Искаме четири нови клинични пътеки за интензивно лечение
2009-10-02 @ 13:03 EEST
Проф. Димитър Карадимов е водещ специалист в областта на неврореанимацията и невроанестезиологията и дългогодишен научен интерес в областта на експлантацията и трансплантацията на органи и на тежките, критични и застрашаващи живота състояния
Автор е на повече от 200 научни труда по тези проблеми. Председател е на държавната изпитна комисия по анестезиология и интензивно лечение и национален консултант. В момента е началник на Клиниката по анестезиология и интензивно лечение в УМБАЛ „Царица Йоанна” в столицата.
Проф. Карадимов, кои са главните причини, които доведоха до тази сериозна криза във вашата специалност?
За жалост кризата наистина е сериозна. Ако преди години за едно асистентско място кандидатстваха средно по 5 до 7 души, днес има случаи на обявен конкурс, за който няма дори и един кандидат. Няма болница, която да не изпитва недостиг на анестезиологични кадри. Така например в МБАЛ в Кюстендил с днешна дата работят само 2 колеги, при норматив от 14, в болницата във Велинград има петима хирурзи и само 1 анестезиолог.
Почти половината общински болници вече са без анестезиолог, а вакантни места има дори и в големи столични заведения като ВМА, „Царица Йоанна”, Пета градска болница в София.
Първият трус в специалността дойде, когато при старта на здравното осигуряване не се създаде начин на заплащане от НЗОК на лечението на болните в интензивните отделения. Сумите се превеждат на хирургичните звена, като 80-90% от тях отиват за труда на хирурзите и само 3 до 5% за анестезиолозите. Нека припомня, че в една голяма болница няма клинична пътека без директното или индиректното участие на анестезиолог, с изключение на физиотерапевтичните. Ние обаче не сме първоначалните получатели на средствата.
Много голяма отрицателна роля изигра закриването на Дихателния център в Александровска болница по времето, когато начело на МЗ беше проф. Радослав Гайдарски. Това бе голям морален удар срещу специалността ни. На добра воля във ВМА, болниците „Царица Йоанна” и „Пирогов” приемаме и до днес нуждаещи се, но официален статус няма. Сходна участ грозеше и ОАРИЛ и КАРИЛ, но успяхме да ги спасим. Отново по същото време бе внесена поправка в националния стандарт по анестезиология и интензивно лечение, според която ние станахме подчинени освен на ръководството на болницата, още и на ръководството на хирургичната структура в нея. В 90% от случаите това са хирурзи, които започнаха да налагат становище, че анестезиологът има думата единствено що се отнася до анестезията, а не до цялостната предоперативна подготовка на болния. И така в някои звена започнаха да се появяват пропуски, създадоха се предпоставки за усложнения, за негладко протичане на следоперативния период.
Как виждате пътя за излизането от този омагьосан кръг?
Първите срещи в МЗ - със зам.-министър д-р Валерий Митрев и с ръководството на Българския лекарски съюз, дават основание да мислим за положителни промени. Предлагаме да бъдат утвърдени 4 нови клинични пътеки за интензивно лечение на групи болни на изкуствена белодробна вентилация - с нозокомиални инфекции, на парентерално хранене, с полиорганна недостатъчност и със сепсис.
Също така смятаме, че трябва да се заимстват елементи от модела на заплащане в Германия, където една трета от стойността на хирургичните клинични пътеки е предназначена за заплащане на анестезиолозите. Нека посоча, че крачка напред беше направена, когато през миналата година МЗ започна да превежда по 500 лева на ден за лечение на болен в интензивно отделение на университетска клиника и по 300 лева на ден – в интензивно отделение на областна болница.Това е крайно недостатъчно, като се има предвид, че средно на ден такъв пациент изразходва по 1500 – 2000 лева. И все пак бе някакъв напредък. Трябва да се намери също така механизъм, по който директорите на болници да бъдат задължени да отделят повече от 10% за стимулиране на работещите в интензивните отделения, а не от 1 до 3 % както е сега.
Как бихте коментирали взаимоотношенията между държавните и частните болници в случаите, когато последните превеждат в реанимационните звена свои болни в крайно тежко състояние?
Тези взаимоотношения трябва да бъдат регламентирани с договори, съдържащи ясни и конкретни права и задължения на страните.
А какво следва да се очаква по отношение на тези, които оборудват клиниките си с остаряла и ненадеждна техника?
Тази практика трябва да бъде преустановена, също по съответния издържан в правно отношение начин – т.е. със създаването на нормативна уредба.