[imageX_left] Въпреки че българските зеленчуци се славят със своите превъзходни вкусови качества и превъзхождат многократно произведените в други европейски страни, от година на година засетите площи с тях у нас намаляват. Ако се продължи да се води същата политика спрямо бранша, след няколко години той и консервната промишленост няма да съществуват, предупреди председателят на сдружението.

    Христо Милчев посочи три основни причини за кризата в зеленчукопроизводството: На първо място, според него, е високата себестойност на българския зеленчук, на второ място – нелоялната конкуренция спрямо българския зеленчук, на трето – липсата на свежи финанси за производителите.

  Високата себестойност на българския зеленчук според производителя от Шабла от своя страна се дължи на няколко фактора. На първо място са смешните 2 процента, с които се субсидира зеленчукопроизводството у нас, за разлика от зърнопроизводителите, които получават 30 процента субсидия. На второ място той поставя прекалено скъпата поливна вода, която е основно перо в себестойността на зеленчука. В съседните конкурентни държави Гърция и Турция поливната вода била или безплатна, или държавата покривала всички разходи при създаването на едно поливно поле от не поливно. На трето място Христо Милчев сочи, че дизеловото гориво, което се използва при производството на зеленчуци, е многократно повече, отколкото при зърнопроизводството.  На двата бранша обаче се възстановява една и съща сума акциз от декар. Към трите основни фактора шабленският производител добавя още три – прекалено скъпите качествени семена, невъзможността на българина да въведе пълна механизация в производството  като чуждестранните си колеги и това, че новите страни – членки на Европейския съюз получават много по-малко субсидии, отколкото старите.

   Христо Милчев добави, че за оскъпяването на зеленчука в Шабла и в Каварна има “заслуга” и отдалечеността на Областната служба за растителна защита. При извършени 10 третирания трябва да се изминат над 2000 километра, за да се уведоми писмено службата, пресмята той. В такъв голям производителен район като Шабла и Каварна преди години е имало служител, който е наблюдавал зеленчуците и едновременно е предупреждавал производителите за появата на вредители и нужните препарати за растителна защита. Този проблем може да се реши с назначаването на такъв служител за двете общини или да се разреши заявленията да се пускат по интернет или с факс, посочи председателят на сдружението.

   Празникът на пипера е вторият празник, който учредяваме след Празника на хляба и меда през юни в  40-та годишнина на нашия град, посочи председателят на сдружение “Обединени за Шабла” Йорданка Стоева. На този ден ние отдаваме заслужена почит на онези, които поставиха началото на зеленчукопроизводството в нашата община, и да насърчим младите в бранша, добави тя. В тържеството на шабленци участваха доц. д-р Димитър Греков, ректор на Пловдивския аграрен университет, кметът на община Каварна Цонко Цонев, ръководители на община Шабла. Зеленчукопроизводители от района показаха на площада всевъзможни ястия, консерви и туршии от известната червена шабленска капия.

Тест и снимка: Димитър АПОСТОЛОВ