Вали.Дъждът ми напомня за
всяка една пареща сълза,
изплакана от мъката ми за теб.
Гърми.Гръмотевицата ми напомня за
злобата ти,която разби влюбеното ми сърце.
Святка.Светкавицата ми напомня за
горещата искра в очите ми когато те зърнах.
Ветровито е.Вятърът ми напомня за
сухия ти,предизвикателен поглед,
проникващ в мен
и каращ кипящата ми кръв за замръзне.
Но теб те няма.Остана
в дъждовна капка,лежаща по чадъра ми ,
в гръмотевица ,оглушаваща съзнанието ми за твоето лице,
в светкавица,разкъсваща мисълта ми
за топлия ти,но и студен глас
във вятър,играещ с наивните ми чувства и
всяка трепереща клетка в тялото ми.
Ти остана в бурята зад многоликия прозорец…
Теодора Недкова, лит. Клуб "Николай Хайтов" при СОУ "П.Р.Славейков" с ръководител Генка Петрова