Освен тях отглеждам момиче на 13 години, като доброволен приемен родител /по чл. 26 от Закона за закрила на детето/. След като подадох молба по надлежния ред, получих  в отговор  заповед от 30.01.2009 г. на директорът на дирекция „Социално подпомагане” гр. Добрич, с която отказва месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/ за двете ми рождени деца, поради надвишаване на определения в нормативната уредба средно месечен доход на член от семейството.  Ръководителят на институцията мотивира отказа си, като при изчисляване на годишния ми доход включва като доход сумата, която ДАСП дава за отглеждане на приемното дете / тя е строго определена единствено и само за издръжката му/ , а  когато определя средномесечния ми доход го изключва от броя на членовете на семейството.

Провокиран от липсата на логика в подобно решение и  нежеланието на институцията да вникне в конкретния случай и в същността на закона обжалвах  тази заповед пред Административен съд – Добрич.

На 22.05.2009 г. Административен съд – Добрич, отмени заповедта на директора на дирекция „Социално подпомагане”. Първата съдебна инстанция намери възражението ми за основателно с аргумент, че с промяна на Закона за семейните помощи за деца, обнародван в бр. 21 на Държавен вестник от 2006 г., е „въведено правилото, че при определяне поредността на децата за целите на закона се вземат предвид всички деца: родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, както и настанените за отглеждане по реда на чл. 26 от ЗЗД. В конкретния случай в семейството е настанено дете по реда на чл. 26 от ЗЗД, което съгласно влязлото в сила решение за настаняване е настанено за отглеждане в семейна среда. Това води до извода, че детето става част от семейството на приемния родител/родители. Обратното би означавало, че детето, настанено в приемното семейство се ползва със защита в по-голяма степен, която поставя родените в семейството деца в по-неблагоприятна позиция, каквато едва ли е целял законодателят”.

На 13.05.2010 г. решението на Административен съд – Добрич, бе потвърдено от Върховния административен съд като правилно и влезе в сила.

Обръщам се към националните медии защото съм  безкрайно разочарован от отношението на ДАСП. Потвърждаването на правдата ми коства много нерви и  загуба на време и средства. България е от малкото страни в ЕС , в която няма т.н. детски съдилища и поради това в случаи като този родителите заплащат всички такси на  държавата при воденото на дела срещу нередностите в същата тази държава. Същевременно изразходвания ресурс, като загуба на работно време и пари в конкретния спор от страна на ДАСП, както при всички подобни случаи са за сметка на данъкоплатците. Неприятното е, че тази ситуация е на всички нива. За да спестим средства на държавата и да не водим нескончаеми дела, предложих  в писмо от 13.11.09 г. до  директора на Агенцията да оттеглят касационната си жалба пред Върховен административен съд, за съжаление отговора на г-н Ивайло Иванов беше категоричен – ще решава съда. Бих задал въпроса: Ако бях загубил делото, щях да си платя разходите по него, включително и тези на ДАСП, в обратният вариант обаче разходите се поемат от държавата, т.е. от всички нас като данъкоплатци, което ме води до мисълта,  че  това може да се повтаря безнаказано до безкрайност. Потвърждение за това е наскоро спечеленото дело от аспирантите за признаването им за студенти.  От друга страна съчувствам и на социалните работници по места, които вероятно в стремежа си да не сбъркат отиват до  крайности. Висшестоящият орган - ДАСП,  според мен би трябвало да е на по-голяма висота, защото законът и правилникът за приложение са писани от неговите експерти……. 

Моето мнение е, че е сбъркана изцяло логиката при отпускане на помощи за деца. Смятам, че тази сума трябва да бъде предоставяна като надбавки, стимулиращи раждаемостта и отглеждането на деца в семейна среда, а не като помощи, така както е в цяла Европа без доказване на доходи, без ежегодни молби, бележки за това и онова и т.н. Второ, дирекция  „Социално подпомагане” няма реална представа за финансовото състояние на дадено семейство, защото взема предвид дохода му за една година назад. Така тя предоставя помощи за минал период, когато семейството е имало нужда от тези средства. Но към момента на получаване на парите, може да е отпаднала тази необходимост. Възможно е да се получат периоди на недоимък, а да се предоставят пари, когато семейството е решило проблемите си.

Неадекватното поведение на институциите провокира приемните родители да създадат Национална асоциация по приемна грижа, в която имам честа да членувам и участвам в Управителния й съвет. Целите на организацията са да популяризира приемната грижа, с което да подпомага държавата, и да оказва морална и юридическа помощ на приемните семейства, които имат подобни затруднения.

                                                        Илия Илиев