите от Европа - където има интелектуален потенциал. Аз смятам, че ако ние имаме подкрепата, необходимите условия, колежът и бъдещият университет могат спокойно след 10 години да привлекат 15 000 студенти в Добрич. Аз виждам колко бързо се разраства колежът. Преди три години и половина той имаше 390 студенти, а в момента са над 1300. И в края на нашия разговор мога да ви съобщя и новина - буквално преди няколко дни получихме съобщение, че Националната агенция за акредитация ни е увеличила капацитета на 2800 студенти.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА

Снимка Интернет