Централният затвор става хотел - НДТ, Добрич, България

Според запознати с общия устройствен план на София, теренът, който се намира в столичния квартал "Банишора", може да се превърне в малък комплекс от хотел, търговски център и бизнессграда. Централната постройка на затвора, която е паметник на културата, вероятно ще стане музей, където може да бъдат поставени и допълнителни експонати.

"В много европейски държави стари затвори са ставали луксозни хотели. Аз лично в такъв хотел не бих спал, но някой пък може да иска", коментира за "Стандарт" ген. Петър Василев, шеф на Главна дирекция "Изтърпяване на наказанията" към правосъдното министерство.

Пандизът пък ще бъде преместен на подходящ терен извън града. Според ген. Василев построяването на нов затвор е крайно належащо. Занданът не трябва да е в София. По принцип такъв тип заведения се правят извън населените места, тъй като имат специален режим и охрана. "Сегашният затвор е на 2 км от парламента и ние не смятаме, че това е нормално. Ако направим новия на 20 км от центъра, защо трябва да мислим, че на някого овцете може да пострадат.

Когато Централният софийски затвор е правен, не е бил в града. Хората са ходели на излет до мястото, където е обесен Васил Левски "край град София". Едва ли някой ще тръгне на излет в новия затвор, но аз с удоволствие бих го посетил и му се наслаждавал, ако има шанса да бъде построен в скоро време," коментира Василев. Според запознати министерство на правосъдието оглеждало няколко терена за нов зандан. Проучвани били места в Кремиковци, Елин Пелин, Гормазово, в района на Сливница.

Един от най-вероятните варианти е недовършена транспортна болница в Долни Лозен, твърдят запознати. В 12-етажната сграда могат да бъдат настанени около 1000 затворници с тежки присъди. Там може да се премести и общежитието в Кремиковци, което е пренаселено. Постройката е собственост на транспортното министерство. Всяка стая на недостроената болница е предназначена за двама лежащо болни и има общ санитарен възел. Сградата има още два подземни етажа.

Отделно има административна сграда и хирургически корпус. Недовършената болница граничи с държавни имоти на Гражданска отбрана и на Български Червен кръст. Според запознати може да бъде разширена допълнително. Изграждането на болницата е започнало в далечната 1975 г.

Двадесет години по-късно бившият министър Георги Петканов се хвали пред журналисти, че недовършената болница може да стане затвор.

Идеята обаче се замотава в бюрократичните дебри и разговори между двете министерства. По време на правителството на тройната коалиция министър Петър Мутафчиев отклонява искането и отказва да даде на правосъдното министерство имота. Междувременно терените и постройките са обикаляни и огледани от голям брой кандидат-купувачи, но до сделка така и не може да се стигне.

Никой от транспортните министри не е успял да се разпореди еднолично и да продаде имота, защото той е публична държавна собственост и е вписан в активите на министерството. Затова всяка продажба трябва да стане с решение на Министерския съвет.
Проучване на "Стандарт" показа, че през 2000 г. дори има две обяви в Държавен вестник - в брой 60 и брой 72, че обектът се продава. Това е трябвало да стане през Агенцията за приватизация, но пак нищо не се случва.

В архивите на МС има доклад от ексминистър Петър Мутафчиев, с който той иска статутът на имота да се промени от публична държавна в частна държавна собственост, за да може да се продаде по-лесно без решение на правителството. Други интереси обаче спират това преобразуване.

Специалисти обсъждали и вариант занданът да бъде построен на терен от 500 дка западно от София в посока Сливница, между с. Волуяк и Костинброд. Водени са преговори и за имот на Министерството на отбраната.

След като се намери подходящото място, трябва да се обяви и обществена поръчка за построяването на новия затвор. Идеята на правосъдното министерство е тюрмата да стане с най-малко средства за държавата. Възлагането на обществената поръчка за строителството ще стане след юни 2010 г., когато ще се прецени има ли ведомството пари за този строеж. Според западните стандарти, изграждането на затвор за 500 души излиза около 50 млн. евро, поясниха спецове.

Заради евтината работна ръка у нас пък може да се построи за 50 млн. лв. заедно с общежитието. Обсъждала се и идеята фонд "Затворно дело" да вземе кредит, а след продажбата на терена на Софийския затвор да върне заема. Земята, върху която ще се изгражда затворът, е общинска и няма да глътне пари, но ще се плаща за отчуждаване на имоти за инфраструктурата - пътища, канализация.

Работи се много сериозно по проекта, защото страната ни е единствена в ЕС, която за последните 80 години не е построила нов затвор. "Намерението ни е да търсим чуждестранно участие за строителството. Това не значи, че ако изберем европейска фирма, ще внасяме цимента от Англия, тухлите от Франция или пък общата работна ръка отнякъде си.

Тръгнем ли сами да търсим, сигурно ще забравим нещо по отношение на охраната, на битови условия и после скъпо се плаща", казва Петър Василев. Според него имало достатъчно работна ръка сред затворниците, които да си го построят.

Идеята е занданът да бъде от затворен тип, като към него да има общежития. Ще има и медицински център, както и цехове за работа. Задължително всяка килия, която вече ще се нарича "стая", ще има тоалетна, душ и топла вода.

Съгласно закона трябва да се осигури работа на затворниците за тяхната социализация. Европейските стандарти са от юли 2012 г. и според тях на всеки, лишен от свобода, се полагат 4 квадрата.
Проблемът с новия затвор става особено сериозен, след като ЕС ни предупреди, че ни връща 6000 българи, които излежават присъди в европейски арести.

www.standartnews.com

/БЛИЦ