Добричкият окръжен съд потвърди решението, с което Районен съд – Добрич, е осъдил Националната здравноосигурителна каса да заплати на ЕТ „Инидивидуална практика за първична медицинско помощ д-р Петър Д.” сумата от 5 262,50 лв., представляваща дължими на лекаря възнаграждения по договори за оказване на извънболнична медицинска помощ за 2007 г. и 2008 г., начислени лихви в размер на 759,67 лв. и сторените по делото разноски.

Средствата по основната сума са използвани за медикодиагностични дейности и специализирани медицински дейности, назначени извън разрешените надвишения.

Делото в първоинстанционния съд е образувано по искова молба на ЕТ „Индивидуална практика за първична медицинска помощ – д-р Петър Д.” Той претендира за удържани от РЗОК – Добрич, 5 262,50 лв. През август 2007 и януари, април и юни 2008 г. лекарят е получил четири писмени покани, а през октомври 2008 г. и две писма, с които РЗОК го уведомява, че е надхвърлил с определен брой и стойност определените му регулативни стандарти и се иска той да възстанови тези суми. Въпреки възраженията на джипито, ТР РЗОК – Добрич е удържала сумата от полагащите му се възнаграждения.

На 07.12.2009 г. Районен съд – Добрич, е осъдил Националната здравноосигурителна каса, ТР Районна здравноосигурителна каса Добрич, да заплати на ЕТ „Индивидуална практика за първична медицинска помощ – д-р Петър Д.” търсеното възнаграждение. НЗОК е обжалвала това решение пред въззивния съд с аргументи, че институтът на регулативните стандарти/медицинските направления/ не е отменен, независимо, че за 2007 г. и за 2008 г. няма сключени Национални рамкови договори и за двете години са се прилагали условия и правила, приети от Управителния съвет на НЗОК. На нея е било възложено да определя за всяко тримесечие броя на назначаваните от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ медикодиагностични дейности и специализирани медицински дейности. ЕТ „ Индивидуална практика за първична медицинска помощ – д-р Петър Д.” е бил уведомен за извършеното от него превишение, но не бил възразил писмено. Според Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2007 г. и 2008 г. и Националния рамков договор за 2006 г. изпълнителите на медицинска помощ са длъжни да възстановят стойността на превишението и това е било записано в индивидуалния договор на лекаря за двете години.

Адвокатът на лекаря оспорва основателността на тези възражения, защото с издаването и надвишаването на медицински направления, доверителят му не е усвоил тези суми, а „е издал направления на своите пациенти, за да получат адекватна, специализирана медицинска помощ и да бъде извършено даденото изследване, т. е плащането на това надвишение е отишло при съответния специалист и медицинска лаборатория”.

Добричкият окръжен съд споделя изцяло правните изводи на Районния съд, че лекарят е изпълнил задълженията си по сключените за 2007 и 2008 г. договори с НЗОК, но дължимото възнаграждение не му е било заплатено съобразно обема на извършената дейност. Въззивният съд намира за неоснователно възражението на НЗОК, че институтът на регулативните стандарти не е бил отменен. Съдът посочва, че индивидуален договор не може да бъде сключен при условия,  по неизгодни от приетите с Националния рамков договор. С решение на петчленен състав на Върховния административен съд от 2006 г., текстове на Националния рамков договор 2006 г., отнасящи се именно до ограничаването на регулативните стандарти до определен брой, са отменени като противоречащи на Конституцията на България, Закона за здравното осигуряване и Закона за нормативните актове. След отмяната на тези текстове не е налице основание за определяне на регулативни стандарти и лимитиране на медицинската помощ. С решение от 2008 г. Върховният административен съд е постановил още, че не е съществувала правна норма, даваща право на УС на НЗОК да определя условия, заместващи НРД за 2007 г. и 2008 г., когато такъв не е сключен по реда и в определения в Закона за здравното осигуряване срок, и издаденият от УС на НЗОК акт е нищожен.

Решението на Добричкия окръжен съд може да бъде обжалвано пред Върховния съд.