Дивата и красива Ралица Кирилова от приключенското шоу “Сарвъйвър” даде специално интервю за vip-bg.info, където разкрива подробности за живота си след оцеляването във Филипините, за голите си снимки, за новото си гадже, за…, абе ще прочетете. Бившата фоторепортерка си спомни и за някои от опасните си папарашки подвизи.

Снимка: FHM

- Какво се случва с теб, Ралица?

- Да се случва, да се случва, какво да се случва /смях/ . Търся нещо да намеря работа, добре платена, разбира се.

- За 10 –20 хиляди на месец.

- Е… Това в България не може да се случи никога. Трябва обаче наистина да е добра работата, станала съм по-капризна.

- Много готини снимки си правиш напоследък…

- Съвсем случайно се видяхме с Жоро Неделчев веднъж, той ме убеди да се снимам в списание FHM, нa което е главен редактор. Абсолютно за първи път правeх по-разголена фотосесия. Снима ме наскоро и бившата ми колежка Васила Андреева за “Труд”.

- Снимала си като фотограф, как е да се разголиш като модел?

Снимки: Васила Андреева, Труд

- Много е различно, много. Просто е огромна разликата. Преди, като съм снимала, съм казвала на модела: ”Успокой се, няма нищо страшно, мен ме няма…”. А аз бях пред обектива като сковано магаре. Поне в началото.

- Има ли еротична тръпка при такива снимки…

- Разбира се, че има такъв момент. Всяко начало е винаги една тръпка.

- До там,че да се възбудиш ?

- Еее,не, не. Чак до там не съм стигала. На първата сесия не можах да се отпусна. Снимките бяха в една боксова зала. Докато позирам гледам едно момче и едно момиче се боксират. Момчето нещо се загледа в мен и такъв й изпраска на момичето , че я събори на земята.. Нормално е да се разсее… Мен не ме интересуваше кой е в залата. Важното беше снимките да станат добри.

- Искаш ли пак да се снимаш? 

- Не знам дали пак бих се снимала разголена. Аз имам комплекс за тялото си и трудно бих си позволила пак да се снимам. Може би, ако сваля няколко килограма. Нали се снимах . Правим сделка. Снимам се още веднъж, но после пак да си стана фотограф. 

- Свалят ли те още по-яко след “Сървайвър”? 

- По принцип в социалната мрежа е лудница от покана за приятелства. На ден получавам най-малко 20 –30. Докато течеше “Сървайвър” бяха много повече” .

- Благодаря ти, че ме одобри.

- /Смях/. Абе, за теб дълго мислих .

- Неприлични предложения получаваш ли?

-Във мрежата, да, но веднага ги игнорирам, в живота не. Знаеш , че не съм такъв човек, че имам остър поглед, че не говоря много с хората. Явно се плашат.

Никой не е посмял да ти каже наживо, че иска да те чука? Айде, бе?

- Не, не, заклевам се. На теб щях да ти кажа.. 

- С другите сървайвъри виждате ли се?

- Често се виждахме, но откакто свърши предаването, не се виждаме много. Добре, че е Facebook, за да поддържаме контакт. Нормално е.. Реално, всички, които сме участвали сме много различни един от друг, пътищата ни няма как да се съберат.

- Кажи за гаджето....

- Имам гадже. Ура. Ние с него се познаваме отпреди “Сървайвър” , но се загаджихме след това . През август съвсем случайно се засякохме на улицата. Той дори не знаеше, че съм участвала в шоуто.

- Как се казва?

- Не може?

- Няма не може. Поне малко име

- Георги се казва..  

- Да не е победителят в “”Сървайвър”. Хванах те.

- 5 минутен гръмотевичен смях Не, разбира се. От пет месеца сме заедно, разбираме се много добре, но още се опознаваме. Постоянно сме заедно. 

- Липсва ли ти “Сървайвър”?

- Ужасно ми липсва.

- Кое по-точно?

- Това да станеш сутринта, да си вземеш кокосовия орех, да си го обелиш, да си го изядеш с кеф. Липсва ти това да се събудиш сутрин до океана, да си целия в пясък, да ходиш на игри, да се ядосваш, адреналина, емоцията, глада, мизерията...

- По екстремните неща влекат ли те още?

- Където има енергия, където има адреналин…Там съм

- А фоторепортерската работа…?

- Не, не ми липсва, въобще даже, но фотографията си е и мое хоби. Обичам да си снимам от време на време. Във вестника си бил навсякъде. Какво ли не си снимал и видял?

- Какво помниш най-ясно от работата си в “Нощен Труд” като фоторепортер?

- Първото нещо... е първият ден. 26-ти юли 2000 г. Ходихме по плажовете да снимаме спасителки, голи, полуголи. И нощните дежурства. По улиците, от колата, тайното снимане, явното снимане , бандити, полицаи…Тайното снимане, така че никой да не разбере , че си снимал е голяма тръпка. Това също е доза адреналин. Всъщност това беше чара на "Нощния Труд", когато аз работех. Ходех и по боеве, по убийства, където никога не си добре дошъл, да не говорим , ако си фотограф .

- Не те ли плашеше това?

- Напротив. Нали ти казах, щом е адреналин, давай го

- Чувствала ли си се застрашена?

- Един единствен път, но тогава бях наистина много изплашена. Трепереха ми краката. Бяхме отишли по сигнал , че е гръмнала газова бутилка. Оказа се, че складът, където е гръмнала са се правили разни други работи. Тогава си сложих негатива в сутиена. Затвориха ни и казаха: “Сега ще ви разбием, ще ви убием.” Оказа се, че там има дрога. Ужким било пекарна… Казах си, ако ще се мре да се мре … Накрая дойде полиция. Полицаите ме накараха да извадя негатива, филмчето да извадя. Аз обаче вече тайничко бях заредила друг. Извадих новия, показах го: "Ето осветен е." Дойдоха и пожарникари, които си пиха кафенце с тия дето ни заплашваха. Аз ги питам : “Как може да пиете кафе с тия. Каква е тая държава? Накрая полицаите казаха : “Айде, кой от където е".

Славчо Буземски