Българският гражданин Димитър Арибо се сгоди в Хаити на четвъртия ден след разрушителното земетресение от 7-а степен по Рихтер, което удари островната държава на 12 януари. Това разказа специално за “Труд” неговата майка Душка Новакова, която сега е на острова. Там живее също и дъщеря й Люба със съпруга си и трите им деца.

- Г-жо Новакова, къде бяхте по време на труса?

- При земетресението всички бяхме у дома, 9 души. Аз, моите деца, съпругът на Люба, трите ми внучета: Джесика (14 г.), Димитри (7 г.) и Саломе (4 г.) и моя приятелка. Точно се бяхме върнали от летището, където я посрещнахме от Вашингтон. Тъкмо бяхме разопаковали багажите, раздавахме си подаръци и започна.

- Какво се случи в следващите минути?

- Изплашихме се много, защото мъжете - синът ми и зет ми Антоан, бяха в центъра, на работа. Ние сме нависоко, над квартала “Петионвил”, в който са Ралица Константинова и Александър Сейменов. Виждахме как падат сгради, пушеци, чувахме писъците. Беше кошмар. Не можехме да се свържем с мъжете, телефоните не работеха, не знаехме живи ли са. Антоан работи като одитор на Централната банка в Хаити, а синът ми - в “Хаити рентал и хайтрак”, подават ток на сините каски, телевизията и т. н. Имат и тежки машини, от рода на багери. В момента на труса Димитър е излизал от работа, виждал е как сградите падат. Търсил откъде да се промъкне с колата, за да се прибере. Той се върна последен, след 21,30 ч.

- Вашата къща пострада ли?

- Не, има малки пукнатини по оградата, нищо сериозно. Къщата е върху скала, теренът е здрав.

- Как се пазите от мародери?

- Имаме пазач с оръжие. До нас живее и един генерал, който ни е приятел и има солидна въоръжена охрана.

- Как живеете сега?

- Почти нормално, като изключим, че се храним по един път на ден. И че направихме годеж. То беше предвидено още преди бедствието. Беше и една от причините да дойда още на 10 декември. Да изкараме коледните празници и после да направим годежа на Димитър със Стефани. Затова и на 16-и имаше тържество, той отдавна беше купил годежния пръстен. После Димитър я закара в Доминиканската република при близки. Сега тя всеки ден плаче, че иска да е тук, но й казваме, че е по-добре да не я мислим и нея. Има време, ще си дойде. Люба отиде да остави децата в Канада, те са с канадски паспорти и правителството евакуира своите граждани. След 2 седмици дъщеря ми ще се върне.

- Помагате на доста хора в беда. Как се справяте?

- След като открихме Ралица, с нея, Александър и едно момиче от Косово, което говори български, подготвяме помещение в градската галерия. Дават ни го властите безплатно. Вече е разчистено. Ще помагаме на хората, които са в беда в лагера, намиращ се отсреща. Искаме да наемем и една къща, за която ще платим, и там да готвим за бездомни хора. Всеки ден слизаме до града. В четвъртък Димитър се върна от Доминиканската република, откъдето докара лекарства. Има много диабетици без медикаменти.

- Наистина ли хората се избиват за храна и вода?

- Може и така да се каже. Един хаитянин, чийто супермаркет в “Петионвил” е оцелял, го даде на американците да складират в него вода. Оставили обаче само трима души охрана, а това е недостатъчно. Хората са готови къщата ти да запалят, за да пият глътка дори. Все още липсва добра организация за разпределяне на провизиите. От друга страна започва да се нормализира ситуацията с лекарите. Нужни са още хора, но вечесе дава адекватна помощ на пострадалите. Знаем, че ще има и български екип. Щом научим къде е, ще ги намерим и ще помагаме.

- Има ли неприбрани тела по улиците?

- Вече ги събраха, но има опасност от епидемии. Около лагерите няма тоалетни. Проблем е и качеството на водата, която се подава от станцията по тръбите. Не е годна за пиене и готвене, трябва да се хлорира. Ние имаме резервоар, от който черпим, и непрекъснато хлорираме. При Ралица също има един резервоар и там ще направим същото. Но трябва да се пие само от бутилки. Чухме, че американците ще докарат кораб, който да преработва вода за пиене.

- Имате ли познати в неизвестност?

- За съжаление, да. Много познати изчезнаха и не са намерили телата им. Приятелка на Люба, заедно работят в банката, Кристин, още не е открита.

На път за летището за моята приятелка, минахме през банката, където работи Люба, за да дадем подарък на Кристин за рождения ден. Сега я няма, млад човек, красив, образован. Не откриха тялото й. Извадиха една позната жива, със счупени ребра. Но друга приятелка издъхна, защото не можа да получи първа помощ.

- Наистина ли цените са скочили двойно?

- Не, в супермаркетите е нормално. По-скъпо е в кварталните магазини и пазарчета. Ние засега се справяме. Имахме запаси. Купихме едно козле, което заклахме и сега ядем от него.

Караме по 6 часа на генератори, супермаркетите - също.

- Как се намерихте с Ралица и Александър?

- Ами светът е малък! Историята ми я разказа Ралица. Преди два месеца била в супермаркет. Причула й се българска реч. Обръща се и гледа едни млади красиви хора. Пита: “Извинявайте, на какъв език си говорехте?” Те й отвърнали: “На български.” Така се запознала с Люба и Димитър.

После дъщеря ми изгубила телефона на Ралица и пропаднала уговорка да вечерят заедно. След труса ги намерихме чрез познати. Живот и здраве, Ралица ще ни гостува в Гвинея. Каза ми: “Аз дойдох на остров да правя антропологични изследвания, защо да не отида и в Африка.” Ще я чакаме с удоволствие, но засега трябва първо тук да помагаме.

Истории за любов на три континента и остров

Гражданин на света. Това определение приляга точно на една 65-годишна българка, Душка Новакова, която живее между два континента - Африка и Европа, и един остров - Хаити.

Преди много време се дипломира в Берлин като инженер-химик, а по това време бъдещият й съпруг, Усмане Арибо от Гвинея, прави докторат по физика и химия. След завършването си Душка се прибира у дома и работи тук 2 г., но после се връща в Берлин и сключва граждански брак с Усмане. Предлагат им да останат в Германия, защото специалността му е търсена - химия на индуктивната плазма. Решават обаче да заминат при семейството му в Гвинея, както се полага на първороден син. И през август 1971 г., малко след раждането на Люба в Берлин, Душка вече е в Африка. Шегува се, че оттогава е сменила три правителства там, като най-тежко е било при последното - военната хунта. Според нея страната е изключително богата, има магнетит, боксит, злато, диаманти, което провокира много интереси.

Пет години след установяването в Гвинея се ражда и Димитър. Двамата с Люба завършват висшето си образование в Монреал. Там дъщерята среща съпруга си Антоан, който е роден в Хаити, но има канадски паспорт. Те работят 5 г. в Монреал, а от 8 вече са в Хаити. После Люба вика при себе си и Димитър. На острова младежът среща и годеницата си - Стефани.

Сега Душка казва, че ще е в Хаити, за да помага, поне до края на февруари. После отива в Гвинея. Прибира се в България всяка година. За последно била тук за три седмици до 10 декември. Гордее се, че и двете й деца говорят перфектно български и са български граждани.

http://www.trud.bg