Най-критикуваният текст бе записан в чл. 17 от закона за републиканския бюджет. Той гласи, че при нови по-лоши прогнози за развитие на икономиката спрямо първоначално заложените, правителството може да намали разходите по републиканския бюджет под утвърдения им размер. Недоволството на опозицията произтичаше от това, че на практика кабинетът получава власт сам да променя параметрите на бюджета, без да иска разрешение от парламента. Въпреки, че от самото начало правителството допускаше текстът да бъде обявен за противоконституционен не се отказа от него. Според източници от Министерство на финансите, досега не са вземани решения на основание чл. 17, но дори и да бяха направени, решението на конституционният съд не ги отменя, а задължава кабинетът да ги спазва от този момент занапред. Засега няма яснота дали ще се правят промени в закона за бюджета, които да отразят отхвърлянето на чл. 17, но според представители на министерството не сеизключва подобен вариант. За противоконституционна бе определена и част от разпоредбата на чл. 2, ал. 5. Противоконституционният текст дава право на правителството при нужда да увеличи субсидията си за органите на съдебната власт дори с риск да увеличи предварително заложения дефицит в републиканския бюджет от 1.516 млрд.

Алинея 2 от параграф 27, която също позволява на правителството да увеличи дефицита по републиканския бюджет (в размер на 1.516 млрд. лв.), но този път с цел да направи допълнителна субсидия към бюджета на Държавното и обществено осигуряване също бе определена като противоконституционна. Бюджетът на съдебната власт, както и този на Държавното обществено осигуряване са самостоятелни и имат собствени приходоизточници. Републиканският бюджет пък субсидира дефицитите, които възникват в тези автономни бюджети, защото разходите им винаги се оказват, по-високи от постъпленията. Основни приходоизточници в републиканския бюджет пък са преките и косвените данъци, които държавата събира. Текстовете, които Конституционният съд обяви за противоконституционни бяха вписани и гласувани с идеята ако съдебната власт или Държавното обществено осигуряване опрат до извънреден дефицит, той да се покрие със допълнителни средстваот републиканския бюджет. Раздуване на дефицита по него пък можеше да се избегне именно с икономиите, които се правят наоснование чл. 17.

http://lex.bg