Рождество Христово е един от най-светлите християнски празници, които учат хората да бъдат по-добри. Това е и първият ден, в който на трапезата се слага вече и месо, след поста. На този ден в народните вярвания е съхранено, че идват караконджулите и текат 12-те мръсни дни, в които хората спазват много забрани - не се излиза навън преди да са пели първи петли, жените не вършат никаква женска работа - шиене, плетене, предене, тъкане, пране. Съществува дори забрана за полово общуване, защото се вярва, че заченатото от това общуване дете ще стане лош човек. Ако се роди дете, за 24 часа му се ушива риза, за да не се превърне в караконджо.
На Коледа всички отиват на тържествена служба в църквата, а след това се събират на празничен обяд, като трапезата е отрупана с много гозби, меса, кървавица. Предния ден стопаните са заклали прасето, събират се всички роднини и заедно се веселят за празника. Според едно от поверията на българите, ако Коледа се пада в петък, то зимата ще е много студена, лятото ще е дъждовно, есента ще е суха. Управниците ще имат успех. Вторият празничен коледен ден е 26 декември, в който църквата почита св. праведни Йосиф. Житието му разказва, че светецът живял 110 години и, когато мирно починал, отишъл при отците си, намиращи се в ада, занасяйки там радостната вест за това, че е дошъл желаният Месия, който ще освободи и ще спаси човешкия род - Христос Господ.