* 7 април - Ден на здравния работник: РЕФОРМАТА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО - БОЛЕЗНЕНА, НО НЕОБХОДИМА

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-05-08 @ 10:38 EEST

* 7 април - Ден на здравния работник: РЕФОРМАТА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО - БОЛЕЗНЕНА, НО НЕОБХОДИМА

2010-04-07 @ 16:24 EEST

Председателят на Районната лекарска колегия в Добрич д-р Демир Демиров пред НДТ

- Д-р Демиров, днес в по-голямата част от страната вместо на празнуват Световния ден на здравето и Деня на здравния работник, работещите в системата на здравеопазването ще протестират. Какви са причините за първи път от началото на демокрацията да се стигне до такива действия?
- Инициативата за протестните действия е на 15-20 малки болници, които са пред затваряне поради простия факт, че нямат работещи хора, нямат работещи лекари. Може лекарите да ги има на хартия, но де факто ги няма. Естествено, гилдията е обединена, че трябва да се протестира, защото има и много други проблеми. Най-големият е, че системата не се реформира. След 2001 година реформата спря. Много е хубаво да си на работа, някъде да получаваш една хубава заплата и да извършваш ражи-речи амбулаторна дейност. Да си стоиш вечер в къщи, а всичко, което е тежко и е за болница, да го препращаш. Предложението и на Българския лекарски съюз, и на Министерството на здравеопазването е малките болници да се обособят като медицински центрове с по 10 легла с до 48 часа обслужване. Дори и при тежки метеорологични условия те ще могат да поемат необходимия контингент от болнично лечение. Необходимо е да имат по две линейки, едната от които високопроходима, и да се назначат петима шофьори.
- Със закриването на малките болници няма ли много да се натоварят големите? В по-малките населени места броят на здравно неосигурените е голям и тези хора ще се насочат към големите, областни болници. Няма ли да са им в тежест?
- Големите болници няма да бъдат много натоварени, защото хората от малките, които се нуждаят от болнична помощ, са единици. Те и по принцип от години идват на лечение в големите болници, тъй като малките нямат необходимия квалифициран персонал 24 часа в денонощието. А медицината не е от 8 до 13 часа. По отношение на социално слабите има практика и болниците си вземат парите за тяхното лечение, но в малка част. А се оказва, че голяма част от тях имат имоти, карат лъскави коли. Но това е работа на държавата, а не на здравните работници. Проблемът със събираемостта е на събирателните агенции и на касата, а не на медицинските заведения.
- На два пъти през последните месеци средствата на личните лекари, на лечебните заведения бяха забавени. Смятате ли, че това се дължи донякъде на световната финансова криза или е отношение на управляващите към медицинските работници?
- Най-вероятно тези забавяния са в резултат на кризата, както и в други области в цялата държава. Мое лично мнение е, че това не е отношение към работещите в здравеопазването. Въпреки че това не се отразява добре. Защото излиза, че най-натоварените, най-отговорните звена трябва да чакат за парите си, и то за реално изработени средства. Не може да ни изкарват престъпниците на страната. Лекарското съсловие не е съсловие на престъпници, а на много отговорни хора. Лекарският труд в големите болници и много тежък и от години не е финансиран. Защо никой от джипитата и от доболничната помощ не иска да дойде да работи в болницата? Защото няма нощен труд, няма разположения, няма графици, а заплатата е по-висока. Не казвам, че джипитата и в доболничната помощ вземат много. Но за най-тежките случаи, където наистина се искат много грижи и своевременно лечение, заплащането не е адекватно. `
Говори се за вдигане на наемите на джипитата. Това не е добро и ще доведе до закриване на практики и намаляване качеството на здравеопазването. Всяко джипи може да си намери по-евтино място, а построените вече поликлиники да станат търговски центрове. Джипитата не са толкова богати, особено в условията на криза. По данни от м. г. една трета от записалите се при тях пациенти не са здравно осигурени. Въпреки всичко няма джипи, което да не е прегледано и да е изгонило пациент.
- Продължава ли тенденцията все повече лекари, медицински сестри и въобще - медицински работници, да напускат страната?
- Да. И тя няма как да не продължава. Никой млад човек, хвърлил много усилия в обучението си, не желае на работи за 400-500 лева. Мога да цитирам млади колеги, които идваха м. г. да търсят работа в болницата в Добрич. Обясних им, че ще имат много работа, че ще научат много неща. Но когато им посочих, че ще получават по 400 лева на месец, единият ми каза: "Че на мен сега нашите ми дават толкова"... Освен всичко има спънки и в следдипломната квалификация. Отпускат се много малко бройки за държавна поръчка. Има и изискване по време на квалификация да се работи в университетски клиники, без заплата, без осигуровки и срещу заплащане. Ние - лекарите в големите болници, работим и бутаме по инерция. Средната възраст много се увеличи. Поради високата възраст след 10-тина години няма да има кой да ни лекува. Отлив има и заради тези 100 лева, които се дават за дежурство в Спешните кабинети в малките градчета. Там има по 4-5 посещения за 12 часа. Хората, които работеха в Спешно отделение на болницата в Добрич, отидоха там. Защото болницата в Добрич може да заплаща по около 60 лева на дежурство. А прегледите са по 30, до 50-60 в почивни дни на смяна на лекар... А в месеците с много празници почти не може да се върже графикът.
- Д-р Демиров, набелязахте основните проблеми пред родното здравеопазване? Как могат да се решат те?
- Трябва да настъпва реформата и колкото по-бързо - по-добре. Трябва да има диференциране на заплащането - по принцип, а и вътре в самите болници. Не може шефът на хирургия да получава възнаграждение колкото шефа на физиотерапия. Време е държавата да поеме функциите си - да стане, а не само да се говори. Трябва да бъде въведено остойностяване на медицинския труд и да се заплаща за извършена дейност, а не на калпак, на парче или нещо такова. Промяната трябва да се направи - тя е болезнена, но е необходима. Добрият лекар се търси и ще се търси. Той няма основание да се притеснява и няма притеснение за работното си място.
- Въпреки липсата на поводи за празници, какво ще пожелаете на работещи в сферата на здравеопазването на днешния 7 април?
- Може да благодарим за всеотдайния труд на колегите и на всички медицински работници. И да им пожелаем да са живи и здрави! И дано да дочакат реформата на работните места, на които са в момента. И нека обществеността не вижда в тях престъпници в бели престилки, а да оцени труда им.
Разговаря Мариела БОНЧЕВА

Сходни връзки
Още от Здраве

* 7 април - Ден на здравния работник: РЕФОРМАТА В ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО - БОЛЕЗНЕНА, НО НЕОБХОДИМА | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats