Александра Красимирова, лит. клуб "Николай Хайтов"
Вятърът е пощальон, носи ми писма той - милион. Всеки път след дъжд във пощата домашна, той писмо ми праща. Щом отворя си го аз, грейва в миг дъга пред нас, бликаща от лист хартия, истинска добра магия. И със всяко писъмце топли моето сърце. Ветре, ако можеш, помогни- надникни в мечтите ми. Ако с тебе ги догоним, ще почерпя със бонбони.