Алексей Измирлиев е роден в Дупница. Понастоящем живее в Русе. Завършил е Музикалната консерватория в специалността "Дирижиране", а след това е учил в Германия и Италия. Общо седем години - с прекъсване, е бил диригент на камерния оркестър в Добрич. Работил е в Испания и Аржентина.

- Г-н Измирлиев, какъв е настоящият облик на добричкия камерен оркестър?
- Настоящият облик е такъв, какъвто е обликът на всички оркестри в България. А именно - силна липса на музиканти. В момента ние ползваме няколко колеги от Шумен и Варна, които работят на втори трудов договор. Иначе - имаме 13 оркестранти, плюс диригент и артистичен секретар. Смятам, че сме създали прекрасна атмосфера за работа, което рядко се случва.
Та въпросът с музикантите е много сложен. Кадрите, които излизат от висшите музикални училища, заминават навън. Разбира се, причината за това е, че заплатите в България са изключително ниски. Как бихме могли да убедим да дойде тук едно младо семейство цигулари, например?! Тук то ще има нужда от нормална заплата, от жилище... Бихме могли да ги привлечем също и с хубава концертна дейност, но, за съжаление, и за това няма средства. Аз не се оплаквам от община Добрич. Тя страшно много се грижи за нас. Но моментът е труден, ситуацията е такава.
- Защо се получава така, че много талантливи млади музиканти, които са се обучавали в различни школи и т.н., избират друга област на висшето образование?
- Много е трудно, най-вече от финансова гледна точка. Да вземем, например, един млад цигулар, който свири от 5-годишен. В един момент, ако иска да се развива и да си купи хубав инструмент, трябва да си продаде къщата. Защото една хубава цигулка струва не по-малко от 30 000 евро. Това е минимумът, да не говорим за други суми. Ето, в момента се продава един Страдивариус за четири милиона и половина евро. А каква е практиката в други държави? Там си имат колекции с хубави инструменти. Ако едно много талантливо дете иска да се развива, държавата му дава, примерно, цигулка от тази колекция. Когато младежът започне активно да работи, купува инструмент и го дава в същата колекция. В чужбина, освен това, музикантите имат нормални доходи и могат да си позволят да теглят кредит, за да си купят инструмент.
- И все пак тези, които решат да се насочат към музиката, отиват в чужбина...
- България имам много способни музиканти. Наши цигулари в момента са концертмайстори в почти всички големи европейски оркестри. Но, за съжаление, българският данъкоплатец плаща пари за обучението на музикантите, които после отиват в чужбина. И те не са виновни за това. Просто тук реализация няма.
Нека да ви дам един пример с Русия. В един момент се случило така, че от големите оркестри масово започнали музикантите да напускат. Тогава на държавно ниво извикали специалистите и ги попитали какво трябва да се случи, за да не бягат музикантите. Отговорът бил - 2000-2500 евро заплати, ремонт на концертните зали и подмяна на инструментите. И в големите градове на Русия така успяха да си запазят оркестрите. При нас управниците повече се интересуват от лов и футбол.
- Възстановихте образователните концерти. Какъв е техният замисъл?
- По комунистическо време имаше програма за развитие на социалистическата личност. За приобщаване на децата към какво ли не, искаха те да се интересуват от всичко. Тогава 50 процента от дейността на оркестъра се изразяваше именно в образователни концерти - за деца и ученици, за студенти. Впоследствие всичко това бе разрушено. Знаете в каква посока се ориентира обществото ни. Сега се слуша чалга, която няма нищо общо с българската музика. Именно поради тази причина решихме да възстановим образователните концерти. А те са апостолска дейност, която никой не иска. Пък и на нашите концерти виждаме много малко млади хора. А децата заслужават това. Ние трябва да ги насочим в такава посока, че ако отидат в голям европейски град и се докоснат до неговата музикална култура, да имат познания и да не се срамуват.
- Как се държат децата по време на образователните концерти?
- За мен е много важно те да знаят, че в залата се пази тишина. Но не всички са дисциплинирани. Аз мисля обаче, че за това са виновни учителите, защото не успяват да въведат ред. Моята майка, например, беше учителка. Тя никога не е повишавала тон, но при нея имаше страхотна дисциплина.
И тук отново стигаме до това колко е важно да запълваме свободното време на младите, да им дадем нещо, което те да правят с любов. Иначе ходят по улиците и всички знаем какви са последствията. Днес обаче, за съжаление, много малко хора се борят с това.
- Работил сте в чужбина, защо се върнахте? Какво бе отношението там към музикалните състави, каква бе политиката отстрана на държавата?
- Първоначално аз работих за испанска музикална агенция. След това бях в Аржентина - диригент на Симфоничния оркестър в Сан Хуан и филхармоничния оркестър в Мендоса. С тях съм обиколил цяла Латинска Америка. Мислех си, че в България ситуацията върви към подобряване. Затова се върнах. Оказа се обаче, че нещата стават по-зле. Пък и Аржентина е доста далеч, на 16 хиляди километра от България.
Там обикновено съставите са към някой университет. Всъщност цялата културна и образователна политика се свежда до големите университети и училища. В България всичко е разделено. У нас системата тотално е сбъркана. Ние бяхме изцяло в плен на руската система. Но отношението на руската държава към изкуството е коренно различно. Руснаците знаят, че имат Чайковски. Пък ние знаем Азис.
- Смятате ли, че Добрич може отново да има симфоничен оркестър?
- Не, не може да има. Преди години тогавашният кмет на Добрич Лъчезар Росенов ме помоли да отговоря на един наш общественик именно по този въпрос - защо в града ни не е възможно отново за има симфоничен оркестър. Защото за това са нужни поне половин милион евро. Един фагот, например, струва 40 000 евро, а за симфоничен оркестър са нужни два. Необходими са пулт, калъфи, столове - още поне 50 000 евро. За струнен състав са нужни минимум 21 души, още осем за дървени инструменти, десет - за медни, трима за ударни. Хайде, можем да минем без арфа /тя струва 60 000 евро/, ще я викаме на хонорар. Също така общината ще трябва да отпусне поне 40 жилища. На дневен ред излиза и въпросът със заплатите. Така че идеята за симфоничен оркестър в Добрич е по-скоро в сферата на научната фантастика.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА