Известно е, че жената има по-силен инстинкт за самосъхранение, отколкото мъжа, и е трудно да си представим как една млада, здрава жена може да взриви себе си заедно с околните. Всъщност никога няма да разберем, ако не познаваме техния манталитет и история.

Във всеки от руските пътнически самолети Ту-154 и Ту-134, които бяха взривени на 24 август, имаше по една чеченка. Досега роднини не са потърсили телата им. Предполага се, че взривът на борда на Ту-134 е бил осъществен от Аманат Нагаева, тъй като единственият разкъсан труп сред останките на самолета бил нейният. Другата чеченка - Саджита Джебирханова, се качила в последния момент на Ту-154 и седнала на място, близо до опашката на самолета. В откритите части от тялото й са намерени следи от взривното вещество хексоген. Двете обаче не са били сами. В. "Известия" пише, че в терористичната група на двете чеченки влизат още две жени - сестрата на Аманат Роза Нагаева и Марям Табурова, които са пристигнали заедно с тях в Москва от дагестанския град Хасавюрт с автобус.

Вечерта на 31 август жена камикадзе се самовзриви пред станция Рижская на Московското метро, като уби 10 души и рани най-малко 51. Има вероятност това да е Роза Нагаева, сестрата на Аманат, заяви пред агенция "Новости" източник от разследването. Разпознаването е затруднено, тъй като от нея е намерен само един крак. Останала е още една шахидка, която може да извърши терористичен акт в най-скоро време, опасяват се от спецслужбите. Съществува версия, според която Нагаева и Джебирханова не са участвали в терористичните актове. От техните документи може да са се възползвали други чеченки, чиито фамилни имена са фигурирали в базата данни на руското контраразузнаване.

Отрядът на шахидките, създаден от Шамил Басаев, получи в руската преса наименованието "Черните вдовици". Това са жени и сестри на чеченци, изчезнали, убити или загинали в бой с федералните сили. Те избират смъртта на камикадзета, за да демонстрират силата на своята съпротива. Обикновено слагат експлозив в специален пояс или сядат в камион, натъпкан с взривно вещество, и нанасят удар по определен обект. Басаев разполага в момента с 35 "живи бомби". На отряда на "Черните вдовици" се приписват редица терористични актове - взривът на военен автобус в Моздок, покушението срещу бившия чеченски президент Ахмад Кадиров на 9 май т.г., взривът на летището в Тушино по време на рокфестивал на 5 юли миналата година, когато две чеченки се смесиха с тълпата и се взривиха.

За шахидките се заговори най-вече след трагедията, която се разигра през октомври 2002 г. в Театъра на Дубровка в Москва по време на мюзикъла "Норд-ост". Тогава руските спецчасти ги убиха, преди да успеят да се взривят. "Всички те бяха независими, дръзки, красиви, може би защото бяха много млади - разказва Лилия Михайловна, една от потърпевшите зрители в театъра. - В известен смисъл тези млади момичета преживяваха своя звезден час. Те чувстваха своята значимост, разбираха, че може би за първи път в живота им ги уважават и се страхуват от тях."

Сред убитите "черни вдовици" в театъра били Фатима и Хаджихад Ганиеви, сестри на Рустам Ганиев - един от подчинените на Шамил Басаев и организатор на много терористични актове. Тяхната сестра Раиса се обърнала за помощ към федералните сили. Тя заявила, че нейният брат Рустам я карал насила да се приобщи към уахабитите, а после да стане и камикадзе, т.е. да повтори участта на своите сестри. Три месеца преди нападението срещу Театъра на Дубровка Ганиев настоявал двете му сестри да приемат уахабизма, а месец преди трагедията насила ги извлякъл от къщи. По данни на следствието Рустам получил от Басаев по 1500 долара за всяка, съобщава Интерфакс. Семейство Ганиеви имало 10 деца, от които живи останали само 4. Родителите с всички сили се противопоставяли на това, децата им да попаднат под влиянието на уахабитите. Но въпреки всичко синовете им били въвлечени в незаконни въоръжени формирования, като трима от тях загинали в боевете през втората чеченска война.

"Когато мъжът загине, вдовицата има две възможности - разказва руски офицер, участвал в антитерористични операции, - да остане у негови роднини и да престане да бъде жена, или да отиде, където й видят очите, но детето расте и се възпитава в семейството на съпруга й. Майката няма право на глас."

Като пример той посочва историята на Зарема Мужихоева. Баща й починал, когато била съвсем малка. Мъжът й загинал в първата чеченска война, когато тя била бременна с дъщеря си. Домът й в Бамут бил разрушен по време на боевете. Тогава тя грабнала детето си и отишла да живее при свои далечни роднини. Зарема опитала да намери начин за съществуване, но нищо не се получило. Не могла да си намери работа и живеела в пълна нищета. В този момент при нея дошла позната, която й предложила да реши всичките й проблеми - да плати дълговете й, да й даде пари за строителство на нов дом, да обезпечи дъщеря й. Всичко, което се изисквало от Зарема, било да избере пътя на Аллаха. Зарема се съгласила. Бойците на Шамил Басаев я отвели в едно планинско селце, където тя живяла близо месец. Когато подготовката завършила, тя с още няколко девойки заминала за Москва и престояла известно време в селище на няколко километра от столицата. Накрая настъпил денят, когато й казали, че трябва да изпълни волята на Аллаха. Дали й черна чанта с 1,5 кг пластид и детонатор. Зарема бродила няколко часа по улиците и накрая влязла в едно кафене. Но не успяла да натисне бутона на детонатора, тъй като била задържана навреме от милицията. www.novinar.net