вицепремиера Симеон Дянков, за да говорим за административната реформа - той пък чакал да отпадне някакво събитие, ама не отпаднало;

здравната министърка проф.Анна Мария Борисова, за да говорим за здравната реформа - не се предвиждали нейни медийни изяви през този уикенд;

министъра на културата Вежди Рашидов, за да говорим за реформата в културата - бил на работно посещение в Турция;

социалния министър Тотю Младенов, за да говорим за пенсионната реформа - въздържал се, защото отменили приемането на поправките в социалния кодекс неизвестно за кога;

шефката на НОИ Христина Митрева, за да говорим има ли двоен стандарт за натрупаните отпуски, след като тя е получила солидно обезщетение за нейните невзети 200 дни, а мнозинството българи с такъв проблем най-вероятно ще изгорят след последните промени в трудовия кодекс - тя била разстроена и обидена на медиите и опозицията. Защо и на медиите, не разбрах, но както и да е.

Вярно, че се къпем в юлска жега,

но във всеки от споменатите сектори също е горещо и текат важни развития. По принцип, когато една власт започне много да се назландисва, като трябва да обяснява политиката си или пък пределно внимателно и по неясни критерии избира трибуните, от които да го прави, т.е. не третира равнопоставено медиите, това е твърде лоша симптоматика за капацитета и естеството на въпросната власт и за текущото състояние на демокрацията. Оттам-насетне не са никак много вариантите на възможните последващи сценарии.

Единият е управляващите, без сами да се усетят, с инфантилното си и късогледо поведение  в ускорени  срокове да се самосвалят, защото в медиите вакуум няма, а в зейналите от управленското отсъствие медийни пространства все по-често и все по-агресивно ще се настанява опозицията – гражданската, интелектуалната, старата политическа (постепенно окопитваща се), новата политическа (неусетно, но неотклонно формираща се).

Другият (сценарий) по своята същност е обратен на първия - в освободения от управляващите медиен вакуум... да не се настанят гражданската, интелектуалната, политическата и прочее опозиция, защото я няма, страхува се или...я заглушават. Т.е., властта, объркана и хаотична в начинанията си и безпомощна в медийната им защита, да втвърди своята зле прикрита авторитарност до степен на мека диктатура, която не само изключва, но и наказва всяко различно/критично мнение.

Тъжното е,че в момента в България има потенциал и за двата сценария.И (на този етап) никой от тях не е с щастлива развръзка.

http://www.btv.bg