Не Иван и Андрей обаче са за пляскане по задниците, а необяснимото съгласие на трите „влъхви”, които позволяват да изглеждат не само смешни, но и подчинени на „видиотяването”.
Впрочем Люба Кулезич се напъна да ни внуши, че сме негова жертва, обаче самата тя не се възпротиви на малоумните режисирани ръкопляскания и неадекватното прекъсване на Иван и Андрей на разговора й с иначе, великодушния към цялата тази психопатия Теди Москов.

Късосантиметровите Иван и Андрей профукаха цяло кълбо време и с опита си да поведат играта с идиотското препитване на трите журналистки – какво ги било впечатлило най-много през седмицата. Естествено, без да пропуснат кретенски да крещят върху думите им и да коментират нещата от живота, от които никога не са имали хабер.

„Лети една муха в студиото!”, опита плахо да ги пореже Диана Найденова

И добре, че не продължи, защото рискуваше да чуе как Иван и Андрей освен, че пикаят както във „ВИП данс”, ходят и по голяма нужда. „Днес е денят на психичното здраве”, лежерно с някаква нега в очите, провлачи Найденова, но вместо да адресира този стон към продуцентите Иван и Андрей, които й плащат, адресира иронията си съм Али Юзеров, който пък напълно адекватно направи опровержение на предишното и истерично поведение в ефир, когато Найденова прекъсваше Юзеров до степен да си помислим, че между тях се случва нещо твърде интимно в емоционален план.

Докато се обсъждаше „впечатлението на седмицата” камерата не успя да скрие как Люба Кулезич нервничи. Находката й бе удивителна с поставената от нея табелка пред особата й: „Не ме прекъсвайте!”. Уви, и това не помогна обаче. И направо я обезсмислиха.

Кулезич обаче зае героичната поза, че Алексей Петров – Альоша!, както натърти, моля ви се, щял да прави в. „Галерия”. А пък Кулезич я извадили като самотна муха в публикация на вестник, че била разработвана. Ама, любимият Иван Костов, бил шута в гъза на дебелата, мазна, българска действителност. Така каза Кулезич. Ние не казваме гъз, а нещо по-меко. Кулезич обаче изобщо не разбра как я праснаха точно в междувеждието, като само минута след шутовете и по „Альоша” и „Галерия”, същата продукция, от която си взима хонорара, пуснаха тържествено реклама на новия вестник „Галерия” с мотото: „Край на мълчанието!”. На тоя номер му се вика византийска врътка, а на сръбски – лака – полака, пичко.

Печал ме обзе, гледайки Диана Найденова. Къде я отвлякоха тази Диана от първите две интервюта с Бойко Борисов и Волен Сидеров в „Челюсти” по Нова? Какво се случи, че това момиче, което накара повечето от нас да си кажем – еее, най-после се появи таран в телевизията, набързо се вкара сама в шумолящия станиол на бутафорната революционерка, все по-тъжно затъваща в опиянието от камерата. Диана Найденова незабавно се нуждае от стилист. Набутаха ли я, като не й обясниха, че камерата винаги уголемява?

Кой я облече така, за бога, с несмислена рокличка с голи рамена, с която жена от класа не би отишла и на пиано-бар в Бусманци? Нарочно ли косата й бе като, че ли излиза да пере килими, прихваната с евтина шноличка? До Найденова Татяна Дончева бе просто стилно неотразима. Впрочем не само като визия. Найденова заложи на това, което счита за запазената си марка – яростно да прекъсва събеседника си: „Дончеваааа! Дончева! Доооончева!”, ама Дончева е виртуозна словесна класа и накара Найденова да падне на коленете си, задължително, ожулвайки ги.

„Говорим си на вие, но моля да не си говорим смешни работи!”, парира Татяна Дончева фамилиарниченето на Найденова и я заби като боксова круша: „Аз не съм дошла да се състезаваме кой е по-по- най... Ти си ме повикала да ме питаш, а не да ми разказваш какво ще се случи”.
Впрочем, Татяна Дончева би била великолепен водещ, ако някоя от телевизиите реши да рискува.

Не, че Дончева ще се съгласи, но и това е въпрос на липса на интелигентност у един тв бос – да не знаеш на кого да предложиш.

И понеже голите рамене на Диана Найденова, обрамчени с бели ширитчета, не успяха да притеснят Татяна Дончева, водещият Иван, за когото се питаме все още какво прави в тази рубрика „Рулетка”, се намеси като селския Мунчо: „Аз не разбирам от политика, ама да питам...”.

Татяна Дончева го прасна по тиквата като подскачаща пластмасова маймунка: „Когато водещите тук са хора, които стават за водещи, и когато има хора, които стават да управляват нацията, нещата ще се оправят”.
След думите й обявихме повсеместен траур, особено и когато Дончева разкри по какво е „доктор” премиерът Бойко Борисов – „човекът е доктор по дължина на маркуча на пожарната”. Водещите Иван и Андрей навярно пък пишат дисертация за дължината на половите си органи, защото както е известно оттам започват всичките комплекси. Надя Чолакова стоеше най-добре на екран. И за щастие не бе заложила на самовлюбването да говори като ярмомелка, за да е център на вниманието.

Чолакова бе привлякла изключително колоритния доайен на хазартния бизнес Васил Урумов – Чико и успя да го остави да разкаже част от интересната си история. Надя е пестелива и ако успее да изтрие думичката „значи”, която се чува в ефир като „начи”, и да порепетира, че „мисля” и „намеся”, не е „мислА” и „намесА”, нещата ще се получат.

За потрес обаче и в нейните разговори Иван и Андрей безцеремонно раздават въпроси като шутове в гениталиите.
Със сигурност те са продуцентите, но е напълно необяснимо как журналистки, които иначе искат да ни покажат, че държат на позицията си, са се съгласили на подобни условия на работа. И трите могат да имат своите отделни рубрики под шапката на „Рулетка”, необезпокоявани от шефовете си – шутове. Нито една от тях ли не каза: аааа, не така, момченца, ако не искате, ставам и си заминавам, или хонораропотокът и съмнителната телевизионна слава е цената да смачкаш онова, което всъщност, можеш. Иначе – когато си се съгласил едни шутове да те правят на клоун – това вече си е диагноза.

Люба Кулезич директно го отнесе на гърба си при разговора с режисьора Теди Москов. И докато темата и бе „видиотяването” на българина, цялата конструкция на предаването я нахедри на кола на олигофренията на водещите – продуценти. Само малоумници могат да режисират така подобно вклиняване в интервю – с ръкопляскания по знак, от които платените статисти ги заболяха ръцете. Теди Москов смирено и великодушно на два пъти направи опит да каже да не пускат аплаузите, защото така се прекъсва разговорът. Някой обаче очевидно се гавреше с Кулезич и се стигна до това шантавите ръкопляскания да бучат още при самото задаване на въпроса, без изобщо да е чут отговорът.

Люба Кулезич успя да отиграе това, за което не беше изобщо виновна с уж шегичката, отровно процедена през стиснати устни: „Ще ни освиркат!”.

И всъщност докато развиваше тезата си за видиотените българи, Кулезич се оказа режисирана и платена от същите.

От „Рулетка” може да излезе нещо читаво само ако Кулезич, Найденова и Чолакова бъдат обособени в три свои напълно самостоятелни откъса, без да се завират една в друга, без да прескачат от маса на маса и без да преглъщат мъчително мизансцена, в който са позволили да ги апликират.
А когато те забодат с карфица като препарирана пеперуда, с журналистиката е свършено.
И е завряна в задниците на Иван и Андрей.
Които в ефир не правят нищо друго, освен да пърдят.
Метафорично казано.

Веселина Томова

http://blitz.bg