Ахмед Доган го очаква съдбата на Андрей Луканов и Илия Павлов. Това твърди лидерът на НДПС Гюнер Тахир в ексклузивно интервю за "ШОУ".

Гюнер Тахир е роден на 24 юли 1961 г. в село Самуил, Русенска област. Бил е преподавател по български и турски език. От януари 1990 г. е член на ДПС, като е заемал всички възможни постове - от местен председател до заместник-председател и говорител на движението. Избран е за депутат в 37-ото Народно събрание и за заместник-председател на парламентарната група на движението. На 11 май 1996 г. подава оставка и напуска ДПС. В 38-ото Народно събрание е народен представител от Разград в листата на СДС. През декември 1998 г. основава и оглавява Национално движение за права и свободи /НДПС/. През 2005 г. НДПС участва на парламентарните избори в рамките на Коалиция на розата. По време на тях Гюнер Тахир е отровен от неизвестни лица. Защо и от кого, разберете от неговата изповед пред „ШОУ”.

- Господин Тахир, докъде стигна разследването за това, че преди време опитаха да ви отровят?

- Както по-късно и при други случаи в страната, разследването не беше докарано докрай. И в нашия случай нито един от убийците или подстрекателите не се доказа, че е извършил престъплението.
Заради това отравяне, по думите на лекарите, отровата, която е използвана, май е сложена в храна, аз едва оживях. Както знаете, по-късно бях 28 дена в Правителствена болница и наистина едвам оживях. Тогава се доказа наличието на съответна отрова в организма ми.

Аз не знам точно каква е отровата, сипана в супата. Някъде бяха писали, че е отрова за мишки. Тя води до невъзможност да се съсирва кръвта и съответно води до фатален край…

Нека не забравяме, че тогава като „Коалиция на розата” ние бяхме реалните опоненти на ДПС за тогавашните парламентарни избори. И съответно изкарването на Гюнер Тахир от строя по средата на кампанията беше само в тяхна полза.

- Хора на ДПС ли подозирате за отравянето си?!?

- Няма кой друг!

- След инцидента с хеликоптер ли ви транспортираха от Разград до София?

- Имаше такова предложение, тъй като тогава всичко беше въпрос на минути и на часове. В смисъл, че

аз целият се парализирах.

Лявата страна на лицето ми, лявата ми ръка, левият крак също... Всичко стана в продължение на няколко часа. Бях направо като парализиран. А лявата част на тялото ми посиня и се поду. Но нито лекарите в Разград, нито лекарите в Русе, защото междувременно ме закараха и там, всъщност не се усъмниха, че става въпрос за отравяне.

- Каква диагноза ви поставиха – удар, инфаркт?

- Ами един зъболекар-хирург в Русе, понеже първо се поду лявата част на лицето, реши, че съм се прехапал, понеже от вътрешната страна на бузата имах две тъмни точки. Те изглеждаха все едно змия ме е ухапала от вътрешната страна на бузата. А аз вече се парализирах със всяка изминала минута и двама човека ме качваха в колата. Идеята за хеликоптер всъщност дойде от Правителствена болница. Те искаха да го пратят, за да могат да ме стабилизират да издържа пътуването. Но тъй като разполагахме с достатъчно бързи коли, успяхме в рамките на три часа да стигнем до Правителствена болница.

- Имаше ли някакви индикации преди това, че може да се стигне до такова нещо? Получавали ли сте някакви заплахи?

- Не. Никога. Имало е пререкания, разбира се. Преди това през 1999 г. на местните избори активисти на ДПС бяха стреляли по къщата на моите родители в Самуил. Имало е стълкновения пак същата година – между мен и Рамадан Аталай, Дауд Осман. Имало е заплахи, но аз не ги приемах сериозно, защото не смятах, че да бъдеш опонент на някого в политиката е достатъчно условие да тръгнат да се разправят физически с теб - да тръгнат да те тровят примерно или да те убият.

- Покрай ДПС през последните години има доста смъртни случаи – депутатът Свилен Капсъзов умря при автомобилна катастрофа /според някои произшествието не било случайно/, убит бе лидер в Момчилград, Ахмед Емин се самоуби и т.н. Виждате ли някаква връзка във всичките тези случаи?

- За голямо съжаление винаги може да се направи връзка, но лошото в ДПС и особено сред техните структури по региони е, че те приемат политиката на живот и на смърт. Те приемат опонента като враг. В тях е насадено едно самочувствие, че там, където са те, не трябва да има опоненти, не трябва да има инакомислещи. Ето например случаят с общинския ни председател в Момчилград е показателен. Той беше човекът, който последните две-три години не само говореше, но и вадеше документи за икономически злоупотреби в общинската администрация. Вадеше далавери на Лютфи Местан, злоупотреби в местната тютюнева кооперация, информира районната прокуратура в Момчилград, окръжната в Кърджали, беше пращал на Главна прокуратура документи, в Народното събрание... Въобще беше много активен човек и си спомням, че местните хора го предупреждаваха да се пази,

защото ДПС не прощава такива „своеволия” в район, който се контролира от тях.

И днеска съм сигурен, че това му изяде главата, образно казано. И всъщност тука шокиращото е, че неговият убиец беше осъден само година и половина ефективно затвор. Година и половина?!? Заради факта, че бил непълнолетен, т.е. бил на 17 години към момента на убийството. А всъщност те го изкараха и битово убийство, макар да не беше такова. Това момче беше набедено, макар според мен друг беше истинският убиец. А то беше набедено, защото се знаеше, че като непълнолетен няма да понесе по-тежко наказание. Семейството на убития Ахмед беше обезщетено с някаква минимална сума от порядъка на няколко хиляди лева, съгласно решението на съда. Парите бяха веднага изплатени от семейството на убиеца, тъй като предполагам, че те са финансирани от заинтересованите кръгове с многократно повече.

- И друг бивш шеф на кабинета на Ахмед Доган – Мехмед Тефик, е бил тровен. Какво знаете вие по този случай?

- Мехмед Тефик от много време е в нелегалност! Той не се появява на публични места, предпочита да не говори за минали събития, а той има много информация. Доколкото аз знам, той прави това от страх да няма с него физическа саморазправа.

Понеже говорим за това защо не се е самосезирала прокуратурата, ще дам следния пример с оглед на последните събития. За всички в нашето общество беше ясно, че който е самоубил в кавички Ахмед Емин, прокуратурата и следствието щяха да му заметат следите. Шест месеца се води следствие и накрая се излезе със становище, че той се е самоубил. Никакви факти около това какви са причините, които са го докарали до такова решение, ако наистина е така. Това беше всеизвестно, защото определени кръгове създадоха ореол около Доган и го направиха „великия политик на прехода”, което е абсолютно смешно.

- Как си обяснявате факта, че Ахмед Доган тръгна да си пазарува вестници на килограм?

- Ами аз по-скоро подозирам, че с Доган ще се случи нещо, което се случи с Андрей Луканов или с Илия Павлов през годините. Какво имам предвид? Когато си спечелил парите си много лесно, т.е. си бил най-големият държавен комисионер, тези пари нямат същата цена, която щяха да имат, ако са спечелени с труд по честен начин. Той според мен дори не знае къде да ги инвестира.

През годините използваше различни хора – като Кольо Вълканов –

бившия президент на „Мултигруп”, като Кирилка, която е собственичка на фирмата, която притежаваше сараите, като Ирена Кръстева, която от негово име купува медиите на килограм... Според мен в един момент, и този момент няма да дойде късно, предполагам до година-две, всички те ще кажат на Ахмед Доган – ти какво имаш тук? Защото никъде го няма неговото име, тъй като се знае, че той няма как да докаже тези средства. И в един момент според мен той ще остане извън борда и парите, които има, ще бъдат преразпределени.

- Това за новопоявилия му се син истина ли е?

- Естествено, че е истина. Много хора забравят за една публикация в столичен вестник „Труд” – малко след като се роди този негов син. Тогава беше изтекла информация от баба му и дядо му, че имат внук, чийто баща е Ахмед Доган. Тогава журналист от вестника беше попитал Доган - вярно ли е, че ви се е родил син. Той отговори, цитирам по памет – ами, така ли, трябва да почерпя тогава. Тоест направи се на леко изненадан. Така че това излезе още тогава – още 1993 г. Аз мисля, че синът му се беше родил някъде през месец февруари, а информацията да е излязла около два месеца по-късно.

Интервю на Живка АНГЕЛОВА

http://blitz.bg