Жените от Добричка област са на по-челно място от мъжете поупотреба на алкохол, пушат повече от силния пол, но пък са едни отнай-фините у нас

Европейското здравно интервю е част от Европейската система на здравни изследвания, чиято цел е чрез използването на хармонизиран инструментариум, осигуряващ сравнимост на данните между страните от Европейския съюз, да се оценят здравния статус, начина на живот (здравни детерминанти) и ползването на здравни услуги от населението на ЕС.
Националният статистически институт проведе изследването през октомври и ноември 2008 година с финансовата подкрепа на Евростат.
Изследването обхвана представителна за страната извадка от 8 393 лица на възраст 15 и повече навършени години в 3 725 домакинства. Изследването се провежда на принципа на доброволното участие и съгласие на лицата. Процентът на отговорилите е 73,8%. Поради това, че изследването е извадково не всички показатели могат да се разглеждат на регионално ниво.    В област Добрич в извадката са попаднали и 215 лица от 95 домакинства. Процентът на отговорилите е 74,4%.
В зависимост от естеството на въпросите, периодът, за който се отнасят въпросите е различен – две или четири седмици, шест или дванадесет месеца. Изборът за този наблюдаван период е направен така, че да се получат максимално достоверни отговори.
Териториалното ниво, на което се предоставят данните са 6-те статистически региона и областите в страната, както следва:
Северозападен район: включва областите Видин, Враца, Ловеч, Монтана и Плевен;
Северен централен район: Велико Търново, Габрово, Разград, Русе, Силистра;
Североизточен район: Варна, Добрич, Търговище, Шумен;
Югоизточен район: Бургас, Сливен, Стара Загора, Ямбол;
Южен централен район: Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян, Хасково;
Югозападен район: Благоевград, Кюстендил, Перник, София, София – столица.

Самооценка на здравето
Изследователите приемат, че хората оценяват комплексно наличието или отсъствието на заболявания, функционалните ограничения и ограничаването на дейностите в ежедневния живот, дължащи се на причини, свързани със здравето. Въпросът е „Как най-общо оценявате Вашето здраве?” с петстепенна скала за отговор. Отнася се за оценката на здравето като цяло, а не за моментното здравословно състояние.
Анализът на данните показва, че по статистически райони няма съществени разлики в разпределението на анкетираните лица по отговорите на този въпрос. И в шестте района най-голям е делът на лицата, определили здравето си като „добро”. Най-малък е този дял в  Северен централен район (37.0%), а най-висок - в Южен централен район (43.9%).
В Област Добрич 53,7 са дали оценка “добър” на здравословното си състояние. По този показател сме на 4 място в страната и на 1 в региона.
За страната 26.6% от населението са оценили здравето си като много добро. Значително по-нисък дял е този в областите Търговище (9.9%), Смолян (10.6%) и Кюстендил (11.1%). Най-голям е делът на лицата определили здравето си като много добро в областите Силистра (44.0%) и Варна (39.8%).
Ние сме 19 в страната и 3 в региона със 21.6% .
С най-ниска честота и в шестте статистически района лицата са определили здравето си като „много лошо”. Най-голям е този дял в Северен централен район (3.9%), а най-малък – в Югоизточен район (2.4%).
За област Добрич този дял е 3.9% и ни нарежда на 10 място в страната и на 1 място в региона.
Сравнението на данните на страните-членки на ЕС, относно относителния дял на лицата, определили здравето си като много добро показва, че и при мъжете и при жените най-нисък е този дял в Португалия – само 3.2% от мъжете и 2.4% от жените определят здравето си като много добро. Най-висок е делът на лицата, оценили здравето си като много добро и при мъжете и при жените в Ирландия (над 50% от анкетираните), следвана от Гърция, Кипър и Швеция. Данните за България ни нареждат на 10-то място при мъжете и на 9-то при жените.
Хронични заболявания
Изучаването на хроничните заболявания е от съществено значение по отношение на цялостната оценка на здравния статус.
Въпросът към анкетираните лица е дали имат хронично заболяване или здравен проблем, а не дали „страдат”. В този смисъл се включват и случаите, при които анкетираното лице има заболяване, което се контролира с медикаменти (напр. високо кръвно налягане) и така не представлява проблем за лицето.
Продължително (хронично) е заболяване или здравен проблем, който продължава или се очаква да продължи 6 месеца или повече.
Наличие на хронично заболяване или на здравен проблем посочват 37.5% от анкетираните лица в страната. В 11 области честотата на разпространение на хроничните заболявания е по-ниска от средната за страната, а в 17 области делът на лицата с хронични заболявания е по-висок от този за страната.
По-висок е делът на лицата с хронични заболявания в областите Ловеч (58.7%), Габрово (56.2%), Ямбол (55.4%), Русе (51.1%). С най-нисък дял са областите Враца (24.5%), Благоевград (25.0%), Пловдив (27.3%) и Варна (28.9%).
Процентът за нашата област е същия с Варненска област – 28,9%, което ни нарежда на 4 място в страната и на 1 в региона.
С Европейското здравно интервю се изследва разпространението на определени от международен експертен екип 21 хронични заболявания и състояния. Задават се въпроси дали заболяването е диагностицирано от лекар и дали се е проявявало през последните 12 месеца, предшестващи интервюто.
Най-разпространеното хронично заболяване у нас, от включените във въпросника, е високото кръвно налягане. 23.3% от лицата с хронично заболяване или 1 529 311 души  имат хипертония. Анализът на данните в регионален аспект показва, че най-широко е разпространението на хипертонията в областите Ямбол (42.3%), Ловеч (39.5%), Габрово (33.5%) и Разград (31.5%). В 12 от областите честотата на разпространение на заболяването е под средното за страната.
Най-нисък е показателят в областите Благоевград (12.0%), Бургас (15.5%) и Добрич (17.1%), което ни прави 3 в страната и 1 в региона.
Сравнението на данните за страните-членки на ЕС, предоставили информация на Евростат за лицата с хронични заболявания или здравен проблем показва, че и при мъжете (11.7%) и при жените (9.6%) най-нисък е делът на лицата, отговорили че имат хронично заболяване в Литва, а най-висок е делът на мъжете и жените с хронични заболявания в Полша – 55.5% при мъжете и 68.0% при жените. В България 33% от мъжете и 41.7% от жените са отговорили, че имат хронични заболявания или здравни проблеми. Това ни поставя в средата на сравнителната таблица за страните-членки на ЕС по отношение разпространението на хроничните заболявания.
Влошеното здраве влияе върху разходите за здравеопазване, отсъствието от работното място и намаляването на производителността. Резултатите от изследването показват, че през дванадесетте месеца, предшестващи анкетата, 14.3% от анкетираните лица (13.1% от мъжете и 15.7% от жените), които към момента на изследването работят, са отсъствали от работа поради здравословни проблеми. Имат се предвид всякакви здравословни проблеми – заболяване, травма, които се отнасят до анкетираното лице. Изключват се случаите на гледане на друг член на семейството, например дете.
Използване на медицински услуги
Изследванията на здравното състояние на населението чрез интервю са източник на информация за характеризиране на лицата, които са ползвали медицински услуги по основни социално-демографски признаци. Още повече, извадковите изследвания дават представа за тази част от населението, която не се е обръщала към медицински специалисти и причините за това.
Болнична помощ
През 2008 г. по данни на лечебните и здравни заведения са хоспитализирани 24 на 100 души от населението.
По данни на Световната здравна организация за 2006 г. честотата на хоспитализация за Европа е 19 на 100 души от населението, а за страните-членки на ЕС 18 на 100 души.
Данните от Европейското здравно интервю показват, че от общия брой на преминалите болнично лечение с престой едно или повече денонощия, 8.2% са били на възраст 15-24 години, 25.8% - на възраст 25-44 години, 30.9% са от възрастовата група 45 до 64 години и 35.0% са тези над 65 години.
Водеща причина за непроведено болнично лечение във всички статистически райони е „Не мога да си го позволя (много е скъпо или не се покрива от здравната каса)”. В Югозападен, Югоизточен и Северозападен район делът на лицата посочили този отговор е по-нисък от средното за страната (49.3%), като най-голяма е разликата за Югозападен район (40.3%).
 „Не мога да отделя време от работа, грижи за дете или за друг” е причина за непостъпване на болнично лечение за 8.0% от лицата в Североизточен район и за 22.0% в Югозападен район.
Значителна е разликата в честота на отговора „Отдалечено е за пътуване” за Северозападен район (11.0%) в сравнение с всички останали статистически райони.
Извънболнична помощ
Към общопрактикуващ лекар през 2008 г. са се обърнали 59.4% от анкетираните лица в страната.
Най-ниска е обръщаемостта в Северен централен район, където никога към личния си лекар не са се обръщали 5.8% от анкетираните лица, следван от Югоизточен район с относителен дял от 5.0% от интервюираните.
Препоръчана от лекар, но непроведена консултация със специалист през последните 12 месеца са имали 11.6% от анкетираните лица в страната, докато в Югозападния  район непровелите консултация със специалист са 14.3% и в Южен централен район те са  9.4%.
 Водеща причина за непровеждане на препоръчана от лекар консултация за всички райони с изключение на Североизточен е „Не мога да си го позволя (много е скъпо или не се покрива от здравната каса)”. Почти половината от анкетираните лица, които не са се обърнали към лекар специалист в Югоизточен район, са дали този отговор. В Североизточния район най-голям е делът на отговора  „Изчаквам проблема да се разреши сам” (26.7%).
При международни сравнения данните за обращаемостта на населението към лекар включват консултациите с общопрактикуващ лекар и лекари специалисти, включително и профилактичните прегледи. Данните за страните, за които Евростат предоставя съпоставима информация, показват че показателите за обръщаемост към лекар са най ниски и при двата пола за Румъния – 32.6% от мъжете и 46.8% от жените са се консултирали с лекар през едногодишния период, предхождащ интервюто. При мъжете следват Гърция с 54.3% и България – 56%. При жените България е на втора позиция след Румъния с 68.8%.
При мъжете най-често са се консултирали с лекар в Чехия (89.2%), Австрия (85.2%), Германия (84.6%). При сравнението за жените отново Чехия е с най-висока обръщаемост – 94.9%,  следвана от Германия и Белгия.
Върху обръщаемостта на населението към лекар влияят много фактори, но една от причините за сравнително ниските показатели за българското население е неявяването на годишните профилактичните прегледи.
Близо една трета от анкетираните лица в страната (31.5%) са посетили стоматолог или ортодонт през дванадесетте месеца, предхождащи интервюто, а 5.4% от анкетираните никога не са се обръщали към лекар по дентална медицина.
Употреба на медикаменти
Медикаментите се употребяват както за лечение, така и с превантивна цел, по предписание или препоръка на лекар или по самоинициатива.
През двете седмици, предхождащи изследването, предписани или препоръчани от лекар медикаменти (вкл. хранителни добавки, препарати на растителна основа или витамини) са използвали 34.6% от анкетираните лица в странатаЗначително по-висок е този дял в областите с по-голям относителен дял на лицата, имащи хронично заболяване или здравен проблем. В област Ловеч 60.5% от анкетираните лица са употребявали предписани или препоръчани от лекар медикаменти през последните две седмици, предшестващи интервюто- и ги прави първи, следват областите Ямбол (56.3%) , Габрово (49.3), Русе и Търговище (48.0%).
В област Добрич – 29,3 %, по този показател сме 24 в страната и 3 в региона.
Профилактични мерки
Профилактичните мерки са една от основните предпоставки за подобряване на здравния статус на населението. Едва 13.0% от анкетираните лица в страната някога са се ваксинирали против грип. Най-разпространено е приложението на тази профилактична мярка в София-столица – първа (21.7%), а най-ниско е в област Кюстендил – едва 2.1%.
В нашата област на такава процедура са се подложили 3,5% от анкетираните,което ни прави 26 в страната и 4 в региона.
Изследване на нивото на холестерол са правили 45.1% от анкетираните в страната. Най-голям е делът на лицата, на които е извършено това изследване в областите Ловеч - първи (65.4%), Пловдив (62.0%) и Кюстендил (61.7%). Впечатление прави ниската честота на разпространение на тази профилактична мярка в областите Разград (15.2%), Кърджали (19.7%) и Добрич (28.6%), тук сме съответно 26 в страната и 4  в региона.
    Наблюдават се съществени различия в регионален аспект по отношение на извършването на мамография. Най-голям е относителният дял на жените, извършвали някога това изследване в областите Смолян (45.8%), София (44.2%) и София-столица (37.9%). Във Видин (3.4%), Монтана (8.3%) и Кърджали (8.4%) относителния дял на жените приложили тази профилактична мярка е значително по-нисък.
В областта ни мамография са правели 20,3 от анкетираните дами, и според което сме 22 в страната и 4 в региона.
Разходи за собствена сметка
За първи път при изследването през 2008 г. в анкетната карта бяха включени въпроси за разходите, които лицата са направили за своя сметка при посещенията си при стоматолог, общопрактикуващ лекар, лекар специалист, медикаменти и изследвания.
Имат се предвид всички разходи, направени за сметка на лицето по повод медицинско обслужване, което може да включва заплащане за изследвания, потребителската такса при преглед, заплащане на прегледите при лекарите; нерегламентирани плащания ( плащания “под масата”). Не се включват сумите, които са възстановени от здравноосигурителни фондове.
Резултатите от изследването показват, че:
o При разход за преглед при лекар от 6.22 лв. средно за страната данните по статистически райони не показват големи отклонения. Най-висока е заплатената сума в Югоизточен район – 9.91 лв., а най-ниска в Северен централен район – 4.37 лева.
o Лицата, обърнали се към стоматолог през последния месец, предхождащ интервюто, са платили за своя сметка средно по 86.54 лв. Повече от средното за страната са заплатили лицата, обърнали се към стоматолог в Югоизточен район (141.90 лв.) и в Югозападен район – 97.90 лева. Два пъти по-ниска е сумата, която средно са заплатили посетилите лекар по дентална медицина в Североизточен район (46.79 лв.).
Здравни детерминанти
Целта на въпросите включени в този модул е оценка на здравословните навици като част от индивидуалните действия за опазване и възстановяване на здравето.
Наднормено тегло
Повишеното телесно тегло предразполага към различни заболявания. Това се отнася за болестите на органите на кръвообръщението, диабет мелитус втори тип, и други. Затлъстяването е нарастващ проблем за общественото здраве и е възможно да бъде ефективно повлияно.
Най-голям е относителния дял на мъжете с наднормено тегло в област Монтана (75.9%), където и повече от половината жени са с ИТМ /индекс на телесната маса/ по-голям или равен на 25 (53.5%).
Лица с наднормено тегло за нашата област са 47.3 %, а за страната 49.5%, което ни нарежда на 21 място в страната и на 4 място в региона.
Средно тегло
Най – тежки са мъжете и жените в Монтана, съответно с 86,3кг и 70,4кг
По показател средно тегло сме на 13 място в страната при мъжете с 79.2кг.  и на 2 в региона. Средното тегло при жените е 63.6кг, и ни отрежда 27 място в страната и 4 в региона. И прави Добруджанки едни от най- финните, само с 400 гр. Силистренки са по леки.
Средният ръст за мъжете в областта е 174.6 см и 13 място в страната и  2 в региона, като този показател за страната е 175.2см . Жените са 160.8см при 163.2см за страната и ни отрежда предпоследното място.

Тютюнопушене и консумация на алкохол
Тютюнопушенето се сочи от специалистите като един от най-важните рискови фактори за разпространението на белодробни, някои онкологични и сърдечносъдови заболявания.
По данни от Европейското здравно интервю тютюнопушенето, оценено като относителен дял на лицата на 15 и повече навършени години пушещи ежедневно за страната- мъже 40,5%.
Най много мъже пушат в област Силистра със 60.4%, ние сме на 14 място в страната и 1 в региона. Най- много жени пушачки са в Шумен 29.0%.Жените от нашата област се нареждат на 21място в страната и 4 в региона.
Друг рисков фактор по отношение на здравето е употребата на алкохол. През годината, предшестваща изследването,нито веднъж не са употребявали мъже за страната 16,9%, а за Добрич 6.2% и сме на 26 място в страната и 4 в региона. При жените, които никога не са употребявали алкохол 31,9% , и сме на 24 място  в страната и на 4  в региона.
Всеки ден употребяващи алкохол мъже за страната 10.4% , като първи са от област Видин 29.7%, за Добрич 16.0% и сме 7 в страната и първи в региона. Жените по този показател са 5 в страната и първи в региона. Най- много пият жените във Враца 8,1%.
Тематичните области, обхванати във въпросника на Европейското здравно интервю са разработени така, че произведената информация да удовлетворява както информационните потребности за управлението на системите на здравеопазване, така и областта на науката. Въпросите в Европейското здравно интервю са насочени към задоволяване на основните потребности от информация на ниво ЕС, като не се обхващат всички аспекти на здравето в детайли, което би могло да стане чрез специфични изследвания на национално ниво.
    От анализираните показатели можем да направим извода за здравословното състояние на добруджанеца, въпреки че употребява алкохол и пуши като добро, още повече , че за това говори показателя самооценка на здравето, където с 53.7% сме 4 в страната и 1 в региона.