От тях, най-точното е следното: бивши страни от Организацията на Варшавския договор, безсмислено и прибързано разпуснат от нобеловия лауреат Михаил Горбачов, а също така възникнали в резултат разпадането на СССР полусъстоялите и несъстояли се държави като Грузия, Молдова или Латвия.
На тези големи по площ и огромни по геополитическо значение територии днес се развива нов процес. „Политическите елити” на тези държави публично и възторжено се наричат едни други „крадци” и „корумпирани”. В резултат на безкрайните взаимни ругатни и под влиянието на медиите се надига народния гняв.
Такива процеси протичат в Унгария, където лидерът на дясната опозиция Виктор Орбан нарича управляващите „социалистически крадци”. В Полша обвиняват в корупция тези, които дойдоха на власт с антикорупционни лозунги – партията „Право и справедливост” на братята Лех и Ярослав Качински. Същото се случва в Пр***тика, България, Румъния, Украйна и Молдова.
Минаха 20 години на свобода и демокрация, резултатите от тази свобода и откритото заливане между политиците с мръсотия все повече се разглежда с растящи раздразнение от „освободените от тоталитарния гнет млади европейци”. Те мислиха, мечтаеха и се надяваха, че са ги поканили в царството на свободата и благоденствието. Но нито Чехия, нито Словакия по качество на живота дори не догонват социалистическите времена.

http://www.focus-news.net