В писмо до отговорните институции камарата изтъква, че от 2001 г. настоява определянето на ТБО да се извършва само на база и критерии, свързани с количество генерирани и третирани отпадъци.

"Обвързването с данъчната оценка и отчетната стойност на активите, превръща ТБО във втори имуществен данък. На практика, в условията на икономическа криза се наказват предприемачите (инвеститорите), които създават или запазват работни места, блокират се инвестициите, включително във върхови и капиталоемки технологии", се подчертава в позицията на БСК.

Освен това, според БСК, диференцирането на основата и ставката за граждани и за фирми е в противоречие и със законодателните норми, според които размерът на таксата за една и съща услуга не може да бъде различен за различните ползватели на тази услуга. Таксите са цена за предоставена услуга, отразяваща необходими разходи, а не данъчен инструмент, посочва БСК.

В позицията се подчертава, още, че въведените непазарни принципи за определяне на ТБО ерозират разделното събиране като основен метод с висока икономическа и еко-ефективност. Те по никакъв начин не стимулират гражданите и фирмите да намаляват количеството генерирани отпадъци и освен това създават пречки в усвояването на средства от ЕС за изграждане на съоръжения за третиране на отпадъците.

В писмото си до институциите БСК прилага справка за съществуващите практики по таксуване на битови отпадъци в останалите европейски страни, както и справка за начислена такса за битови отпадъци на един зает от персонала на фирми от металургичната индустрия. От тях е видно, че таксата достига до 912 лв. на заето лица на година.

technews.bg