Пред НДТ директорът Юлияна Герасимова, която говори за всички климентовци с много топлина и гордост
30 години от създаването си отбелязва СОУ “Свети Климент Охридски” в Добрич или, както всички го наричат, Училището по изкуства.
Три десетилетия, изпълнени с:
усмивките на хиляди безкрайно талантливи ученици
професионализма и всеотдайността на учителите
неизброимите награди, обичта и дори сълзите в очите на признателната публика у нас и в чужбина
амбициите да се покоряват нови върхове
Пред НДТ директорът Юлияна Герасимова, която говори за всички климентовци с много топлина и гордост
-Г-жо Герасимова, Вие сте от основателите на СОУ “Свети Климент Охридски” и познавате неговата 30-годишна история до последния детайл. Кога училищетопосреща своите първи ученици и какъв е неговият облик тогава?
-Да, аз наистина съм, така да се каже, историята на СОУ “Св. Климент Охридски”. Училището отвори врати на 15 септември 1979 г. като основно, а първият директор бе Димитър Илчев. В началото се учеше на три смени в сградата на ОУ “Панайот Волов”. През декември същата година се нанесохме в сградата, в която сме и досега. Колегите, които сме основали училището, буквално сме и негови строители – строили сме физкултурния салон, пренасяли сме тухли и т.н.
За пет години училището вече имаше 3000 ученици и учехме в три сгради – нашата, тази на Спортното училище и в Хуманитарната гимназия. Ръководството тогава беше от директор и петима заместници.
След петата година ръководството пое Савка Йовкова. Държа да отбележа, че най-големи заслуги за създаването на профил “Музика”, което се случи преди 25 години, имат Жулиета Капитанова и Димитър Илчев. Впоследствие – когато аз станах директор, въведохме обучение по изобразително изкуство и хореография.
-Убедена съм, че е безкрайно вълнуващо пред очите Ви да е минало цялото развитие на училището – от неизбежните трудни моменти до многобройните успехи на талантливите възпитаници у нас и в чужбина.
-- Да, наистина е много вълнуващо. Ако се попитаме, къде човек прекарва повече време от живота си, то това е на работното място – за съжаление или за радост. За мен е радост, винаги ми е доставяло огромно удоволствие да работя в това училище. Научила съм доста неща за управлението и от двамата директори преди мен – Димитър Илчев и Савка Йовкова. Към тях аз и моите колеги изпитваме много приятелски чувства и винаги те са участвали в нашите юбилейни тържества.
-Къде е разковничето за неповторимия дух на климентовци? За онази уникална атмосфера, която се усеща от всеки, които прекачи прага на училището.
-Разковничето е в приемствеността. Нашите ученици се връщат при нас и продължават да съхраняват и пренасят през годините неповторимия възрожденски дух на училището. Приемствеността е основен фактор за стабилността и авторитета на СОУ “Св. Климент Охридски”, тя е стил на управление и работа. В момента наши възпитаници са и преподаватели. Те се връщат и цикълът се затваря. Всъщност аз мечтая за това повече млади, интелигентни, умни млади хора да се върнат в българското училище. Засега ние се радваме на такова връщане.
-Какви са децата на СОУ “Св. Климент Охридски”?
-Смея да твърдя, че нашите деца са по-различни от останалите. Атмосферата на изкуството ги прави по-различни. Целта на обучението при нас е не всички те да станат професионални музиканти, художници, хореографи. Стремим се да възпитаме млади хора, които са подготвени за всички житейски ситуации и знаят как да се държат, да оценяват изкуството, което им се поднася в концертната зала, художествената галеря, театъра... А другите, които са благословени да имат наистина голям талант, те постоянно прославят училището ни, града ни, дори и държавата ни. Нека спомена за “Златния Орфей” и Савина Василева, за “Мюзик Айдъл” - и Кремена, Гергана, Валя, Мария, Елена, Аделина, за Дамян Попов, фолк певиците Преслава и Димана. Всички те са наши възпитаници. Също така, италианската телевизия “RaiDue” излъчва записи на наши изпълнители и състави – Кремена Димитрова, камерния ни оркестър. Много наши ученици са преподаватели във висши музикални училища в Швейцария, Австрия, Италия, Турция и т.н.
-В какво се изразяват усилията на ръководството и целия колектив училището непрекъснато да се развива и да отговаря на новите потребностти на съвременното общество?
-Със сигурност ние постоянно търсим новостите в обучението по изкуства. Често ми казват: “Училище “Свети Климент Охридски” не е това, което беше”. Не е, разбира се. И не трябва да бъде. Вече обучаваме децата в нови специалности – компютърна обработка на звук, студийни техники, звукозапис, компютърен дизайн, мода, фотография и т.н. А нивото на обучение е показателно за това, че почти няма конкурс, фестивал – национален или международен, от който нашите да не се върнат с награди.
-Наричат ви “Училището по изкуства”, въпреки че официално нямате такъв статут...
-Всички ние сме благодарни на вас, журналистите, за това, че оценявате нашето училище и го титуловате училище по изкуствата.
Много ми се иска СОУ “Св. Климент Охридски” да бъде общинско училище по изкуствата. Всъщност, на всички би ни се искало вниманието към надарените и талантливи деца в Добрич – не само в областта на изкуствата, да бъде по-голямо отстрана на всички – община, политици и т.н. В тази връзка бих искала да отбележа факта, че деца, които са спечелили национални конкурси, включени в специален списък на Министерството на образованието, получават стипендия от община Добрич. Това е една съществена помощ за тях и техните семейства.
-Днес е кулминацията на юбилейните чествания. Какво предвиждате?
-В 18 ч. тази вечер в зала “Добрич” е началото на нашия голям юбилеен концерт, в който ще прозвучи музика от различни жанрове. На сцената, освен нашите възпитаници, ще излязат още Професионалният фолклорен ансамбъл “Добруджа” и Духовият оркестър на Добрич. Преди това – още от 16 ч., пред залата нашите възпитаници ще посрещат гостите и ще създават добро настроение за добричлии – духовият ни оркестър, мажоретният състав, децата от хореографските ни паралелки.
-Вашето пожелание по повод юбилея към възпитаниците и преподавателите на училището?
-Пожелавам на всички да са здрави. На учениците – да са все така амбициозни и изпълнени със стремеж към нови и нови успехи. На колегите – да са все така всеотдайни. Аз съм благодарна и горда, че работя с такъв колектив.