В изложбата част от картините са създадени  между  1964-67 г. и красноречиво говорят за време, на което не може да се даде еднозначен отговор. От една страна, някои от тях като „Портрет на Маршал Толбухин”  от Иван Д. Христов, „Посрещането на Червената  армия в Добрич” от Иван Петров ,„На полето” от Добри Добрев, малките скулптурни фигури „Работник” на Борис Караджа, „Стопанка” на Слава Петрова или „Монтажник” на Златан Стоилов носят характеристиките на социалистическия реализъм  -  етюдна  академичност или пропагандност,  монументализиране, героизиране на образа или придаване на оптимистична романтика на тежкия труд.   От друга страна – творби, създадени през същия период,  носят други послания и напомнят за сложните спорове и събития в националния ни художествен живот, за конфликта  между  групи художници. В изложбата са представени графики и скулптури от началото на 80-те години - период, в който в цялата страна  Съюзът на българските художници сключва договори с партийните ръководства и окръжните съвети за сътрудничество и в почти всички окръжни градове се откриват големи общи художествени изложби. Те са с различна тематична насоченост, като тази в Добрич е може би една от изложбите с най-широко формулирана тема -  „Земята и хората”. НДТ