* За мен бе неописуема емоция докато звучеше българският химн
* Не съм суеверна, но си имам любима плюшена играчка, която нося с мен
* Нежният пол е по-силен психически

Светлана Каменова Станева е родена на 26 юни 1990 година в град Добрич. От осем години спортува активно бокс. Началното си образование започва в основно училище  "Стефан Караджа", тогава идва и любовта й към този спорт. След това отива в Природо-математическата гимназия "Иван Вазов". В момента е първа година студентка в Национална спортна Академия "Васил Левски". Освен спорта, обича да ходи на риболов, да чете и да гледа исторически разработки и филми.

- Кой са най-големите Ви успехи в бокса? Постиженията, с който най-много се гордеете?
- Има две важни постижения в моята спортна кариера -европейска титла при девойките и титла на страните-членки на Европейската общност. Не мога да разгранича кое от двете е по-голям успех, защото бяха в рамките на шест месеца и не смятах, че силите ми ще стигнат. Щастлива съм обаче, че дългогодишният ми труд се увенча с успех.
- Имала сте щастието химнът на Република България да звучи във Ваша чест. Какво е усещането, какви са чувствата в този момент?
- Убедена съм, че всеки истински българин трябва да се чувства горд, когато чуе химна на Република България. За мен беше нещо неописуемо като емоция. Бях не просто развълнувана, но и в екстаз, ако мога така да го нарека. Невероятно е, когато знаеш, че всичкото твое старание и желание за победа е удостоено с химна на собствената ти страна.
- Кои са най-тежките моменти по време на едно състезание?
- Има доста тежки моменти не само по време на едно състезание, но и в самата подготовка. Напрежението е неописуемо огромно и човек трябва да се съсредоточи максимално към игнорирането на ненужните дразнители. Всеки те дърпа на една страна и ти казва, че трябва да победиш. Но никой не пита добре ли си, можеш ли, как се чувстваш физически. В такива моменти лидерските качества се проявяват и със спокойствието си помагаш на другите да избегнат така наречена предстартова треска.
- Имате ли някакъв свой личен специален ритуал или предмет, за които вярвате, че Ви носят късмет на състезанията?
- Имам любима плюшена играчка, която нося с мен дори и на изпити. По принцип обаче мога да кажа, че не съм суеверна.
- Как се случи така, че влязохте в бокса - един традиционно възприеман като мъжки спорт?
- Всичко се зароди в началното училище. Мога да кажа ,че не бях доста послушно дете, редовно се биех с момчетата. И поради тази причина моите родители решиха да повлияят по някакъв начин върху тази моя излишна енергия. Те се познаваха с моя треньор Михаил Георгиев и така започна всичко. Не съжалявам, че започнах с този мъжки спорт, защото получих уважението на всички.
- Кои са големите имена в бокса, пред които се прекланяте?
- Възхищавам се на Мохамед Али, който е един рационален и уникален боксьор. С прецизността по време на мач и перфектната си техника за мен той е най-великият за всички времена. От българите се възхищавам на Ивайло Маринов и Деси Кирова (Дейзи Ланг).
- Мъжко момиче ли е Светлана Каменова?
- Зависи до каква степен е това "мъжкото". Вярвам в равнопоставеността на половете и не смятам, че трябва да свеждам глава пред силния пол. Напротив, амбицирам се да покажа, че нежната страна, нежният пол всъщност е по-силен психически. Това, смятам, е от голяма полза не само в спорта, но така също и в живота.
- По какъв начин разпускате след напрегнато състезание? Кои са любимите Ви занимания през свободното време, с които преодолявате умората и напрежението?
- Обичам да излизам приятели и да ходя за риба, ако са подходящи условията, естествено. Психическото разтоварване е наложително, защото прекаленото напрежение води до негативни последици. А и за един млад човек е просто необходимост да се забавлява.
- Мечтаната титла? Може би, световен шампион?
- След като официално женският бокс бе приет в олимпийското семейство, се стремя към олимпийска титла. Тя е мечта за всеки един спортист и се надявам да успея в това начинание. Безспорно, пътят е дълъг и "мъчителен", но има достатъчно време за подготовка.

Разговаря Велина ВЛАЙКОВА