Св. Илия - един от празниците за предпазване от гръм и градушка. Съществува народно вярване, че светецът е покровител на небесните стихии и дъждовете. В народните представи св. Илия се разхожда по небето със златна колесница и търси да убие ламята, която пасе житата. Той хвърля по нея огнени стрели, при което се получават гръмотевицата и светкавицата. Когато пък има светкавица без гръм, това е огън, който излиза от ноздрите на конете, впрегнати в колесницата му.

На празника се коли курбан - най-стария петел. В планинските райони на Южна България. Илинден се чества много тържествено. Устройват се и селски сборове и общоселски курбани, като в жертва се принася бик (овен, вол). Този ден е избран за патронен празник на кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.
      Описанията на св. Илия (ІХв.пр.Хр.) в Стария завет го представя като аскет скитник и последовател на единния Бог. Централен момент в биографията на светеца е предизвиканото от него "двуборство" между Йехова и Ваал. Илия предрича на израилския цар Ахав голяма суша. След поднасяне на жертва и молба от страна на св. Илия за изпращане "свише" огън, събраният народ пада на колене и признава за единствен свой бог Йехова, след което Бог изпраща дъжд. По-нататък пророчеството е, че Елисей ще срещне св. Илия и ще стане негов последовател , а Илия след смъртта си ще се възнесе на небето с огнена колесница, теглена от четири коня. Затова в иконографията той е рисуван по този начин. На самия празник се прави молебен за дъжд и плодородие.
      Именници: Илия, Илияна, Илко, Илка.

      ГЕРМАН

      Германджо, Гьорги, Дюрманджо, Калоян, Кабаиван - обичай за дъжд, познат предимно в Северна България, отчасти и в Южна Бългаия. Изпълнява се в деня на обичая Пеперуда (винаги след него), а в някои селища на север от Стара планина - в деня на св. Герман (12 май). Участници са момичета (често обредните лица, участвали в пеперуда), в по-редки случаи - възрастни жени. Те приготвят основния обреднен реквизит - обредна кукла от кал, глина или пръст от речния бряг с размери от 20 до 50 см. Фигурката, наричана също Герман, изобразява гол мъж с ясно очертани мъжки полови белези и се възприема като мъртвец (със скръстени на корема ръце). Готовата обредна фигурка поставят върху керемида, дървена бухалка за пране или в сандъче, сковано за случая. Окичват я с цветя и я погребват, спазвайки всички важни моменти на погр***ния обичай. На третия, деветия или четиридесетия ден изравят фигурката и я хвърлят във водата. Позната е и друга форма на обичая Герман - за суша, при която обредната фигура се прави от метла.

      ПЕПЕРУДА 

      Пеперуга, преперуга, додола, вай-дудоле, вай-гугу, ой-люле, росоманка - обичай за дъжд познат в цялата страна. Изпълнява се всяка година в определени от местната традиция дни и по време на суша Участници в обичая са 10-12 годишни момочета. На същата възраст е и основното обредно лице, наричано също пеперуда. За него се спазва изискването да бъде сираче, а в някои райони - първо или последно дете в семейството. Вкъщи или на реката окичват пеперудата със зеленина, а някъде слагат и други обредно-магически елементи в украсата й - една или две живи жаби, кост от незнаен гроб и др. Пеперудата повежда групата из селото, като посещава всяка къща. При обхождането дружината задължително спира пред всеки водоизточник - почиства го и се пръскат с вода. По пътя и във всеки дом момичетата пеят специални песни-заклинания, които съдържат молба за дъжд, отправена към Бога. Тези песни не се изпълняват по никакъв друг повод, за да не загубят своята магическа сила. Във всеки дом пеперудата играе по такта на песента - тъпче на едно място, поскача и се върти, като кръстосва ръцете си над главата. По време на обредно-магическия танц стопанката полива пеперудата с вода. В Северна и Югозападна България домакинята пресява над главата на пеперудата брашно и благославя: "Както се сее брашното през ситото, тъй да се изсипе дъждът". Тя търкулва ситото и според начина, по който падне, гадае каква ще бъде годината - ако се захлупи, реколтата ще бъде богата. Стопанката дарява групата с брашно, боб, мас и др., но никога с яйца (за предпазване от градушка, тъй като яйцата се асоциират с ледените зърна на градушката). Накрая момичетата отиват на реката, където хвърлят зеленината и другата обредна украса на пеперудата, пръскат се с вода. Обичаят завършва с обща трапеза от получените дарове. 

www.etar.org