Историята за невъзможната любов между кметската дъщеря и бедното ромско момче, които се хвърлиха под влак, през очите на близки и съселяни разказва в. "Труд"

Зад сухата вестникарска информация за двама загинали под релсите на влак в Монтанско се крие любовна трагедия, достойна за перото на Шекспир.

Невъзможна любов накара кметската дъщеря Албена и бедното ромско момче Цветан да се хвърлят заедно под влака край гара Брусарци в неделя призори, разказва историята им в. "Труд".

Когато локомотивът на 223-тонната влакова композиция приближил, влюбените младежи - на 16 и 15 години, се прегърнали и се хвърлили върху релсите.

Машинистът за миг видял как двете фигури покрай релсите в сутрешния полумрак се гушват и скачат, но не успял да спре товарната машина, която превозвала камъни...

Русата, крехка Албена загинала на място. За живота на красавеца Цветан, по когото въздишали много девойки, още се борят лекарите в Лом.

Момчето е с тежка черепно-мозъчна травма и натрошени ръце. Родителите му са продали хамбара си, за да осигурят пари за лечението, но лекарите не се наемат да правят прогнози ще живее ли или не.
16-годишната Албена от село Княжева махала и 15-годишния Цветан от село Динково били неразделни от две години, разказват техни близки и съседи.

По думите им заради ромския произход на момчето, заради негови криминални прояви и от ревност към бъдещето на дъщеря си бащата на Албена бил против тази връзка и в семейството непрекъснато избухвали скандали.

Бащата на момичето, която приятелите наричали "Бенджи", е не кой да е, а самият кмет на Княжева махала Димчо Митов. Цветан пък бил най-малкият син на многолюдна и бедна ромска фамилия от близкото село.

Двете села дели само една ливада и младите от тях често се събирали. Именно така преди 2-3 години Цветан и Албена се запознали.

Според най-близката приятелка на момичето, 16-годишната Надя Николаева, двамата се обичали до полуда - въпреки етническата разлика, въпреки социалните и материални различия.

Албена не се срамувала от Цветан, ходела на гости у тях, срещала се с братята, сестрите и баща му, който е безработен и изкарва прехраната си с цепене на дърва.

Албена е единствено дете, родено след години бездетие

и гледано според роднини "като писано яйце". Момичето се записало да учи банково дело във Финансовата гимназия във Враца и връзката с ром не се вписвала в големите планове, които родителите й имали за нея.

Бащата недоволствал, ходел до дома на момчето и се карал с близките му. Веднъж дори я прибрал от къщата им, тъй като тя избягала там.

Селяни признават, че момчето понякога влизало по къщите да краде от беднотия и глад, но понеже бил непълнолетен, не го съдели. Според кметицата на Динково понякога Цветан налитал и на бой, чупел прозорци...

Преди фаталната сутрин Албена изглеждала весела. Вечерта позвънила на Цветан. "Той каза две-три думи, после започна да вика: "Бенджи! Бенджи!", хвърли апарата, скочи на колелото и подкара нанякъде. Повече не го видях!", спомня си баща му.

Родителите на Албена са сринати от смъртта на дъщеря си. Днес в Княжева махала е погребението й.

Най-близката приятелка на момичето не проумява как хубавицата е решила да сложи край на живота си: "Тя толкова обичаше живота, купоните, приятелите си, беше толкова весела и умна!".

Компютърът на Надя е пълен със снимки на Албена и тя ги разглежда постоянно. Така й се струва, че приятелката й още е с нея.

vest.bg