Лидерите на ЕС пристигат в четвъртък в Брюксел за среща на върха, доминирана от дълбок икономически песимизъм и разногласия за това как да се запази единството в ЕС, който е обхванат от най-тежкия "политически срив" от 90-те години.

Високопоставени дипломати се страхуват, че ЕС е сериозно засегнат от слаб растеж, "отровни" банкови дългове, гръцката криза и ожесточени бюрократични битки, разпалени от Лисабонския договор.

"Трудно е да се види как може да се измъкнем от тази мрачна ситуация и е много разочароващо, че изпълнението на Лисабонския договор предизвиква толкова много вътрешни борби", каза високопоставен европейски дипломат.

Налице е засилващо се безпокойство, че 20 години след своето обединение Германия, страната с най-голямото население и най-силната икономика в Европа, заема все по-отбранителни и националистически позиции, с което прави невъзможно вземането на решения в ЕС.

"Берлинската република е по-вглъбена в себе си и по-малко склонна да бъде в авангарда на европейската интеграция, отколкото беше Бонската република", каза Томас Клау от Европейския съвет за международни отношения. "Налице е и смяна на поколенията. Вече е старомодно да бъдеш инстинктивно проевропейски настроен", заяви той.

Преди срещата на върха Германия се противопостави на предложения за оглавяван от ЕС спасителен план за Гърция във време, когато южноевропейската страна, която е член на еврозоната, се бори да плати лихвите по големия си държавен дълг. Германската канцлерка Ангела Меркел се тревожи, че оказването на помощ на Гърция ще разгневи германското обществено мнение и ще наруши "клаузата, изключваща спасителните планове" в сегашния договор на ЕС, предизвиквайки правни предизвикателства.

"Когато беше създадено еврото и Германия загуби Бундесбанк, на германската общественост беше обещано, че никога няма да й се налага да спасява лекомислени средиземноморски държави", каза висш служител на ЕС. Германия настоява част от цената за евентуално спасяване да бъде промяна в договора, даващ на Брюксел нови правомощия по икономическата политика и представляващ сериозно главоболие за задаващото се правителство на британските консерватори, които обещават, че ще свикат референдум.

"Едно по-силно икономическо управление ще има средносрочни последици за всички, включително Великобритания. Налице са германски доводи за нуждата от промяна на договора, никой друг не иска това", каза високопоставеният дипломат.
Берлин е също така бесен заради френските искания Германия да отхлаби икономиката си базирана на традиционно ниски заплати и строги ограничения на държавните разходи, за да засили вътрешното потребление, като така стимулира икономиката на ЕС.
"Те се чувстват притиснати и нещата не отиват на добре. Германците не обичат някой да им казва как да ръководят икономиката си, която смятат за исторически успех", заяви високопоставен дипломат.

Усещането за криза се засили вчера (сряда), след като френският президент Никола Саркози заплаши с нова политическа война заради лансираните от Великобритания планове за съкращаване на субсидиите на ЕС за селското стопанство, лъвският пай от които отива при френските фермери.
"По-скоро съм готов да предизвикам криза в Европа, отколкото да приема разрушаването на Общата селскостопанска политика. Няма да позволя нашите ферми да загинат", каза той.
dir.bg