1979 г.
Умира Алекси Романов Пухлев – български лекар - интернист, кардиолог и нефролог, академик (от 1967 г.). Роден е на 8 септември 1905 г. в Габрово. Завършва медицина в София през 1931 г. От 1938 г. до 1939 г. специализира във Франкфурт на Майн, в Грайфсвалд и Лайпциг (1942 г.). Асистент (1937 г.) в Клиниката по вътрешни болести на Медицинския факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски” при К. Чилов, доцент (от 1947 г.), ръководител на Катедрата по вътрешни болести на Медицинския факултет (1949 г. – 1950 г.), професор (от 1950 г.), ръководител на терапевтичната клиника на Медицинска академия (по-късно ВМИ в София, 1950 г. – 1975 г.); ректор на ВМИ в София (1959-1960 г.). От 1964 г. е ръководител на Групата по сърдечно-съдови заболявания (по-късно Група за изучаване на хипертонията). Разработва проблеми предимно от областта на сърдечните, сърдечно-съдовите и бъбречните заболявания. Автор е на трудове: "Лекции по теория на вътрешни болести" (1951 г., 1952 г.), "Терапия на вътрешни болести" (1955 г., 1962 г.), "Наръчник на терапия на вътрешни болести" (1958 г., 1964 г.), "Венозно гликозолечение при сърдечни болести" (1946 г.), "Хематологичен атлас" (1960 г.), "Ендемичният нефрит в България" (1960 г.), "Болести на бъбреците" (1963 г.), "Кръвното налягане в българското население" (1964 г.), "Болести на сърдечно-съдовата система" (1968 г.). Редактор е на "Наръчник по вътрешни болести" (1968 г.), "Артериална хипертония" (1972 г.). 

1965 г. Умира художничката Елисавета Георгиева Консулова-Вазова (1881 - 1965). Родена е на 4 декември 1881 г. в Пловдив. Завършва живопис в Държавното рисувално училище (днес Художествена академия) в София през 1902 г. в класа на Ярослав Вешин. Специализира в Мюнхен при Х. Книр. Рисува предимно женски и детски портрети в сребриста въздушна тоналност, в които внася много мекота и нежност. Съпруга е на д-р Борис Вазов. Произведения: “Автопортрет” (1905), “Портрет в бяло” (1911), “Иван Вазов на почивка” (1917), “Иван Вазов на разходка” (1917), “Портрет на писателя Стоян Михайловски” (1918), “Добри Христов” (1919), “Портрет на момченце” (1920), “Портрет на д-р Борис Вазов” (“Човекът с лулата”) (1954) и др. Организатор и редактор на сп. “Беседа” (1934 – 1940), на сп. “Дом и свят” (1940 – 1944). Занимава се с художествена критика и популяризиране на българското и чуждото изобразително изкуство. Превежда научна и художествена литература от немски, френски и английски език.

1958 г. Роден е американският поппевец Майкъл Джексън (1958 - 2009), наречен краля на попмузиката. През `80-те години на ХХ в. осъществява едни от най-успешните и грандиозни проекти в музикалната история на поп музиката, а продажбите на плочи и наградите "Грами" чупят всички дотогавашни рекорди. Албуми: "Ben" (1972 г.), "Got to Be There" (1972 г.), "Music and Me" (1973 г.),"Forever, Michael" (1975 г.), "The best of …" (1975г.), "Off the Wall" (1979 г.), "One Day in Your Life" (1981 г.), "Thriler" (1982 г.), "E. T. - the Extra-Terrestrial" (1983 г.), "Bad" (1987 г.), "Dangerous" (1991 г.), "HIStory: Past, Present and Future Book 1” (1995 г.), "Blood on the Dance Floor: History in the Mix" (1997 г.). Реализира филма "Лунен пътешественик" (1988 г.), "Invincible" (2001 г.). Умира на 25 юни 2009 г.

1942 г. Умира генерал Данаил Николаев (1852 - 1942). Първият българин с най-висок военен чин (за проявена храброст в боевете на връх Шипка получава чин "поручик"). Роден е на 18 декември 1852 г. в Болград, Бесарабия. Завършва Одеското военно пехотно училище през 1875 г. Участва в Сръбско-турската война през 1876 г. и в Руско-турската война (1877 – 1878). След Освобождението е началник на източнорумелийската милиция. Командва войските в Пловдив при обявяването на Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. През Сръбско-българската война (1885) е командир на Източния корпус. През 1895 г. – 1897 г. (след смъртта на Трайко Китанчев) е председател на Върховния македонски комитет (от 1900 г. - ВМОК). В периодите 1886 г. – 1887 г. и 1907 г. – 1911 г.) е министър на войната, като такъв разформирова всички части, участвали в детронирането на Александър I Батенберг. Организира извънреден съд, който издава смъртни присъди на офицерите в русофилския бунт в Русе. За големи заслуги към Българската армия е наричан "патриарх на българското офицерство". Награден е с орден "Св. св. Кирил и Методий". Кръстник е на престолонаследника Симеон II (12 юли 1937 г.).

1942 г. Публикувана е Наредба за допълнителни ограничения върху евреите: задължително носене на жълтата звезда, забрана да посещават обществени места и да притежават автомобили, радиоапарати, телефони и др.

1929 г. Германският дирижабъл LZ 127 “Граф Цепелин” завършва първото си околосветско пътешествие.

1881 г. На вечно съхранение се сдават бойните знамена на дружините от Българското опълчение и частите получават новите знамена. На 29 август 1881 г. пред двореца, в присъствието на правителството и народните представители, военна делегация от Русия, дипломатическия корпус и гражданството, Князът приема строените части на Софийския гарнизон, командирите и знаменните взводове на частите от провинцията. След тържествен марш, те връчват бойните знамена на военния министър за вечно съхранение. Князът връчва новите бойни знамена на всички командири на части, които да се отнесат в Лагера. На следващия ден, при особено тържествена обстановка в Лагера, в присъствието на същата публика, след приемане на частите, е извършено освещаване на знамената от софийския клир, последвано от молебен в чест на Тезоимения ден на Княза и Царя Освободител. След него столичният гарнизон и знаменните делегации от провинцията провеждат тържествен марш, воден от новите знамена. На снимката: Знаме на 5-та дружина от Българското опълчение, по-късно - полково знаме на 33-ти пехотен Свищовски полк.

1878 г. Проф. Марин Дринов издава Привременен устав на народните училища, въвеждащ държавно ръководство и единна образователна структура в страната при задължително и безплатно светско начално образование за децата от двата пола. Той се основа на просветното законодателство на Княжество България и Източна Румелия. Марин Стоянов Дринов е учен историк, филолог, обществен и държавен деец. Роден е в Панагюрище на 20 октомври 1838 г. Образованието си получава в Киевската семинария и в Московския университет. От 1873 г. е доцент, а от 1876 г. и професор в Харковския университет. По време на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г., е включен в Гражданската канцелария към щаба на Дунавската армия, оглавявана от княз Вл. А. Черкаски. След освобождението на София (1878 г.) е назначен за вицегубернатор. През 1878 г.–1879 г. завежда отдела за народно просвещение и духовни дела и е съветник на руския императорски комисар княз А. М. Дондуков-Корсаков. Взема дейно участие в изработването на Търновската конституция. По негово предложение Учредителното събрание 1879 г. обявява София за столица на Княжество България. Един от инициаторите за откриване на Софийската публична библиотека (днес НБ "Св. св. Кирил и Методий"). Негово дело е и изработването на устава на Държавния съвет 1881 г. – 1883 г. Умира на 28 февруари 1906 г.

1878 г. Основан е благотворителен комитет "Единство" в Търново по инициатива на Георги Живков, Стефан Стамболов, Любен Каравелов и др.

1876 г. Френският в. "Le Rappel" публикува призива на Виктор Юго за намеса на европейските сили в подкрепа на освободителните стремежи на балканските народи. "Да свършим вече с убийствените империи - пише Виктор Юго. Да обуздаем фанатизма и деспотизма. Да строшим сабята, която играе за каприциите, на които я владеят. Да не става война, да няма кланета, ... да бъде свобода на мислите и братството."

1874 г. На Карл Маркс му е отказано предоставянето на британско гражданство. Карл Маркс е германски философ-материалист. Роден е на 5 май 1818 г. в Трир, Германия. Създател е на така наречения диалектически и исторически материализъм. През 1835 г. завършва гимназия и учи последователно в Бонския и Берлинския университет. В началото е последовател на младохегелианците, но постепенно преминава на радикални позиции. През лятото на 1844 г. в Париж Маркс се запознава с Енгелс. В съвместния си труд “Немска идеология” (1845-1846 г.) те критикуват младохегелианците, материализма на Фойербах и формулират основните принципи на новата философска система, която Маркс нарича “диалектически материализъм”. В “Светото семейство” (1845 г.) създават теорията и тактиката на борбата на пролетариата, като официално обявяват средствата на тази борба - въоръжено насилие, терор и унищожаване на всички класови врагове на пролетариата. В “Нищета на философията” (1847 г.) Маркс критикува радикалните схващания на Прудон за общественото преустройство и формулира принципите на историческия материализъм и пролетарската политическа икономия. През 1845 г. по настояване на пруското правителство Маркс е изгонен в Белгия, през 1848 г. белгийското правителство също го изгонва. Известно време живее в Кьолн, където издава “Нов Рейнски вестник”, след това в Париж, а от 1849 г. до смъртта си - в Лондон. Философската система на Маркс представлява еклектика от диалектиката на Хегел, материализма на Л. Фойербах и социализма на някои социалисти-утописти, живеещи по това време във Франция и Англия. В развитието на идеите си стига постепенно и до така наречения “исторически материализъм”. От така наречените материалистически позиции Маркс проповядва класовата борба, която според него е единственото средство за достигане на политическо съвършенство в обществото. Според него пролетариатът като най-многобройна класа, лишена от собственост върху производствените средства, е единствено достойната и способна да управлява обществото класа. Това ще се постигне чрез така наречената класова борба. Основното му икономическо произведение е “Капиталът” (Първи том – 1867 г., Втори и Трети том – 1884 г., под редакцията на Фридпих Енгелс). Чрез подробни изследвания на икономиката на Англия, Франция и Германия Маркс открива източника на капитала - принадената стойност, създавана в процеса на разширеното капиталистическо производство и присвояване от собствениците. Теориите на Маркс и Енгелс предизвикват спорове в международното социалистическо движение, но остават идеологическата основа, върху която градят политическата си борба в началото на XX в. Маркс умира на 14 март 1883 г. в Лондон.

1869 г. В Охрид е създадена самостоятелна българска църковно-училищна община.

1862 г. В Калабрия е ранен и арестуван Джузепе Гарибалди. Джузепе Гарибалди е знаменит италиански патриот и народен герой на Италия. Роден е на 4 юли 1807 г. в Ница. Той е един от водачите на революционно - демократичното крило в националноосвободителното движение, борещо се за обединение на Италия "отдолу". Участва в републиканското въстание на Рио Гранде срещу бразилското правителство (1839 г.), после се бори в отечеството си за обединението на Италия срещу австрийците, Неаполитанското кралство и папството, а през 1870 г. – 1871 г. участва във войната на Франция срещу Прусия. Автор е на мемоари и романи. В негова чест са издигнати много паметници в Италия и Франция. Умира на 2 юни 1882 г. на о. Капрера.

1799 г. Папа Пий VI умира във френски плен. Пий VI (светско име Джан Анжело Браски) е роден през 1717 г. в Чезена. Папа от 1775 г. до 1799 г. Осъжда гражданската революция чрез конституцията (1791 г.). Признава Френската република (1796 г.), но папските територии са завладени от Н. Бонапарт и частично анексирани от Франция. Затворен е във Валанс, където умира през 1799 г.

1758 г. В Ню Джърси е организиран първият резерват за индианци.

1632 г. Роден е Джон Лок - английски философ, просветител и политически мислител, член на Лондонското кралско дружество (1668 г.). От 1667 г. участва активно в политическия живот като привърженик на буржоазната конституционна монархия. От 1682 г. до 1689 г. е емигрант в Холандия. Развива сенсуалистическа теория на познанието. Обявява се против учението на Рене Декарт за вродените идеи, като доказва, че всички идеи имат за източник опита. Ролята на разума свежда до комбиниране на получаваните чрез сетивата и рефлексията прости идеи в сложни. Смята, че обект на познанието са не външните предмети, а идеите, които се намират в съзнанието. Създава учение за първичните и вторичните качества. Умира на 28 декември 1704 г.

1619 г. Роден е Жан Батист Колбер – френски държавник, пръв министър на крал Луи ХIV. Автор е на закони за закрила на индустрията и търговията; реформира данъчната система, митниците и флота. Покровител е на изкуствата и литературата. Умира на 6 септември 1683 г. в Париж.

1526 г. Османската армия, начело със султан Сюлейман Великолепни, разбива унгарците при Мохач. Управлението на Сюлейман Великолепни от 1520 до 1566 г. бележи връхна точка в развитието на Османската империя.

1191 г. По нареждане на английския крал Ричард I в Акра (Палестина) са убити три хиляди пленени мюсюлмани. Ричард I Лъвското сърце е английски крал (от 1189 г.) от династията Плантагенети. Роден е на 8 септември 1157 г. в Оксфорд Участва в Третия кръстоносен поход (1189 г. – 1192 г.), по време на който превзема о-в Кипър и крепостта Сен Жан д'Акр (в Палестина). На връщане попада в плен при австрийския херцог Леополд V, който го предава на Хенрих VI; откупен е през 1194 г. От 1194 г. води война с френския крал Филип II Август, който се стреми да си върне обратно владенията на Плантагенетите във Франция. Убит е на 6 април 1199 г. в Шалю, Франция.

Календарът е на Агенция “Фокус”