Делян Калинков е напълно сляп, почти по рождение. Роден е преждевременно, като има брат близнак - Калоян, който много му помага. До 3-годишна възраст Делян има слабо зрение, но постепенно го губи напълно.

- Деляне, радвам се, че се съгласи да разговаряме. Тази година ти завършваш  Езиковата гимназия в Добрич, към какво си се насочил след това?
- Искам да кандидатствам право. Първоначално имах сериозни амбиции в областта на музиката, но в България няма особени перспективи в тази област. Аз обичам историята и вече взимам уроци по този предмет, а така също по български език и литература. Искам да стана адвокат. Вярно е, че пазарът на труда по отношение на тази професия е в известна степен пренаситен. Но пък повечето хора, с които разговарям, ми казват, че добре съм се ориентирал. Вярвам, че с упоритост и знания ще мога да се наложа на фона на голямата конкуренция.
- Кои исторически личности ти допадат в най-голяма степен?
- Харесва ми, например, как е управлявал Симеон. Както и Крум - той издава първите закони и укрепва българската държава. При Тервел също е имало големи успехи.
- От колко време свириш на флейта и защо се насочи точно към този инструмент?
- Свиря от девет години. Първоначално бях само към музикалната школа на читалище "Йордан Йовков". Тук искам да благодаря на моята преподавателка Анелия Иванова, която впоследствие основа със съпруга си студио "Палитра", и сега ходя там. И продължавам със солфежа в читалището.
Като бях малък свирех на пиано, но май не ми хареса много. Избрах флейтата, защото тя е по-нежен инструмент. Любимият ми композитор  е Моцарт.
- Доколкото разбрах, имаш и спечелени награди. Какви са те? Предстоят ли ти скоро някакви участия.
- Вече две години поред участвам в международния конкурс за хора с увреждания "Надмощие на духа", който се провежда в Девин. Миналата година спечелих наградата на Българското национално радио, а през тази - трета награда. Участвал съм също в международния конкурс "Усмивките на морето" в Балчик, като и там имам трето място. Миналата година пък през декември взех участие в концерт на хора с увреждания, който се проведе в английското посолство, с участието и на известни български естрадни изпълнители. Сега, на 2 декември, съм поканен на благотворителен концерт в зала "България" в столицата, организиран от фондация "Старт" и Българската национална телевизия.
- Използваш Брайлова система, включително и при солфежа, би ли ни споделил по-подробно?
- Брайловата азбука е съставена от шест точки, като всяка буква представлява определена комбинация от тях. При нотите е същото - обозначени са по определен начин.
- Запален си по футбола...
- О, да. От малък се интересувам от този спорт - сигурно от 7-8 годишен. Вероятно това не е случайно, защото и двамата ми дядовци са бивши футболисти. Основно слушам мачовете по Дарик радио. Фен съм на Левски, а от чуждестранните отбори - на Барселона. Много ме радват успехите на любимите ми тимове.
- За какво мечтаеш?
- Да завърша висше образование и да успея да си уредя живота. А по-нататък... ще видим какво ще се получи.
- Използваш ли бял бастун и смяташ ли, че хората вече се научиха да го възприемат като символ на незрящите?
- Различно е. Някои хора го познават, други - не. Със сигурност обаче е нужно повече да се популяризира белият бастун.
- Какво правиш през свободното си време?
- Напоследък ми остава малко свободно време, защото вече взимам уроци по история и БЕЛ. Но все пак - основно седя пред компютъра. Използвам говоряща програма, която се казва "Гергана Стоянова". Любопитно звучи името, но всъщност не знам защо така е кръстена. Благодарение на нея ми е лесно да влизам в Интернет, да използвам скайп и т.н.
- За съжаление, често се случва хората с увреждания да се затворят в себе си, да се изолират от външния свят. Какво би ги посъветвал?
- Да се борят и да вярват в себе си. Това е най-важното. Ако искат нещо наистина силно, то ще стане.
- Вярно ли е, че незрящите виждат със сърцето си?
- Вярно е. Понякога човек със сърцето си усеща неща, които не може да види.
- Днес отбелязваме Международния ден на слепите хора. Възприемаш ли го като празник?
- Не бих казал, че го възприемам като празник. По-скоро като един нормален ден. Поканен съм по този повод да свиря в Центъра за социална рехабилитация и интеграция, където ще има събиране. Искам да благодаря на Кристина Димитрова, която работи там. Бих желал също да използвам случая и да отправя моята благодарност към Станимир - шофьор в ПГ Комерс, който много ми помага.
И, въпреки че не възприемам днешния ден като празник, бих искал да пожелая на незрящите като мен, на хората със зрителни или други увреждания, да са живи и здрави, да са щастливи. И отново - да вярват в себе си.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА