Един въображаем диалог Разговора записа Женя Панайотова от ПМГ „Иван Вазов”, първо място в конкурса „Децата на Добрич творят”
БЪДЕЩЕТО: Кой си ти? БОТЕВ: Българин. БЪДЕЩЕТО: Как се казваш? БОТЕВ: Христо Ботьов Петков. БЪДЕЩЕТО: Какво искаш? БОТЕВ: Да дойда с теб. БЪДЕЩЕТО: А откъде идваш? БОТЕВ: От миналото, от тъмните робски години на народа ми. БЪДЕЩЕТО: Какво носиш за мен? БОТЕВ: Една книжка с двайсет стихотворения, сабя и пушка. БЪДЕЩЕТО: Какво пише в тая книга? БОТЕВ: Историята на измъчените ми събратя – техните страдания, зова им за помощ, борбите им срещу потисниците, мечтите им… БЪДЕЩЕТО: Почети ми малко… Колко много мъка има в песните ти! Колко любов към мъчениците в робската люлка! Колко огън, страст за борба и саможертва! О, Земьо, и вие планини, гори, морета, ректи, небесни светила, познавате ли, чували ли сте за този момък? РЕКА ДУНАВ: С 200 души юнаци той премина през мене с един кораб, който покори с властния си и всяващ страхопочитание глас. Още помня фантастичното преображение на обикновените градинари и търговци в красиви, напети и необикновено въодушевени бунтари. БАЛКАНА: А аз виждам вдигнатата му напред ръка, набита на кол главата му… и сълзите на стотици, хиляди родолюбиви души попих в гърдите си. ЗВЕЗДИТЕ: На моята светлина добри българи опяха и погребаха героя… НАСТОЯЩЕТО: Няма българин, който не е чувал за него, да не е чел или да не знае няколко негови стихотворения. Всяка година на втори юни хората на България отдават почит на делото му; сирените събуждат и стряскат заспалите съвести,… и всички си спомняме, припяваме стиховете „Тоз, който падне…”. БЪДЕЩЕТО: Ти, млади човече, отдавна си станал мой спътник. Ти си в кръвта на земята, в гласа на бурята, в тътена на Балкана, в песните на горите, в шума на водите, ти си светлината на огъня и слънцето. Бъди благословен от мен! Води ме!